Кървавият подвиг на Батак

Няма в българската история такава трагедия. Кошмар - 5 хиляди българи дават главите си, за да запазят своята вяра! Не е сън, а реалност! Батак е свещено, мило, героично име. В стихотворението "Възпоминания от Батак" Вазов предава сърцераздирателния разказ на едно дете:  

Като ги изклаха, чичо, аз видях...

С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;

а пък ази плачех, па ме беше страх.

Само бачо Пеню с голям глас извика...

И издъхна бачо... А един хайдук

баба ми закла я под вехтата стряха

и кръвта потече из наший капчук...

А ази бях малък и мен не заклаха.

  "...О, злочест Батак! Благоговея пред твоето величие, ще благоговее и историята...", възкликва Захарий Стоянов в "Записки по българските въстания" 

Батачани били будни и заможни българи. Искали да построят по-голяма и по-хубава черква, в която да изповядват християнската вяра. За целта вземат разрешение от местния турски паша в Пловдив, условието е тя да бъде вдигната, докато той отиде на лов и се върне - за 2-3 месеца! Трябвало да бъде не по-висока от турчин, възседнал кон, за да може фесът му, минавайки край храма, да стърчи над него! Така батачани се сдобиват с прословутата черква "Света Неделя", построена през 1813 г. за 75 денонощия. По-късно светинята става клада за свободата на България.  

Батачани веднага след като се заговорва за  въстание и освобождение са едни от първите, които организират революционен комитет. Начело застава Петър Горанов. Било решено в Батак да дойдат всички въстанали хора от околните селища и да се укрепят тук, в котловината. Въоръжен е отряд от 1100 мъже, начело със Стефан и Ангел Керелови. За съжаление, въстанието не е добре организирано и всичко, което е планирано, не става. Батачани научават с голямо закъснение, че то е избухнало. Те не получават Кървавото писмо, което е заловено още в Пещера, но въпреки всичко свалят местната турска власт. Батак е свободен 10 дни - от 20 до 30 април.

Не знаят, че въстанието наоколо е потушено и започват да действат по план. Батачани успяват да убият около 200 турци. Ахмед Ага Барутанлията е изключително ядосан и нарежда Батак да бъде заличен от лицето на земята, а коренът му - пресушен. Селото е обградено от 5000 башибозуци, водени от Ахмед Ага. Той заповядва да бъдат убити всички въоръжени мъже, а после да запалят къщите и да изгорят хората в тях. 

Кървавите събития продължават до 17 май. Тези, които остават живи след това, търсят  убежище в училището (около 200 деца и жени), но са изгорени живи. В черквата "Света Неделя" се укриват около 2000 жени, деца и старци. Там престояват три денонощия - без храна и вода, наблъскани един върху друг, с последната надежда, че ще спасят живота си. Майките с голи ръце копаят огромна дупка - кладенец, в началото на храма, за да стигнат до корените на ореха отвън. Търсят вода за умиращите от жажда и глад деца. Ахмед Ага нарежда да донесат тенекии с газ и слама, която запалват и хвърлят през прозорците. Пред заплахата да бъдат задушени, хората отварят вратите. Имат шанс да се спасят, ако сменят вярата си, но всички са непреклонни. И един по един са изклани зверски!

Чудовищно е потушено въстанието, тук са избити около 5 хиляди души! Вазов посочва, че дори Хеопсовата пирамида би била малка за паметника на Батак и че без него нямаше да има свободна България. От 6-хилядно население се спасяват около 1000 души, които още в началото на турската обсада бягат от селото. Единствената сграда, която остава непокътната, е каменната черква. 

Потресаващите събития стават достояние на целия свят благодарение на факта, че две жени от избягалите стигат до руското консулство в Пловдив и разказват какво се е случило. Трагедията предизвиква бурни дебати в Европа и след огнена реч на Виктор Юго в защита на българите се решава да бъде изпратена европейска анкетна комисия, която да установи жертвите. Комисията е ръководена от американския журналист Макгахан, военен кореспондент на "Дейли нюз", който два месеца след клането първи описва покъртителната картина: Батак е Долина на смъртта, а жителите му - хора без сълзи.

След клането от 1876 г. черквата "Света Неделя" е недействаща. Обявена е за музей- костница през 1956 г. Тя е национален паметник на културата с историческо значение. От 2011 г. обаче става действащ храм...

- По канон в черква, където е загинал човек,  трябва поне две години да се служат молитви за пречистване, преди да заработи тя отново. В "Света Неделя" са загинали 2 хиляди души! Колко години трябва да се четат молитви? Батачани, които се връщат, не приемат храма повече за храм. Доскоро възрастни хора питат: "Гробището отворено ли е?" Това е гробницата на България! За мен лично идеята беше, затваряйки тези кости, да врътнат ключа на черквата и да няма турско робство - гневи се Люба Стамболиева, екскурзоводка от Историческия музей в Батак.  

На 17 май 2006 г. баташките мъченици са канонизирани за светци от Българската старостилна православна църква. На 3 април 2011 г. с ореола на светостта ги окичва и Българската православна църква. Разказите на очевидци и запазените свидетелства са доказателства за злодеянията. Има псевдоисторици обаче, които се опитват да натрапват безумната теза, че не е имало баташко клане и невиждани турски зверства?! 

Така или иначе, постепенно са събрани средства и е възстановено селището. Някои от оцелелите батачани се връщат и бавно съживяват Батак. В годините на социализма той се възражда и е обявен за град през 1964 година.