Според шефката на металургичната асоциация
Няма кой да извади 400 млн. лв. за "Кремиковци"
В комбината има производства, които трябва да се запазят, твърди Политими Паунова
/ брой: 193
В металургичния комбинат "Кремиковци" има производства, които трябва да се запазят. Това каза вчера Политими Паунова, директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), цитирана от "Фокус". Според нея България ще загуби много като страна в производството на стомана, особено на стоманите, които много се употребяват, а иначе се внасят. Ние имаме традиции, които не може да се запазят в стария обем, но в "Кремиковци" съществуват жизнени отделни производства, които с малко свежи инвестиции трябва да останат, заяви тя.
Паунова е скептична, че в първия търг, планиран за средата на септември, имуществото на комбината, изпаднал в несъстоятелност, ще бъде продадено изцяло. Според нея цената, колкото и да е атрактивна за толкова голямо предприятие, е много висока за плащане. Не знам дали има инвеститор, който може в рамките на броени дни да даде над 400 милиона лева, каза тя.
По думите на Паунова в металургията процесите, свързани с екологията, се развиват благоприятно. Предприятията в началото на промените бяха заплашени от ликвидация или закриване и в тях се инвестира страшно много. В маталургичната индустрия вече няма от старите технологии, в това число и в очистването. Много заводи в Европа са на значително по-ниско ниво, отколкото са нашите, а работят. Няма скоро да станем скандинавските страни или Германия, но не сме на последното ниво, коментира тя.
Производствата в металургичната индустрия се стабилизираха с малък ръст от второто тримесечие, каза тя. По думите й все още той не е показателен, за да може да се говори за излизане от кризата, но пазарите в Европа, на които фирмите изнасят продукция, са стабилни, а търсенето е задоволително. За сериозно увеличено потребление все още не може да се говори, каза тя.
Слабата тенденция на подобрение се дължи на германската индустрия и по-конкретно на автомобилостроенето, както и на ръста на строителството в Европа, които са най-металоемките производства. Държавите натоварват собствените си металургични мощности, но имат по-голямо търсене както и внос. Над 50% от българската продукция е за европейския пазар. За Европа се изнася цялата гама от продукти на металургичната индустрия.