Ръсовски - ръсещият пластична светлина

Удивлявал съм се от привидния му наивитет, идещ от вродената му доброта. Ето такъв човек ми е нужен по всяко време и навсякъде. Ненатрапчив. Говоренето му тихо, с полутонове и паузи. Сравним със светулката. Точно с нея. Едва ли ще притесня семейството му, след като и то прилича на Петър Ръсовски, или Ръсовски прилича на него, както той винаги ми е приличал на картините си и картините му са негов огледален образ.
Имената ни влияят на характерите ни, участват в поведението ни. Това затвърдих в себе си от връзката между неговата фамилия и житейското му поведение. Човек на четката, но и контролиращ движенията си, пластичен до педантичност, бивш военен, но от тези, които са в състояние на размисъл, защото Човекът в тях е с друго облекло, той е сбор от всички и всичко, превърнал се в светулка, в пластични движения, които оставят следи. А неговите са от малко думи в ясни малоформатни картини, но пълни със светлина: "Широка лъка", "Мелнишка панорама", "Смолянски езера", "Зима в Железница". Природата в него и той в природата... И не виждаме кога посяга към отчупен клон и го превръща в произведение на изкуството, кога отпадъците в природата той е превърнал в природа и отново - картини и пластики... И между тях - той. Вгледайте се и ще видите, че навсякъде и във всичко е той. Но тихо, ненатрапчиво, пластично, като движенията му..., като светулката, чиято светлина се утаява в космическия мрак.
Вече втора година Петър Ръсовски не е между нас, а ние не вярваме... Втора изложба ни привлече тези дни в галерия-книжарница "София прес" и от тридесет и петте платна срещаме благия му поглед. И в словото на изкуствоведа Чавдар Попов при откриването му бе неговата простота и доброта, идеща от всичко и към всички.
Петър Ръсовски - човекът, който ръси светлина в душите ни...