В Бесарабия помнят дори забравени герои

Паметник на българите, загинали геройски в Първата световна война, гордо се извисява в град Твардица, Тараклийски район, разположен на територията на днешна Молдова. Каузата за създаването на монумента обединява истински родолюбци - наши сънародници от Бесарабия. Идеята за материализирането на колективната памет се ражда съвсем случайно, откровен е Олег Косих - председател на Фонд "Български дух" и известен журналист в една от водещите телевизии в Кишинев.

"Преди време много уважаван и авторитетен историк - Иван Грек - ме покани на презентацията на книгата "Гагаузи и българи от Бесарабия през Първата световна война 1914-1918 г.", сподели неуморният идеолог на безброй инициативи, свързани с подкрепата и развитието на диаспората ни в Бесарабия. И добави: "Оказа се, че нищо не съм знаел - нито за масовото участие на наши сънародници, нито за това, че навремето е имало паметници за тези събития и хора, изчезнали с годините. За нас това е наистина "забравена война" - с това име лично за мен се асоциира монументът, който впоследствие и беше изграден в Твардица."

Дизайнът на паметника

е дело на младата архитектка Алина Паслар, която също е бесарабска българка и влага цялата си душа в проекта. За нея работата по създаването на монумента се превръща в мисия. Труди се прецизно, неуморно и наистина е отдадена на идеята. Така от първоначалните чертежи на хартия стига до хрумването за изграждането на оригинална метална конструкция. Алина е наясно и с техническите характеристики, и с хуманитарния принос на разработката. Посвещава й се абсолютно безвъзмездно. Защото и тя е наясно: това не е паметник за чужди хора, а за нашите българи, дали живота си в страшни битки.

Върху монумента днешните жители на Твардица ще открият трийсетина, до болка познати фамилии - Барбов, Паскалов, Балтажи, Влайков, Пасков... "Всъщност това са дядовци и прадядовци на хората, които и досега обитават земите на Бесарабия. Когато паметникът стана готов, зам.-кметът Александър Автутов веднага провери имената, обърна се и каза: "И двамата ми роднини са тук." Това е нещо голямо - да видиш очите на човека в този момент. Но не мога и да си представя какво ставаше в душата му. Някой ден може и да сподели", надява се Олег Косих. Убеден е, че тези герои заслужават да се направи нещо хубаво в тяхна памет, макар че изминаха над 100 години от онази забравена война. И разкрива, че основният двигател на инициативата са хората.

Всички помагаха

кой с каквото може - идеи, съвети, връзки, финанси... "Без обща солидарност нищо нямаше да стане", категоричен е председателят на Фонд "Български дух".

Властите на Твардица избраха място за паметника в центъра на града, за да могат повече хора да минават край монумента и да си спомнят за предците си, загинали преди повече от век. Именно благодарение на жителите на това кътче от Бесарабия, реализацията на проекта се осъществява в максимално кратки срокове. От първоначалното хрумване за издигането на паметника до крайния резултат минават около три години. "Можеше да са и повече, но срещнах една родолюбива българка - д-р Денислава Ангелова от Асоциация "Докосни дъгата", която с цялата си енергия и опит застана зад идеята ни и значително съкрати времето", разкри Олег Косих. И духовито отбеляза: "Фамилното й име съвсем не е случайно: някои имат ангел-хранител, а ние сполучихме на Денислава Ангелова, което за мен е едно и също."

Най-големите трудности

с които сънародниците ни в Бесарабия се сблъскват при осъществяването на този проект, е недоверието на хората. Първоначално никой не може да приеме за истина, че само с ентусиазъм и добра воля неколцина родолюбци ще се заемат с изграждането на паметник, посветен на онези, за които дори роднините им забравиха. Ей така, заради самата идея, за да се покаже, че българската памет трябва да е жива, че не бива да забравяме историята си, че не всичко в този живот е за пари. "Имаше си отделни проблеми, но какъв е смисълът да се сещаме за тях, вече са минало. Нека там и да останат", усмихва се председателят на Фонд "Български дух".

Ако още някой продължава да се чуди защо бе толкова важно паметникът да стане факт, Олег Косих има отговор и на този въпрос. Освен историческата памет, монументът демонстрира, че бесарабските българи още помнят какво значи да са солидарни с важна за тях кауза. "Това е страхотно усещане - да разбираш, че си част от голямо общо дело. Честно казано, понякога си мислех, че сме го изгубили. Да, ама не. И паметникът в Твардица е доказателство за духа ни", убеден е неуморният родолюбец.

Мечтае си да минават дни, месеци, години, а малките бесарабски българчета, минавайки покрай металната конструкция, да знаят, че на паметника, на еди-кой си ред, е изписана и фамилията на прапрапрадядо му - родно име, на роден език. И точно това всъщност е направено.

Председателят на Фонд "Български дух" иска мястото да стане паметно. Точно затова, заедно със съмишлениците си и други наши родолюбиви сънародници от Бесарабия, не спират да планират и други добри дела. "Освен монумента, който вече е факт, ще сложим пейки, фенерчета, ще засадим фиданки, за да има сянка. И младите майки със своите чеда да могат по всяко време, независимо дали е лято или зима, да дойдат на това място, да си починат, докато децата им играят до паметника. А щом ще са там, няма как да не се запитат - на кого е посветен издигнатият монумент", разсъждава Олег Косих. Ето тогава със сигурност ще знаем, че мисията е изпълнена - войната отпреди сто години вече няма да е забравена.