16 Ноември 2024събота22:19 ч.

За професионализма в нашето общество

Невинаги е добре младите да са начело, а правителствата трябва да се оценяват по това колко души са напуснали България по тяхно време

/ брой: 90

visibility 2465

Акад. Кирил Боянов
 

В последно време постоянно се говори за значението на младите хора в обществените дейности: икономика, политика, наука, изкуство, образование и т.н. Би следвало обаче да се прави съществена разлика в кои от тях действително участието на младите хора е полезно и в кои не е. Безспорно, в областта на балетното изкуство, на спорта, отчасти в театъра, в редица случаи при изследване на непознати области участието на млади хора е необходимо и задължително.
Не е така обаче в редица

други области, за които е необходимо да има натрупан опит,

натрупване на знания от предишни поколения, житейска визия и преживявания, наслагване на впечатления. Едва ли е целесъобразно млади хора  да ръководят в областта на науката изследвания, без да имат достатъчния опит. Никой не би се съгласил да отиде на сложна операция при току-що завършил медицина или успешно положил изпитите за специалност хирург. Всички ще предпочитат опитните лекари, притежаващи не само професионален, но и житейски опит, т.е. специалисти на възраст поне 35-40 години. Едва ли има треньор на 20 години, който да може да постигне добри спортни резултати. Да не говорим за политиката, където такъв опит е абсолютно необходим. Човек на 25-30, че дори и на 35 години, не може да бъде сериозен ръководител, след като все още няма нито знания, нито опит, за да може да води в определена насока отрасъла или организацията, която оглавява. Едва ли можем да намерим зам.-министър в Япония например, който е под 50 години. Да не говорим, че крупните фигури в политиката са били винаги в зряла възраст. Не говоря за изключенията.
Лошото в българския манталитет е, че винаги даваме за пример изключенията от посочените по-горе примери. Те се срещат твърде рядко и не може да бъдат приети като закономерност. Изключенията едва ли трябва да бъдат ръководна идея в това, което се случва, особено в нашия политически живот. Образованието би следвало достатъчно ясно да позволи младите хора да добият определени навици, знания и да следват естествените закони на развитието. В нашето образование би следвало да се намерят съответните подходи, за да могат децата да получат този минимум от знания, който е необходим за тяхната по-нататъшна реализация, а също така да бъдат научени да мислят. От малки да имат възможност за самооценка на своите възможности, своите дарования и своето място в обществото. Оттам нататък те се стремят към постигане на съответните знания в дадена област. У нас като че ли не е така. Всеки смята, че може да бъде политически лидер, министър или началник. Ако запитате обикновените хора, могат ли да станат диригенти, учени, хирурзи или балет майстори,  по-голяма част ще отговорят отрицателно. Ако обаче ги запитате: "Ставате ли за министър, за кмет или за областен управител?", едва ли някой ще отхвърли тази перспектива.
И още нещо, към което ние като общество би следвало да се стремим, е да имаме общественополезна оценка за държавността. Сякаш от малки сме възпитани, че

хитър (успешен) е този, който може да излъже държавата,

а не този, който може с нещо да допринесе за нейното укрепване, с което ще повишава и собствената си сигурност, материално положение и развитие. Понятието "необходими и достатъчни условия" за определена дейност изобщо не влиза в днешните политически и социални разсъждения.
Какъв е проблемът да се въведе необходимо условие за заемане на политически позиции - висше образование по специалност и определен стаж, а за някои позиции - отлично ползване на чужд език. В съвременния ни политически живот има странни случаи - министри на енергетиката със специалност счетоводство, няколко млади министри на финансите - без опит. Неотдавна един от тях призна в интервю, че е нямал достатъчно опит, което индиректно означава, че е имал недобри решения на възникналите проблеми. Но да добиваш опит с подхода "грешка-проба" при решения, свързани с милиони, е най-малко неморално. 
Може да се отбележи, че до 50-те години на миналия век повечето политици са имали необходимия ценз. След 50-те години виждаме обратното, по-голяма част от нашите първи хора нямат това необходимо условие. Разбира се, то не е достатъчно. Освен ценз трябва да имаш познания, талант и други качества за тези позиции.
Българите продължават да напускат страната и да търсят по-добри условия за работа и за развитие в чужбина. Тук остават некадърни и корумпирани хора, които с арогантност и нахалство заемат високи позиции в политическия и социалния живот, мнозина от тях

