Германия се обедини, но не и германците

На 3 октомври 1990 г. Германската демократична република се присъедини към Федерална република Германия. От тази дата германците отново започнаха да живеят в една страна. Федералният президент Рихард фон Вайцзекер в речта си, произнесена същата нощ преди фойерверките, направи паралел между обединението на Германия и обединението на цяла Европа. "Ние, германците, осъзнаваме своята отговорност и ще служим на мира в обединена Европа."
До тази паметна дата бяха изминали само 323 дни от падането на Берлинската стена. За политиците от двете германски държави това бяха дни на трудни преговори и важни решения. Преди всичко в ГДР от предишния начин на живот не бе останало и следа. Избраните през март 1990 г. депутати в Народната палата създадоха федеративна държавна структура. Федералните провинции в нейния състав едва сега можеха да се обединят със западните в една държава.

Колона от автомобили "Трабант", един от символите на източногерманската индустрия, бавно се придвижва към граничен пункт в посока Западен Берлин. За мнозина от пътуващите в миниатюрните картонени автомобили, включването в тази колона, бе може би първата възможност да пътуват в западна държава
  
      Страхове и скептицизъм
Желанието на немците да се обединят ФРГ и ГДР се възприемаше със скептицизъм в европейските столици. Съседните страни се плашеха от перспективата да имат в центъра на континента силна Германия. Британският премиер Маргарет Тачър оглавяваше лагера на противниците на обединението на двете доскоро самостоятелни държави. Против това се обявяваше и френският президент Франсоа Митеран. В Съветския Съюз развитието на събитията в съседните страни също предизвикваше противодействие. Бившата световна сила все повече губеше влияние в страните от Варшавския договор, смятащ се за противовес на НАТО и капиталистическия обществен строй. На Запад се страхуваха от преврат срещу генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов. В този случай съгласието на СССР за обединението на Германия щеше да е под въпрос.
  По улиците на Берлин още не бяха успели да съберат боклука, останал след масовите гуляи и фойерверки, а депутатите от Бундестага и Народната палата на ГДР вече се бяха събрали на съвместно заседание. Два месеца по-късно се състояха първите от 1932 г. общогермански парламентарни избори. Убедителна победа на тях удържа християнлибералната коалиция начело с Хелмут Кол.
                  
         Малко предистория
Подписването на документа, известен повече като Договора "Две прюс четири" бе предшествано от четири кръга преговори - в Бон, Берлин, Париж и Москва. Основният въпрос, залегнал в обсъжданията, се отнасяше до особените права на бившите окупационни държави САЩ, Великобритания, Франция и СССР в Западна и Източна Германия. Отказът на всичките четири страни от тези права се разглеждаше като предпоставка за пълния суверенитет на обединената германска държава. От своя страна Германия представи своята единна вече позиция за пълен отказ от каквито и да било териториални претенции към останалите страни, включително и границата с Полша по линията на реките Одер и Ниса. Подписаният документ всъщност окончателно закрепи нейните външни граници. Договорът "Две плюс четири" замени мирния договор, с което отговорностите на четирите страни-съюзнички от антихитлеристката коалиция спрямо Германия бяха прекратени напълно. Така беше окончателно закрит и въпросът за мирния договор между страните-победителки във Втората световна война и Германия. Това бе особено важно от гледна точка на възможните репарационни претенции на съюзниците от антихитлеристката коалиция. "По-рано бе невъзможно да се сключи подобен договор, спомня си Ханс-Дитрих Геншер, защото двете германски държави бяха членки на ООН, а ФРГ и член на Европейската общност. Ние много активно участвахме в Съвещанието по сигурност и сътрудничество в Европа, което в крайна сметка откри пред нас пътя за германското единство", казва Геншер.  "През есента на 1990 г. нищо вече не пречеше на мирното обединение на страната. Официално Германия се обедини на 3 октомври - само три седмици след подписването на Договора "Две плюс четири", подчертава Геншер.
                           
