17 Ноември 2024неделя14:54 ч.

Хоби

Най-големи български филателисти били Лазар Добрич, Георги Димитров, цар Борис III, Богомил Райнов

По следите на "Обърнатата конница" и други знаменити марки

/ брой: 186

автор:Йордан Василев

visibility 9515

Първата пощенска марка е била издадена в Англия на 6 май 1840 г. по идея на Роуланд Хил. С това се внася обрат в системата за доставяне на кореспонденция. Дотогава писмата са се носели от куриери. Пред получателя ги измерват на тегло, отчита се разстоянието между изпращача и него и така се определя цената на доставката. Средно тя е била между 20 и 30 пенса и поради това получаването на писма е било доста скъпо удоволствие, като се има предвид, че почасовата ставка на един тъкач тогава е около 10 пенса. 
С въвеждането на пощенската марка таксата за изпращането на писма се поема от изпращача и цената спада чувствително. В рамките на населеното място тя е 1 пени, за Англия - 2 пени, 3 пени за Уелс, 4 пени за Шотландия и 5 пени за Ирландия, която тогава е била в състава на Великобритания.
От 1845 г. английската поща започва да приема писма за изпращане до повечето британски колонии по целия свят. Интересното е, че докато изпращането на едно писмо от Англия до някоя от колониите е струвало от 10 до 15 пени, то от тях до Англия е 1-2 пени.
Някои хора започват да обръщат внимание на пощенските знаци и да ги колекционират. Така се пораждат заченките на филателията. Казват, че първата филателистка е била кралица Виктория. Когато в края на май 1840 г. Роуланд Хил й поднася първите две марки с нейния образ - черна с номинал 1 пени, и червена - 2 пени, тя пита дали ще има и други издания. Понеже получава положителен отговор, нарежда от всяко издание да й се доставят по 5 екземпляра. Така се поставя началото на вероятно най-голямата колекция в света, която впоследствие се допълва от нейните наследници.
В колекцията се включват не само английските марки, но и тези на британските колонии, които се отпечатват в метрополията. Ето защо се смята, че в тази колекция се намират поне 2 екземпляра от най-скъпата марка, т. нар. "Синият Мавриций". Тя е издадена през 1847 г. и от нея са останали според различни сведения не повече от 5-6 броя. Цената й според френския каталог "Иверт" беше 3 250 000 франка ("беше", защото този каталог вече не съществува), а според германския "Михел" е  410 хил. евро. Такава марка обаче никога не се е появявала на аукцион.
През 1969 г. в България за първи път се проведе световна филателна изложба и беше оповестено, че на нея ще бъде показан екземпляр от "Синият Мавриций". Наистина, нещо се появи в една витрина, обградена с въжета и охранявана от трима милиционери, така че можеше да се види само от значително разстояние. Впоследствие се оказа, че това е много сполучливо фотокопие. А иначе марката е съвсем невзрачна на вид - 1 на 1,5 см, с профила на кралица Виктория.
Впрочем същото се отнася и за първите български марки, които са издадени на 1 май 1879 г. Понеже тогава България все още няма своя валута, те са с номинал във френски сантими и една от тях е от 1 франк, затова са наречени "сантими".
Първите със стотинков номинал се появяват на 22 април 1881 г. и са известни като "лъвчета". От "сантимите" и "лъвчетата" са останали малко екземпляри и те са търсени от колекционерите, макар че цените им са високи - каталожната им стойност е около 2500 евро за серия.
Най-скъпата българска марка е "Обърнатата конница". През 1911 г. се издава редовна поредица, в която с номинал 50 ст. има изобразен конен отряд. При отпечатването конниците се появяват с главите надолу. Работниците го забелязват и спират машината. За да не ги обвинят, че са допусали грешка, унищожават отпечатаните дефектни марки. По някава случайност обаче 28 от тях оцеляват. Те попадат у печатаря Иван Пройков, който ги занася на Васил Йорданов - служител в БНБ, за него вече се знае, че е марколюбител.
Не е известно дали Йорданов е дал на Пройков някакви пари или само го е почерпил. След 2 месеца обаче той заминава на частно пътуване до Виена, а след завръщането си купува двуетажна къща на ул. "Иван-Асен II", в близост до Орлов мост. Оттогава следите на 28-те екзпеляра от "Обърнатата конница" се губят.
Но ето пък на каква случка присъствах през 1966 г. Тогава Клубът на софийските филателисти се намираше на ул. Гурко", срещу Кукления театър. Един път там беше дошъл Лазар Добрич - голям български цирков артист, носител на много международни награди и един от малкото удостоени със званието "Сеньор на цирковото изкуство" от принца на Монако. Той беше и запален колекционер на стари български марки. Започнаха да го подпитват:
- Бай Лазаре, имаш ли от "сантимите"?
- Имам 6 серии.
- А от "лъвчетата"?
- От тях имам 9 серии.
Тогава един ехидно попита:
- А може би имаш и "Обърнатата конница"?
- От нея имам две.
Някои се усъмниха, но след смъртта му 2 броя от тази марка бяха продадени на аукцион във Виена, вероятно от наследниците му.
Филателист е бил и Георги Димитров. На него принадлежат думите, че пощенската марка е визитната картичка на България пред света.
Имах една среща със сина му Бойко през 1991 г. и се уговорихме да се видим, за да ми покаже колекцията на баща си, но това не се осъществи.
