Гичо
/ брой: 156
Думата х у д о ж н и к е твърде обемна. За старите гърци тя е нещо като три в едно, ако не и повече. Казвайки художник, разбираш и човек на четката и палитрата, и артист, и писател, и композитор. Тоест - целият художествен свят от творци е събран в тази дума.
Но Гичо Гичев беше само художник. Рисуваше. Макар повече и преди всичко да се занимаваше с оформлението на книги. А това е цял раздел.
Моето запознанство с него датира от осемдесетата година на миналия век, когато във Военното издателство тръгна мой поетичен сборник "Кръщелно свидетелство" и Гичо Гичев като главен художник на издателството илюстрира и оформи въпросното томче, поставяйки в едно око на корицата петолъчка.
И нататък, вече към задалата се промяна на обществено-политическата система, станахме и съседи - аз дойдох да живея в жк "Младост 1" и съседството ни се превърна в творчески тандем. Живееше съвсем скромно в така наречената "Китайска стена", казвайки, че адресът му е на три улици.
И двамата бяхме в третата мизерна възраст. И продължавахме да правим това, за което бяхме призвани. Той оформи още няколко мои книги, в това число и за "Файтона". Правеше и на други такива услуги срещу съвсем скромни хонорарчета, макар и пенсиите ни да бяха на най-ниския праг...
Един ден на пазарчето се бях наредил на опашка за прясно мляко и видях Гичо да минава наблизо. Подвикнах му. Спря се. Попитах го какво прави. "А, какво?!... знаеш... Направих на един цялостно оформление на книгата му - не даде лев... След него - друг, пак същото, трети - и той... Да ти таковам културата", ядосано наруга Гичо, добавяйки: "А Горбачов още е жив..." Опашката се разсмя. Той отмина...
След време ми сподели, че починала жена му, а го видях отпаднал, болен, тръгнал си вече... И си замина...
Но с журналистката и писателка Маргарита Петринска, с която беше много близък, а тя, написвайки` книгата си за Мара Бунова, го направи епизодичен герой, почти всяка заран пием кафе в бистрото "Гуфрети" и го споменаваме с болка. С болка и с добро, защото един след друг си отиваме и никой дори не отбелязва преминаването на Твореца в Отвъдното. Затова пиша тези редове с упрек и към себе си, изваждайки някои от книгите, които са дело на неговата художническа ръка. Благодарен съм му и ако може да чуе там, където е вече, ще му кажа: всеки ден по два пъти минавам по третата улица на неговия дом, която е всъщност тунел в "Стената", и си мисля за него, поглеждам към прозорците му, дано го видя, но уви - не.
И все пак - човек живее дотогава, докато някой си спомня за него. А за Гичо има все още кой да си спомня и да каже добра дума за художника. И в издателските карета на стотици книги е името на Гичо Гичев.