дори играят ролята на морални съдници

и размахват своите виждания в публични изяви или по медиите. А от опит много добре знам, че в една група от 30 студенти, 6-7 по-будни и активни  определят облика на групата и я теглят към по-добър успех и знания, към по-отговорен учебен процес. Ако техният брой е само 2-3, процесът поема в обратната посока. Останалите им внушават колко глупаво е да се трупат знания с много усилия, след като оценките могат да се изкарат с елементарно нахалство. Тъжното е, че именно тези 15-20%, които напускат страната, са факторът, без който обществото продължава да създава затъпяваща среда, обучавана от неграмотни специалисти и определен брой псевдожурналисти, които не само не притежават достатъчно познания, но в много от случаите - и морал.
И в българската политика има хора, които са заложили името и таланта си за развитие на обществото. И в нашата история има много светли личности. Но има и редица индивиди, които само обясняват колко много са направили за доброто на родината ни, а всъщност са реализирали основната си цел, като добре са се обогатили. И не престават да се рекламират като строители на новата "демокрация".
Днес никой не иска да направи задълбочен анализ на личния принос на политиците и обществениците в т.нар преход - явно част от социолози, политолози и анализатори са заинтересовани това да не стане, защото ще загубят благинките, които ползват.
Но

анализ на действията на участващите в прехода политици

трябва да се направи, и то в детайли. Той е необходим не за да се заклеймят или да им се търси възмездие, а за да се посочат грешките, да се даде морална оценка на тяхната дейност, обществото да търси сметка. Старата грамофонна плоча, възхваляваща "прехода", трябва да се спре и тази страница да се затвори. В новия политически живот е задължително да влязат нови "играчи", които да започнат да съживяват икономиката и да променят отрицателното отношение на хората към понятието "реформи". В този анализ на дейността през прехода трябва да се посочи ясно и какво принуждава хората да гласуват за партии, които използват властта за лични облаги. Необходимо е да се създадат условия за недопускане в политическия живот на необразовани политици и да се определят точни критерии за техния избор.
Германия за 20 години след Втората световна война успя да възстанови разрушенията и да изгради общество с добро благосъстояние. Как го направи страна, която още не е членка на Обединените нации? Няколко други европейски държави, също разорени от Втората световна война, вече са далеч пред нас в своето развитие. Как ще се спре у нас този процес, който поражда мъст и злоба в поколенията, и докога ще продължава това? Има само един начин, веднъж завинаги да се сложи точка и да започне реално възпитание в морал още от детските ясли и детската градина, да се създадат у младото поколение нови схващания за човешките ценности, за социалното място на съвременния човек в обществото, така че той да бъде негов пълноценен член.
Още нещо за т.нар. преход. Нека да се обърнем към материалното изграждане и материалната издръжка на едно дете. Ще видим, че в периода от детска възраст до завършване на гимназия, т.е. за 18 години, средният разход на родителите за дете на месец е от порядъка на 200-300 лв., или за  година приблизително около 3300 лв. Това означава, че за 18 години семейството влага в образованието и живота на това дете сума от порядъка на 60 хил. лв. Ако сметнем разходите на държавата за образование от детската градина нагоре, чиято продължителност е 12-15 години, и приемем, че тя изразходва по 1000 лв. годишно на ученик за издръжка на училището и неговия персонал, ще получим, че за тези 12-15 г. се натрупва сума 15-20 хил. лева. Т.е. разходите на държавата за образование и живот на един човек до навършването на 18-годишна възраст са около 80 хил. лв. Да пресметнем годините на прехода, за които статистиката твърди, че в чужбина работят 1 500 000 български граждани, като допуснем най-простия случай - че те са само със завършено средно образование (а повечето са и с висше образование и с докторска степен, т.е. разходите са много повече). При 80 хил. лв., изразходвани за един човек, при 1,5 млн. души се получават

120 млрд. лева, които ние сме изнесли в другите страни

Това означава, че в прехода управлението на страната не е било достатъчно добро, за да създаде перспектива и работа на тези 1,5 млн. колко души са напуснали България при управлението на всяко правителство, т.е. да се види колко милиарда е загубило всяко правителство, изпускайки работна ръка, която да създава благата в собствената си страна. Ако се направи сравнение с това какво е построило това правителство, ще се види реалната картина на загубите. Разбира се, не трябва да слагаме всички под еднакъв знаменател, имаме и по-добри, и по-лоши управления, но крайният резултат въобще не е положителен. Какво пречи един от критериите за оценката на управлението да е колко хора са се задържали в страната и работят за нейния просперитет, както и колко хора от заминалите са се върнали тук, за да намерят добро развитие?
 
Сп. "Наука"
(със съкращения)
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