Такива работи
В Божия календар животът няма утрешна дата
/ брой: 133
Тъгата е докосване до Бога. По-вярно до Божията промисъл, че сътвореният от него свят и хора, макар и безсмъртни, умират всеки ден. Затова, когато видите дете да тъгува, знайте, че то току що е проумяло точно тази истина и няма на кого да я каже...
Божият календар е устроен по странен начин, известен вероятно само на самия Бог. Често по листите на този календар зимата на омразата идва преди лятото на любовта, а смъртта изпреварва живота още в майчината утроба. Божиите тълкуватели, каквито винаги ще се намерят под ръка, обичат да казват, че обърквайки човешките ни представи за справедливост, Бог вероятно ни изпитвал...
И понеже аз съвсем не съм писател на евангелия или божи тълкувател, често се случва да си мечтая да сложа един естествен порядък в листите на своя календар. Навярно и на тебе ти се иска, любезни читателю, да подгънеш крак на дивана в кухнята, да разтвориш албума на бъдещето и да почнеш полека да подреждаш цветните или черно-бели снимки на твоите бъдещи радости и скърби. И увлечен, както вероятно е увлечен и самият Бог в тази безсмъртна игра, наивно да подреждаш живота си в симетрични фигурки от добро и лошо.
А пък то не е така...
"Утре е един предател, когото никой не познава!", твърди една сицилианска поговорка и аз я припомням на тези бели листи, покосен от печалната логика на мъдрото откритие. Така е - безсмъртието на нашите мечти може да се удави още в първия дъжд, рукнал внезапно от щастливото синьо небе. Наплашена и с чадър, скита душата ни сред околната среда, която даже си има министерство и министър. И още по-потисната от ефирното пространство, което пък си има и своя национален съвет, душата ни се спуска в гибелен слалом между ежедневните прогнози за времето и ужасяващите новини.
Не ви се гледа вече и не ви се слуша, нали?! И с мен е така. Дори не ходя вече на погребения. Не искам да виждам близките си приятели толкова много мъртви.
Душата ни, чиито единствен пълномощен посланик и министър сме самите ние, страда от нещастието, което утре ни дебне. Сигурно заради това кръстосваме заклинателно пръсти и се обръщаме три пъти, ако черна котка ни мине път.
Защото животът няма утрешна дата!
Живее се днес, обича се сега, убива се в тази минута - такова е простото кантарче на живота и все пак, и все пак...
На мен обаче ми се ще да вярвам, че днес вие навлизате във вашия ден тихо и на пръсти, като в любовен сън. Ще ми се да вярвам, че днешният ви ден ще бъде пълен с безшумно благородство. Ще ми се да вярвам, че днес поне ще успеете да целунете някого, без да си помислите за сребърниците.
И тогава навярно ще разберете, че докато вие подреждате днес календара на вашето бъдещо утре, Бог вече ви сънува..."
Такива работи...