Булевард
Валентин Андреев: Искам да стана олимпийски шампион!
Ще се радвам, ако чрез моите успехи накарам децата да спортуват, казва младият талант в хвърлянето на чук
/ брой: 167
Валентин Андреев е роден на 19 януари 2002 г. Талантът е сред младите ни надежди в леката атлетика и конкретно в хвърлянето на чук. Европейски младежки олимпийски шампион от Баку 2019. Балкански шампион под 18 г. от Истанбул 2019. Сребърен медалист от Европейското първенство за юноши под 18 г. и от Младежките олимпийски игри в Буенос Айрес през 2018 г. Бронзов медалист от Европейския олимпийски фестивал в Гьор през 2017 г. Държи националните рекорди за младежи с 6-килограмовия чук - 77,15 метра, и с 5-килограмовия - 83,09 метра.
- Валентине, нека започнем това интервю с успеха ти в хвърлянето на чук на Европейския олимпийски фестивал в Баку. Очакваше ли го? Трудно ли стигна до успеха?
- Това беше състезанието, което най-много чаках. Исках да стана първи и отидох с тази нагласа. Знаех, че имам голям шанс, тъй като водех световната ранглиста цяла година. Никога не е лесно, но всичко си заслужаваше.
- Имаше ли и други цели през изминалия сезон?
- Търсех също така висока позиция при юношите под 20 години.
- Да, и успя! По-рано на Европейското първенство за младежи и девойки под 20 години в Бурос, Швеция, постави поредните си два национални рекорда, като зае петото място. Какво научи от това състезание?
- Това беше състезанието с най-голяма тръпка. Много съм доволен и се радвам, че успях да бъда част от тази силна надпревара, и то с добър резултат. Там научих, че когато има конкуренция, тогава и състезателят показва всичко от себе си.
- Оттук нататък какви са твоите най-близки цели?
- Тази година нямам планирани състезания все още, но се подготвяме за догодина.
- Твоят баща е и твоят треньор. Той ли беше причината да избереш леката атлетика и конкретно хвърлянето на чук?
- Да, той беше основната причина. Освен това, откакто се помня, аз съм на стадиона.
- По-трудно или по-лесно е да те тренира баща ти?
- Ами на мен ми е добре, макар че нямам база за сравнение.
- Знам, че има една история с бутилка от вода, пълна с камъни... Ще я разкажеш ли на нашите читатели?
- Бях малък, когато ходех на стадиона да гледам големите. И един ден баща ми реши да ми даде една 10-литрова бутилка от вода, в която сложи няколко камъка, и така за първи път пробвах да хвърлям чук като тях.
- Каква е тайната на успехите ти?
- Няма някаква голяма тайна. Тренирам правилно, почивам си добре и така стават нещата. Като при всеки друг съвестен състезател.
- Какво те мотивира да тренираш?
- Любовта към спорта и към всичко, свързано с него.
- Имаш ли условия за подготовка?
- Да, имаме къде да тренираме и не се оплакваме. Всички знаем, че може да е по-добре, но за всичко си има време.
- Колко далеч се простират твоите мечти? И какво би направил, за да ги постигнеш?
- Искам да стана олимпийски шампион и ако успея да сбъдна тази мечта, значи съм направил това, което трябва, за да стигна дотам.
- Техника, сила или може би нещо друго? Какво е необходимо, за да си добър в хвърлянето на чук?
- Трябва да имаш от всичко по много, за да си добър. Ние залагаме на скоростта и техниката, а силата ще се изгради с времето.
- Качествата, които според теб трябва да притежава един атлет, за да постигне успехи в спорта?
- Не са толкова много. Търпение, мотивация, увереност. Но най-важното за един спортист е психиката.
- Кой е твоят кумир в леката атлетика и с какво те впечатлява?
- Това е Коджи Мурофуши (олимпийски шампион от Атина 2004 и бронзов медалист от Лондон 2012; трикратен медалист от световни първенства - шампион от Дегу 2011, сребърен от Едмънтън 2001 и бронзов от Париж 2003, бел.авт.). От доста време го гледам и винаги са ме впечатлявали техниката, както и начинът му на тренировки.
- Знам, че сте се виждали на живо. Ще ни разкажеш ли за тази среща?
- Беше много случайна. Бяхме в Буенос Айрес и тъкмо почнахме тренировка, когато той се появи на стадиона. В този момент нямаше никой, бяхме само пет човека. Отидох при него, запознахме се и разговаряхме. Показвах му мои клипове, снимахме се.
- Не е ли малко трудно и неблагодарно днес да си спортист? Това означава отдаденост, режим. А изкушенията са много големи. Сякаш е по-лесно да се "цъка" на телефона в някое заведение, вместо да се хвърля чук на стадиона?
- Не! Защо да е трудно? На всеки му е по-лесно да се оправдава и оплаква, че няма възможности, а всъщност не е така. Всичко може да стане, винаги остава време, важното е правилно да си го разпределиш. Една тренировка не ти заема целия ден.
- Как би мотивирал твоите връстници да спортуват?
- Най-лесно е да мотивираш хора на по-малка възраст. Който иска, го прави. Ще се радвам, ако по някакъв начин чрез моите успехи накарам децата да започнат да спортуват.
- Къде учиш? Справяш ли се с училището? Остава ли ти време да тренираш?
- Уча в Балчик и се справям. Нямам проблеми с нищо, като имам достатъчно време за тренировки.
- Мислил ли си какво ще правиш след училище?
- Много неща ми се въртят в главата и все още не мога да кажа, че имам конкретно решение.
- А остава ли ти свободно време? И с какво го запълваш?
- Да, остава ми време. Предпочитам да излизам с приятели и със семейството си.
- Живееш в Балчик. Сега е време за море. Ходиш ли на плажа?
- Тук лятото е много добре. Почти всеки ден съм на плажа. Това не ми пречи на тренировките.
- Споменахме думата "режим". Позната ли ти е?
- Да, определено ми е позната. Особено преди важно състезание, когато спазвам режим. Лягам си рано, много тренираме, ограничавам излизания и веселби, но това е част от спорта.
- Как се храниш? Каква е диетата ти?
- Нямам диета. Храним се вкъщи здравословно, не ям вредни храни. Не е нещо особено.
- Любима книга?
- "Извън играта". Тази книга ми я подари един много близък приятел, който има голяма роля в моето развитие и ми помага много, за което съм му безкрайно благодарен.
- "Само силните оцеляват". Това е?...
- Девизът на нашия клуб. Но за всеки трябва да е така. "Само силните" обаче съвсем не означава да си силен единствено на мускули.