Процентът, господа протестиращи!
/ брой: 156
Всеки ден, волю-неволю, гледам почти по всички канали едно и също - протестни акции "до дупка", осъществявани от няколко хиляди симпатични млади хора, както вече неведнъж отбеляза наш велик държавник. Макар че за мен не всички са "млади и симпатични", след като в множеството забелязвам до втръсване познати "лидери" от ДСБ, СДС, от партията на бившата г-жа Пръмова, която внезапно побърза да "посини" фамилното си име, или пък люде от организацията на нахакания фалипръцко от Македонско, който свикна да си ляга ту с едните, ту с другите...
Но да оставим партийните пристрастия и да се върнем към уличните протести в София - любимата тема за започване и закриване на всички телевизионни новинарски емисии. Младите хора нееднократно вече заявиха пред микрофоните: "Ние сме други, ние може да плащаме сметките си за ток, ние сме за промяната! Окупирайте Народното събрание! Окупирайте Министерския съвет! Окупирайте!"
Убеден съм, че тези млади и красиви мъже и жени говорят честно: те имат пари, и то пари не само за ток, а и за много други неща. Значи разбират от финанси. А щом разбират от пари, то неминуемо се предполага, че разбират и от проценти.
В такъв случай да се върнем към призива "Окупирай!". Той не е наш, той дойде иззад океана, от Ню Йорк, където хиляди мъже и жени издигнаха лозунга "Окупирай Уолстрийт!". Но освен това тези протестиращи, които заляха с гневна стохилядна тълпа всички големи градове на САЩ, вдигаха винаги и един друг лозунг "Ние сме 99, а вие 1 процент!". Под този 1 процент те имаха предвид богаташите, банкерите, уялите се бизнесмени в Щатите. А всички други - известни и неизвестни, дребни собственици на още по-дребен бизнес, частни и държавни служители, работещи и безработни, бели, черни и чиканос (така казват на останалите хора с друг цвят на кожата в САЩ), именно те са останалите 99 процента от американската нация.
А сега да се "върнем към нашите овце", както казва френският мислител Монтен. Колко хора протестират в София (за провинцията не говоря - камерите добре показват "масовостта" на сегашните протести във Варна и Пловдив)? Петнайсет, двайсет, трийсет хиляди? Според мен - в най-добрите дни на протеста (казват, добре финансиран с пари от сороски "независими, неправителствени" организации) не са повече от двайсет хиляди души. А какъв е процентът 20 000 от двумилионна София? Един процент! Да удвоим сметката - 40 хиляди софиянци по улиците - тогава стават едва 2 процента (макар че това си е чиста фантазия)...
Тогава с какви очи този 1 процент вдига лозунга на протестиращите американци от "Окупирай Уолстрийт!"? Тука нещо се е объркало - чисто по български, по балкански. Нашенският еднопроцентов елит копира познатите на цял свят лозунги на обикновените американци върху другите 99 процента от нацията.
Излиза, че той иска да окупира сам себе си. Внимавайте в процентите, господа, логиката им е непоклатима. Разбирам вашето натрапчиво желание да възкресите "синята идея" - онова време, преди 23 години, когато стотици хиляди хора запълваха София. Защо? За да посрещнат едно ново, богато и щастливо бъдеще с цвят син като бездънен летен хоризонт. Да посрещнат надеждата за по-добро.
И какво стана? За по-малко от четвърт век "синята идея" бе безславно предадена отвътре, обвита с миризлива корупция, продажност, безхаберие и стремително търсене на бързо богатство. Дори за още по-малко време в. "Демокрация" - барабанчикът на новото време, си го убиха сами своите, за него пари нямали. За улицата обаче имат.
Сега отново кънтят викове "кой не скача е червен", "Червени боклуци", "Последен валс" и други "слогани", извадени от бабиния сандък. Но индигото се свърши, господа. Индигото, от което се прави синята боя, е почти на изчерпване. Това безмилостно пролича и на последните избори. СДС, ДСБ (всъщност едно и също нещо) изхвръкнаха като тапа на шампанско при последното електорално упражнение. И именно с това не могат да се примирят бившите класически сини, а и техните потомци - млади хора, които повече от две десетилетия си живеят щастливо и красиво. Но за съжаление процентът на индигото е вече само 1. Затова всички реферски свирки, вувузели, кречетала и мегафони не могат да привлекат повече от двайсетина хиляди души по софийските улици и площади (поне една трета докарвани от провинцията). Единият процент си е един, както и да го въртиш. А както казва народът: "Насила хубост не става".