Железничарите успяха
/ брой: 58
Тези, които се съмняваха, че българските железничари са готови да бранят интересите си на всяка цена, бяха доста изненадани, че това се случва, каза вчера синдикален лидер. 73 влака замряха за час. Този час обаче катализира насъбирани дълго гняв и безплодни преговори, подсказа, че ще последват дълги други часове на ефективен протест. За самите железничари, но и за бъдещето на българския жп транспорт.
Този протест катализира и дълго отлагани от правителството мерки в посока оздравяването на доброто старо БДЖ. Може би на принципа: "Страх лозе пази". Или на тарикатското разсейване - ако мине и този път, мине... Какъвто и призрак да са видели управляващите зад протестните действия, явно си е струвало те да се случат. Въпросът е обаче, дали за да стане нещо в родната ни татковина, трябва винаги да има натиск - не като извиване на ръцете, а като колективна нагласа за защита на социални и икономически права на хората, които с "принадената" стойност на своя труд пълнят хазната и очакват съответстващо зачитане на този труд. Явно, че е нужна подобна "канадска борба". В името на общия просперитет.
А може би не е зле в такива моменти да има и по някой големец като генералния секретар на Международната конфедерация на профсъюзите Шарън Бъроу, която ни гостува тези дни. Така де, за да видят какви развити индустриални отношения има при ГЕРБ...