С писателя Богомил Райнов обаче поддържахме много близки контакти по филателна линия.
Друг голям колекционер и радетел на филателното движение беше Иван Славков. Като дългогодишен председател на Съюза на българските филателисти той допринесе изключително много за превръщането му в организация за естетическа и културна изява. Всяка година се организираха национални, младежки и регионални изложби, участие в международни прояви. България стана домакин на две световни филателни изложби.
Поклонник на марките е и цар Борис III. Говори се, че е притежавал много богата колекция, която семейството му отнася в Египет, когато е изгонено от България след 9 септември. За съжаление там по-голямата част от сбирката е открадната и следите й се губят безвъзвратно...
Моя милост беше скромен радетел на филателното движение. През 1985 г. ме избраха за председател на Софийската окръжна филателна организация. Заварих 11 общински дружества (в окръга имаше 17 общини). Поставихме си задача всяка година да създаваме по едно ново общинско дружество и я изпълнихме - през 1989 г. те станаха 15.
През тези четири години бяхме домакини на Националната филателна изложба в Сливница. Тогава организирахме каретна поща, която предизвика голям интерес. Пуснатите 1200 плика се изкупиха за 2 часа след откриването на изложбата, а имаше още много желаещи да се снабдят с тях. После станахме домакини и на Национална младежка филателна изложба в Ботевград, която също премина при много голям успех.
Във всеки общински център имаше по 1-2 филателни кръжока. Участниците в тях чрез пощенските марки получаваха широки познания за историята, географията и обществено-политическия живот. Благодарение на тази информация кръжочниците бяха доста по-ерудирани от своите съученици и това се отразяваше положително на успеха им.
Освен това колекционирането на пощески марки беше и начин за спестовност, защото цената им с годините се покачваше. По този повод си спомням и един негативен случай. През 1958 г. се записах в кръжока по филателия към Двореца на пионерите (бившата и сегашна Семинария). Тогава новоизлизащите български пощенски марки се получаваха чрез абонамент. Ръководителят на кръжока ни абонираше, а ние ходехме да си получаваме марките във филателния магазин.
През същата 1958 г. се пусна издание за световното изложение в Брюксел с много малък тираж - неперфорираните 17 хил. бр. При номинал 1 лв. цената им на свободния пазар веднага скочи на 100 лв. Когато отидохме във филателния магазин, за да си купим изданието, оттам ни отговориха, че абонаментът е използван. Стана голям скандал, защото се оказа, че ръководителят на кръжока е направил това. Намесиха се разгневени родители, включително и моят баща, и той беше принуден да даде марките на някои от нас. Поне половината обаче си ги прибра. Това означава, че е ако е платил 20 лв. (кръжочниците бяха 40), се е сдобил с марки, които струват 2000 лв. Голям гешефт!
В по-предишни времена обаче е съществувала легална спекулация с пощенските марки в България. През 1948 г. се прави частична парична реформа, при която авоарите над 100 хил. лв. се поставят под контрол относно тяхното изразходване. Тогава притежателите им се втурват да обръщат парите си в скъпоценни метали и камъни, картини, бижута, но и в пощенски марки. Според бай Тодор - филателист от Ботевград, при него са идвали богаташи от София, Пловдив, та дори от Варна и Русе да му предлагат  купища пари за притежавани от него пощенски марки. Тогава той е продал една част от тях и с парите си построил двуетажна къща с декар двор.
В периода до 1989 г. пощенските марки се третираха като един вид ценни книжа и от търговията с тях много хора си изкарваха прехраната, без да работят нищо друго. Мой първи приятел от детските години, който ме запали по филателията, беше сред тях. Докарваше си по 20 лв. на ден, с които по това време се живееше доста добре. Аз също имах натрупан значителен филателен материал, но обръщах повече внимание на алтруизма.
През 1979 г. се срещнах на едно мероприятие в Смолян с Людмила Живкова и й казах, че имам идея за създаване на музей на филателията. Тя се отнесе с внимание, но ме попита защо не съм говорил по този въпрос със съпруга й Иван Славков, който е председател на Съюза на филателистите. Отговорих, че той е запознат и също подкрепя идеята, но не разполага с пари, за да я реализира. Людмила Живкова ми обеща да помисли и да ме покани на среща за обсъждане на подробностите. Поради различни причини срещата не се състоя.
Сега държавата провежда гибелна политика спрямо филателията. От 2000 г. се издават предимно дребноформатни пощенски марки в многомилионни тиражи, които не предизвикват никакъв интерес от страна както на българските филателисти, така и на чуждестранните. А редица африкански, азиатски и най-вече малки островни държави от маркоиздаване формират от 5 до 7% от своя БВП. В островната държава Тонга той е 9%, защото там се издават марки с най-причудливи форми. Даже Япония залага на нетрадиционното в това отношение.
Филателният туризъм носи около 1,5 млрд. щатски долара годишно на страните, които го развиват. В него ние сме абсолютен аут. Това може да се промени, като с малко вложени средства се постигнат значителни финансови резултати.



