17 Ноември 2024неделя14:01 ч.

Деси Банова:

Проектобюджет за временно ползване

На второ четене ще има промени с популистки оттенък, не е изключена и актуализация напролет

/ брой: 256

автор:Йосиф Аврамов

visibility 2446

На правителственото заседание, в което се приемаше проектобюджетът за следващата година, премиерът успокои министрите, които с основание настояваха за повече пари за своите ведомства, че трябва да се изкара трудната зима (очакват се протести и стачки), но напролет ще удовлетвори исканията им. Как - не е ясно, тъй като повече приходи от 2010-а, която бе най-трудната за последните 13 години (1997 г. бе последната с толкова голям спад на БВП), няма да дойдат. Пред хората обаче премиерът говори съвсем друго: "С това, което прави правителството в момента - ниските данъци, които запазихме, финансовата стабилност, високите оценки от Европа и Америка, всекидневните нови инвестиции, които влизат в страната, мисля, че догодина ще е по-добра година за България". Това едва ли ще стане, защото бюджет 2011 е копие на актуализирания бюджет 2010 и нищо повече.
В бюджет 2011 не се забелязват никакви стратегически цели, освен стремежа бюджетният дефицит да се вмести в 3%-ния Маастрихски критерий. В него няма очертани бюджетни политики и иновативни инструменти за постигането им. Като няква мантра се повтаря, че в основата на фискалната политика за следващата година е да не се вдигат данъците, но същевременно да не се повишават или намаляват заплатите. Структурата на разходите до голяма степен повтаря тази от 2010 г., което е показателно за липса на воля за реформи и може да се оцени като
 
нищо ново в изборната 2011 година

когато никой не очаква реформисткият дух да надделее над популизма и желанието да се харесаш на избирателя. Затова и разходите за администрация например не се променят, а реформата (административна, здравна и пенсионна) сякаш е заспала зимен сън. В бюджета има два единствени приоритета: МВР (получило пак 50 млн. лв. повече, независимо че и полицаите протестират) и МО. Но в него не е наличен безпрецедентният резерв от 1.149 млрд. лв., който можеше да се разходва само със санкцията на премиера. Той даваше възможност за гъвкавост на правителството при възникване на извънредни разходи до края на годината. Сумата е изразходвана до края на септември и последните трансфери, които предстоят, са за разплащане на изкупените през Банката за развитие държавни дългове към фирми. След скандал в парламента част от предвидените в резерва средства бяха заделени за цели, съвсем различни от истински структурни реформи: 116 млн. за субсидии за тютюнопроизводителите, 142 млн. бяха предвидени като трансфер за покриване на социални плащания от Министерството на труда и социалната политика, НКЖИ - 45 млн. лв., както и МРРБ за магистрала "Люлин" - 62.5 млн. лв. Така парламентът се произнесе за изразходването на общо 365 млн. лв. Депутатите решиха, че от резерва трябва да се покрият и изкупените от Банката за развитие дългове, без да посочват конкретна сума, а в действителност са похарчени 239 млн.лв. МО получи 257 млн. лв., за да плати дължимите суми по контракта за покупката на вертолетите Кугър. МРРБ получи извънредно 180 млн. лв. за инфраструктурни проекти, включително за реконструкцията на столичния бул. "Брюксел" - 16.5 млн. лв. и за магистрала "Люлин" и  92.7 млн. лв. - за зимно поддържане на пътищата. Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) бе възнаградено с 20 млн. от резерва, а земеделското министерство - със 7 млн. за продължаване на проекта за нова ортофотокарта. Едва 4 млн.лв. от този резерв се отделиха за изпълнение на иновационната стратегия. Независимо че е първенец по разходи, МВР получи 13 млн. лв. извънреден бюджетен кредит за покриване на текущи разходи, а парите бяха взети от резерва за бедствия, който възлиза на 81 млн. лв., а 7.6 млн. лв. отидоха за главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при МП. Очевидно вътрешното министерство и затворите са с предимство пред останалите сфери на обществото и икономиката у нас, а реформи не се забелязват в нито един сектор.
За първи път бюджет 2011 се депозира в НС преди тези за ДОО и на НЗОК и това прави нелегитимно разглеждането му в парламентарните комисии. Това е

грубо нарушение на два закона

за бюджета на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса. В тях се визира, че тези бюджети се приемат преди бюджета на страната или заедно, но заедно трябва и да влязат за разглеждане. По този начин не е ясно каква ще е консолидираната бюджетна програма, в която следва да се посочи какъв е общият дефицит на Република България, което е изключително важен показател. В доклада към бюджет 2011 е записано, че той е 2,5%, но може да се окаже друга цифра.
В проектобюджета е заложен ръст на БВП от 3,6%, докато според прогноза на ЕК той ще е 2,7%. Водещи икономисти прогнозират дори по-слаб ръст от около 1%, но по-вероятно е да е между 1 и 2%. Не е обърнато достатъчно внимание на тенденцията за засилване на позициите на щатския долар на световните финансови пазари и в бюджет 2011 е заложен курс 1,58 лв. за 1$, а по всяка вероятност той ще е по-висок.
Не стана ясно откъде ще се добавят обещаните на заседание на комисията по образованието към НС 40 млн. лв. от зам.-министъра на финансите Горанов за образование. Също така не е ясно и откъде ще дойдат обещаните 10 млн. лв. за българските театри от премиера след посещението му на спектакъла "Хъшове" в Народния театър. Възможностите са две - да се завишат приходите с 50 млн. лв. или да се отрежат от други министерства и ведомства.
Отделните министерства и ведомства поискаха допълнителни средства, но те бяха удовлетворени частично и то не за всички:  
- Министерството на образованието - 50 млн. лв. за средно и 40 млн. за висше образование, а получи едва 40 млн. лв.
- БАН поиска допълнителни 25 млн. лв. през 2011 г.
- Министерството на културата не можа да се пребори за 34 млн. лв., а получи по-малко от 1/3 от тях.
- За съфинансиране на европейските фондове са необходими 696,7 млн. лв. за т.нар. оборотни средства.
- Общините искаха 13,3 млн. лв. субсидии за капиталови разходи и още 6 млн. лв. за почистването на снега и поддръжка на пътищата през зимата.
Към тях следва да бъдат задължително прибавени и някои суми, необходими за нормалното функциониране на МРРБ, като:
1. За ВиК сектора - поне 50 млн. лв., а са предвидени едва 5 млн. лв.
2. За геозащита - поне 10 млн. лв., а са предвидени едва 1,2 млн. лв.
3. За кадастър и за жилищна политика - поне по 10-15 млн. лв. Средствата за тях са под 1 млн. лв.
С визираните