      Цената на обединението
След краха на социализма всички социалистически страни с мъка излизаха от икономическия хаос и нищета. Жителите на ГДР изтеглиха щастливия билет от лотарията на сума 1 трилион и 300 милиарда евро. "Цветущи ландшафти" обещаваше на източните немци след обединението на Германия тогавашният канцлер Хелмут Кол. Едва ли някой би могъл да преброи колко язвителни коментари бяха написани по този повод за последните 20 години! Но днес туристите не престават да се изумяват колко добре са реставрирани историческите центрове на източногерманските градове, а западните немци само могат да завиждат колко добри са пътищата в Източна Германия. Последният и едновременно с това първия демократично избран премиер на ГДР Лотар де Мезиер признава днес, че процесът на изравняване на жизнения стандарт на Запад и на Изток се е забавил, но тези, които и днес не виждат "цветущите ландшафти", са или слепи, или глухи. Да се изчисли с точност до евро и цент цената на обединението на Германия е невъзможно. Институтът за икономически изследвания в Хале посочва сумата от 1 трилион и 300 милиарда евро. Трудно можем да си представим подобно количество пари, даже ако изпишем цялата сума с цифри: 1300000000000 евро. Голяма част от тези пари отиде директно в хазната на т.нар. нови федерални земи, като само инфраструктурните проекти - строителството на пътища и водни канали, се плащаха от федералния бюджет. Но лъвският пай от тази гигантска сума отиде даже не за подобряване на инфраструктурата, а за социални плащания - непосредствена подкрепа на населението на бившата ГДР. На хартия икономиката на ГДР беше достатъчно мощна и ефективна. На практика тя рухна в първите дни след обединението на страната и резултатът беше масова безработица. Една от причините - икономиката на ГДР бе ориентирана към експорт в страните от соцлагера, на първо място, бившия Съветски Съюз. Но в първите години на перестройката Русия и останалите страни от бившия СССР нямаха пари за внос. Втората причина - въведеният от 1 юли 1990 г. икономически, валутен и социален съюз с ФРГ. С него дойдоха и западните марки. "Ако западната марка не дойде у нас, ние ще отидем при нея". С този лозунг излизаха на улицата демонстрантите в бившата ГДР след падането на Берлинската стена. Експертите предупреждаваха: въвеждането на западната марка ще доведе до крах икономиката на ГДР. Но алтернатива просто нямаше. Или единна за цяла Германия валута, или възстановяването на Берлинската стена. Но и без финансовия ресурс неефективната и мудна икономика на ГДР, зациклила в лабиринтите на плановото стопанство, беше обречена. Жителите на ГДР бяха във възторг: пенсиите и спестяванията в размер до 6000 марки се обменяха по съвършено нереалния курс едно към едно. Но и заплатите бе необходимо да се плащат в западна валута. И тук се видя, че икономиката на ГДР е абсолютно неконкурентоспособна. А и самите бивши жители на Източната зона повече не искаха да купуват местните стоки. Автомобили, телевизори, хладилници или даже йогурт - всичко трябваше да е западно. Тук някъде започна и голямото разминаване

