От редактора
Най-честният човек, когото познавам
/ брой: 176
След поредната вълна от лъжи и омраза, която се изсипа върху 9 септември и комунистите, в отговор искам просто да разкажа за моя дядо.
Той бе най-честният човек, когото познавам. Бойчо Иванов - комунистът, антифашистът, партизанският командир.
Винаги мислише повече за другите, отколкото за семейството си, упрекваше го понякога баба. Но той не можеше иначе. Защото беше верен на един идеал, заради който беше готов да жертва живота си. А този идеал включваше мечтата за по-добър живот на хората въобще.
Но истината е, че дядо много държеше на семейството. Когато баба почина, усмивката изчезна от лицето му... И се появяваше само за децата и внуците му.
Няколко пъти е бил арестуван и е инквизиран по най-жесток начин. Бой с гумен бич. Главата му е стягана в менгеме. Клечки кибрит под ноктите... Затворите на Сливен и Шумен...
Дядо ми става партизанин, а баба ми е интернирана из България. С баща ми - едногодишно дете на ръце. Обиждана, бита. Веднъж шефът на жандармерията и главен виновник за зверствата в Шуменско майор Дочев я удря така жестоко, че баща ми се изтъркулва по стълбите и оцелява по чудо.
Партизани от отряда му са ми разказвали какво уважение са изпитвали към него. Принципен, смел. За акцията, когато Смядово е превзето от отряда, съобщават по радиото.
Беше му тежко от лъжите и обвиненията, които се сипеха след 10 ноември.
Нападахме и мандри. Но на питите пишеше на немски "кашкавал" - за немските войски на фронта. Можехме ли да ги оставим да стигнат до тях? Раздавахме на населението, което гладуваше, разказваше дядо.
В отряда някой тайно взимал от хляба. По суровите военни закони наказанието е смърт. Оказало се, че е един от най-младите партизани, още момче. Оставете го, малък е, яде му се, спасил живота му командирът.
Иначе беше безкомпромисен. Към лъжата, към предателството.
И към кражбата. Веднъж ме взе от детска градина. А аз бях откраднал парченце тел от друго дете. Никога не съм го виждал толкова ядосан. Накара ме да го върна.
Бай Бойчо с уважение го наричаха възрастните в Шуменско и искаха да му целуват ръка. Той не даваше, притесняваше се. Казваха му "народен човек".
След 9 септември майор Дочев е арестуван. Хората искали саморазправа, смърт на момента. Ние не сме като тях, ще го съди Народният съд, отрязал дядо.
Така и не си купи апартамент. За какво ми е, отговаряше. Макар че беше заемал редица отговорни постове и имаше възможност и власт, до края на живота си живя скромно, задоволяваше се с малко.
И клатеше глава: Деца, деца, не знаете какво зло е капитализмът.