Клубни митарства

Когато станах филателист през 1958 г., марколюбителите имаха клуб на ул. "Кракра", до бившето турско посолство. Той беше сравнително просторен, някъде към 35-40 кв. м. После, незнайно защо, ни преместиха на ул. "Гурко", срещу Кукления театър. Това беше помещение от 15-16 кв. м, в което едва се разминавахме. Затова като неофициален клуб използвахме тогавашния ресторант "София" (на ъгъла на улиците "Раковски" и "Гурко"), който наричахме със старото му име "Фашингер". Освен това в неделя се събирахме в зала 2 на Централна поща.
През 1969 г. България получи домакинството на Световната филателна изложба. Ясно беше, че трябва да имаме приличен клуб, където да посрещаме дошлите за изложбата чуждестранни филателисти. Идеята беше хубава, но помещение нямаше. Тогава един колега каза, че през 1947 г. са национализирали кантората на баща му, която се намира на ул. "Хан Крум". Той обаче си е запазил нотариалния акт, така че ако се уреди да му бъде върната собствеността, ще я дари за клуб на софийските филателисти.
Това се прие с насмешка, защото до този момент не беше известен случай държавата да е върнала национализирана собственост. В ръководството на съюза обаче имаше хора на високи постове (зам.-министри) и те за учудващо кратък срок уредиха нещата. Тогава там се помещаваше шивашка кооперация. Тя се изнесе за 24 ч., от Министерството на културата отпуснаха 15 хил. лв. за ремонт и след една седмица клубът беше открит!
Той представляваше обширна зала за провеждане на сбирки, в приземния етаж - бирхале, а на улицата - канцелария за ръководството. Всичко стана като на кино...


Колекционерството е скъпо удоволствие

Аз лично се интересувам от български пощенски материали - писма, картички от края на ХIХ и началото на ХХ в., и най-вече такива, които са свързани с известни личности. Поради различни причини голяма част от тях се намират в чужбина.
През 2004 г. бях във Виена и узнах, че се организира аукцион за материали от кореспонденцията на балкански владетели в началото на ХХ в. Силно заинтересуван, отидох. Пропуснах търга за материали на сръбския крал Милан и на гръцкия Георг. Но когато обявиха, че се предлагат 15 писма и 11 картички от кореспонденцията на Фердинанд, направо настръхнах. За жалост имах само 200 евро, а първоначалната цена беше 850 евро. Надявах се, че няма да има интерес и тя ще падне. Някакъв господин обаче обяви, че плаща 900 евро и понеже нямаше наддаване, му ги продадоха.
След аукциона се срещнах с него и се оказа, че е българин от Битоля, който се е преселил в Австрия през 1963 г. и се занимава с градинарство. Разговорихме се и узнах, че той се интересува от филателна класика. Носех със себе си първите марки на Коста Рика, Уругвай и Мексико, както и четвъртото английско издание. За първата костариканска марка ми даде всичките купени от него на аукциона писма и картички, плати ми 400 евро за първата уругвайска и каза, че ще ми изпрати запис от 600 евро за първата мексиканска и 800 евро за четвъртата английска. По каталог те струват 5 пъти повече, но пазарната цена в България е много ниска. Алтернативата е да се участва на аукциони в чужбина, обаче за това са нужни значителни средства.
 

За 850-годишнината от основаването на Москва

Филателни вълнения


43-а генерална асамблея на Атлантическата асоциация - София-97

В чест на съветските космически изследвания

Св. Архангел Михаил


Известие само за 5 стотинки

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1734

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1753

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1796

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1855

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1706

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1910

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1626

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1849

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1805

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1790

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1690

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