Велинград - спа столицата на Балканите

Страстта към пътуването е заложена в човека. Още повече в нашата българска кръв. Днес всеки, който има възможност, тръгва на атрактивни и екзотични екскурзии в чужбина. Няма лошо, но си мисля, че и у нас има прекрасни кътчета, които човек може да посети - дали "да опознае родината, за да я обикне", или просто да си почине от забързаното и натоварено ежедневие. Наистина достатъчно ли познаваме красотите на България? 

Никога не бях ходил във Велинград. Знаех само, че е известен с многобройните си минерални извори. Използвах възможността да посетя града покрай служебни ангажименти. 

Най-напред почувствах чистия въздух. Този чист планински въздух, който изпълва с възторг дробовете. Наоколо меко извиват своята снага Родопите. Но най-голямото богатство на курорта наистина е изобилието от топли и горещи минерални източници. 

Недалеч от хотела е паркът "Вельова баня". Самата баня е известна с лечебната си вода. Легендата разказва, че преди години човек на име Вельо, който бил управител на околните села, имал кожно заболяване, от което не можел да се излекува. Тогава местна жена го накарала да прави бани в малкото езерце. Човекът се излекувал, а след това заградил езерцето да се ползва като баня от всички. 

Да, лечебните води тук са навсякъде. И всяка си има собствено предназначение. Известни са от дълбока древност, още от времето на траките, а после и на римляните, които, известно е, са били големи ценители на баните. Днес водите се използват от многобройните хотели и носят на Велинград славата на спа столица на Балканите. 

Градът е основан през 1948 г. от сливането на селата Лъджене, Каменица и Чепино. Трите села днес са квартали на града, който носи името на загиналата партизанка Вела Пеева. Тя е от Каменица, където днес къщата й е превърната в музей. Смелата партизанка загива недалеч от родното си село, в местността Бялата скала, където, след като е обкръжена, води 5-часово сражение с жандармерията. Няколко паметника на Вела Пеева има в града, включително и мемориал костница. 

В градинката пред сградата на общината може да видите бюст-паметника на световноизвестния оперен певец Николай Гяуров. Той е роден и е израснал във Велинград. Паметникът е открит през 2008 г. по случай 60-годишнината от основаването на града. Скулпторът Владимир Гиновски е автор на творбата. Къщата на Николай Гяуров се обитава от негови наследници, но предмети, принадлежали на певеца, може да видите в Историческия музей на града. 

Музеят е другото място, което трябва да посетите. Споменахме вече за експозицията, посветена на Николай Гяуров. В нея са включени магнетофонни и грамофонни записи, сценично облекло от различни опери, отличия. Друга зала разказва за живота на Вела Пеева, има много архивни снимки, документи, както и бойните маршрути на храбрата партизанка. Любопитна е и експозицията с великденски писани яйца. В региона боядисването на яйца е превърнато в изкуство и музеят разкрива тайните на различните майсторски техники. Не може да няма и етнографска част. В залата са показани традиционни носии и вещи от този край, някои от които са с твърде интересни и непонятни за нашия съвременник названия. 

Центърът на града много напомня за центъра на някои от старите ни морски курорти. С невисоки стари сгради и хубави магазинчета и заведения, имаш чувството, че отнякъде всеки миг ще чуеш гларус. Голяма част от къщите са стари, но добре поддържани. 

Красив е фонтанът "Чашата", който се намира в центъра на града. Различните струи непрекъснато се сменят. Недалеч е откритата сцена, където се провеждат концерти и тържествени мероприятия. Площадът, центърът и част от улиците са обновени за 70-годишнината на града, която бе чествана миналата година.  

В центъра на Велинград е църквата "Св. Богородица", открита през 1896 г. Иконите са много красиви. А църквата "Света Троица" е най-старият действащ храм в тази област. Построена е през 1816 г. върху основите на стара каменна църква. 

По традиция опознавам града, правейки сутрешния си крос. Рано е, почивни дни са, почти няма коли и хора по улиците. Завладява ме едно спокойствие, което в големия град никога вече не можеш да усетиш. А тук се усеща, идва от планината - към чистия въздух трябва да прибавим, че сутрин и вечер е хладно, макар да е лято, и трябва да се наметнеш с връхна дреха. Два от кварталите са свързани с удобна велоалея, която става и за крос. Виждам навсякъде табелки, които сочат към поредния хотел. И задължително - спа хотел. Тук не е възможно в услугите да няма спа, или казано с български думи, водни процедури. Както разбирам от разговор с местните хора, тук разчитат основно на туризма и на дърводобивната и дървообработващата промишленост, дори има и такива специализирани гимназии. 

Автобусът потегля обратно към София. Във Велинград и околността има още места, които трябва да се видят. Това ще стане при следващото ми посещение. Но тогава мисля да ползвам влака. Това също е местна забележителност. Последната останала в страната теснолинейка, свързваща Септември и Добринище. Казват, че било невероятно преживяване, минавало се през чудни места, пълнещи очите и душата. Ще видим...