ограничени финансови ресурси

България ще продължи да е най-бедната от държавите-членки на ЕС. 51% от нейното население изпитва материални затруднения, се посочва в доклад на ЕП, посветен на Международния ден за изкореняване на бедността - 17 октомври. За сравнение в ЕС към 17% от населението живее под прага на бедността, т.е. социалните неравенства у нас се задълбочават, а най-застрашени от бедност са децата, младите, току що завършили образование, както и възрастните хора и жените. 
Повече приходи няма как да се съберат, независимо че министър Дянков в началото на мандата наляво и надясно разправяше как чрез кабела между НАП и митниците ще докара в хазната 700-800 млн. лева, а чрез облагането на "зарзавата" на митницата на "Кулата" ще постигне колосален фискален ефект. Разходките с вертолет на висши данъчни служители по принцип са ефектни, но фискалният ефект за бюджета едва ли ще е осезателен и ще се съберат най-много няколко милиона лева през 2011 г. от собствениците на луксозни имоти. Приблизително толкова ще се съберат и от т.нар. данък лукс, поради нежеланието на общинските кметове да вдигат местните данъци в изборна за тях година. Вероятно по-съществен фискален ефект ще имат мерките, предприети от Агенция "Митници", която издаде наредби, с които задължи собствениците на бензиностанции да свържат своите фискални устройства с тези на митниците. От по-високите акцизи от алкохолни напитки и горива и, вероятно, от тютюневи изделия, могат да се съберат около 200 млн. лв. повече, с които следва да се подпомогнат посочените сфери.  
Значителен фискален ефект би се получил, ако допълнително се стимулира производството, а също и потреблението чрез намаление с 2 пункта на ДДС, което правителството няма вече желание да стори. То едва ли ще уважи искането на КНСБ за увеличение на минималната работна заплата на 270 лева, за да се спази принципът нетната заплата да не пада под линията на бедност, която е 211 лева. От друга страна, това искане е непосилно за част от дребния и средния бизнес, който изнемогва в кризата и ще му бъде невъзможно да плаща по-високи заплати. От макроикономическа гледна точка с цената на известно повишение на доходите с 8-10% може да се стимулира вътрешното поребление, което ще се отрази в ръст на хранителната и леката ни промишленост, както и на битовите услуги. С това предвидената инфлация за 2011 г. ще нарасне вероятно около 2 пъти - от 2,6% на около 5%. Умереното нарастване на доходите, както и намалението на основните данъци, са доказани мерки за повишаване на икономическата активност и за излизане от кризата в редица по-развити от България страни. Други възможни мерки за стимулиране на българската икономика са: насърчаване на привличането на чуждестранни инвестиции чрез реализиране на програма за приватизация и концесиониране (това е първото правителство без нито една приватизационна сделка); намаляване на излишните публични разходи (чрез концесионирането на публични услуги); начало на пенсионната реформа с акцент върху увеличаване на спестяванията в личните пенсионни сметки, а не чрез национализация на професионалните пенсионни фондове, както и начало на здравната реформа през демонополизация на НЗОК и създаване на втори стълб в здравното осигуряване. Правителството обаче подхожда изключително предпазливо в изборната 2011 г. и няма да се реши със сигурност на по-смели и радикални реформи в посочените сфери.
Затова първото четене на бюджета в парламента ще протече формално, ще бъде обсъждана версия, за която депутатите ще знаят, че вече не е актуална. Между двете четения депутати от ГЕРБ ще внасят поправки, които по същество ще са подготвени от правителството. Ползването на заем от МВФ все още не е неизбежно, макар правителството да се е запътило в тази посока. Фискалните дефицити все още могат да бъдат овладени без външен надзор при реализиране на известен ръст на БВП от поне 2,5%. Как ще стане това, вече е ясно - с трупане на нови дългове (вътрешни и външни), които заедно с лихвите по тях ще плащаме всички, включително и бъдещите ни поколения. Дълговете не са особено страшни, ако функционираше пълноценно икономиката, но правителството не прави достатъчно да създаде благоприятни условия за бизнес и дори понякога го затруднява. Например с неразплатените суми на строители и доставчици на стоки за държавни и общински структури, на които ББР плати едва около 220 млн. лв., а дълговете са над 1,5 млрд. лв.
 
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1734

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1753

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1796

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1855

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1706

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1910

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1626

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1849

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1805

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1790

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1690

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