      Между надеждата и реалността
Днес, 20 години след обединението, "новите федерални земи" осезаемо изостават икономически от западната част на страната. Производителността на труда на Изток, изчислена на глава от населението, достига примерно 70% от западното равнище. Нивото на безработицата е значително по-високо, въпреки че много млади и добре квалифицирани хора емигрираха на Запад в търсене на работа. От момента на обединението населението на "новите федерални земи" намаля с 2 милиона души. Та струваше ли си богатият Запад да "купува" разорения социалистически безстопанствен Изток? Този достатъчно циничен въпрос зададе председателят на УС на един от американските концерни на Тео Вайгел, който от 1989 до 1998 г. бе финансов министър на ФРГ. В отговор Вайгел призна, че процесът на обединение се е забавил и е струвал много по-скъпо, отколкото са предполагали. Но сега милиони източни немци живеят в коренно различни условия, а  обединението на Германия смело може да бъде определено като невиждана проява на солидарност в цялата история на страната. Въпреки всички проблеми преходът от социализъм към демокрация и пазарно стопанство за жителите на ГДР премина с по-малко мъки и загуби в сравнение с този на гражданите от останалите източноевропейски страни. Но погледната през призмите на нравствените и социалните критерии, естествено, пречупени и през реалностите на икономическото развитие, като че ли обединението на германския народ навлезе в един донякъде очакван, макар и с известна неохота, етап на разочарования и скептицизъм.
Какви са настроенията в Германия двайсет години след Обединението? Днес голяма част от западногерманците твърдят, че са се чувствали най-добре преди съдбовната 1990-а година. А какво казват жителите на източната част?  "Това, което си принадлежи, се сраства" беше мотото, под което стана Обединението на Германия на 3 октомври преди 20 години. Годишнината беше повод и за поредното социологическо проучване, което изследва настроенията в двете части на страната. А то, както се оказва, не бе лишено от изненади. Първата изненада може да бъде разчетена още в заглавието на студията. То се заиграва с познатото мото на Обединението. "Новата Германия. Защо не се сраства това, което си принадлежи?" Така социолозите от берлинския Свободен университет заявяват още в самото начало: "20 години не са достатъчни за Обединението на Германия".  Втората изненада дойде от западната част, жителите на която видимо започнаха да недоволстват. Клаус Шрьодер, съставител на студията, казва, че днес е нараснал най-вече скептицизмът спрямо политиката. И това се усеща по-силно на изток, отколкото на запад. Източногерманците например се идентифицират в по-малка степен с общата икономическа и политическа система в страната. Отново си пробива път и поувяхналото схващане, че това, което се случва на трети октомври 1990-а, е не обединение, а приобщаване на Източна към Западна Германия. И все пак изненадващ е фактът, че не източногерманците, а по-скоро западногерманците са недоволни от Обединението. Половината от тях твърдят, че падането на Берлинската стена не е подобрило живота им. Запитани кога са се чувствали най-добре, мнозинството източногерманци казват - след Обединението на Германия, а мнозинството западногерманци - годините преди това. Две десетилетия след падането на Берлинската стена източногерманците оценяват със смесени чувства последиците, които има Обединението върху личния им живот. Еуфорията от годините на промяната отстъпва място на песимизма. Пет процента от източногерманците смятат, че са спечелили, а цели 23 процента - че са загубили от обединението на двете Германии. За 30 процента от източногерманците положителните последици са почти толкова, колкото и отрицателните. Прави  впечатление, че разликите в оценките са свързани най-вече с възрастта и икономическата ситуация, в която се намират анкетираните. Така например две пети от над 70-годишните пенсионери източногерманци казват, че са спечелили от Обединението. Точно обратното важи за възрастовата група от 50 до 60 години. Над една трета от анкетираните смятат, че събитията отпреди 20 години не са променили живота им към по-добро. По-комфортно се чувстват източногерманците, които имат висше образование и работа, като например държавните служители или пък собствениците на фирми.

     Песимизмът и недоволството         както може да се очаква, са особено силно разпространени сред безработните и нископлатените източногерманци. Като цяло през последните години броят на положително настроените е намалял. Според анкета, направена през 2000 година, 58% от източногерманците са заявили, че са общо взето щастливи. Само пет години по-късно този процент намалява значително, най-вече във възрастовата група на над 60-годишните и сред безработните. Над половината от източногерманците казват, че между източната и западната част на Германия има големи различия. Осем процента дори твъдят, че тези различия стaват все по-големи и това въпреки милиардите евро, инвестирани в източните провинции на Германия след падането на Берлинската стена. В същото време налице е една, макар и все още крехка, положителна тенденция, че една пета от анкетираните източногерманци не виждат разлики между двете части на държавата и че броят на хората в тази група, в която влизат най-вече млади хора, висшисти и всички онези, които получават добри заплати, нараства. Много въпроси би трябвало да събудят и няколко други социологически изводи. Например: едва една четвърт от източногерманците се чувстват като пълноценни граждани на Федералната република. Всеки десети от анкетираните е заявил, че иска да се върне ГДР. А цели 60% от източногерманците нито искат да се върнат старите времена, нито пък се чувстват достатъчно добре в условията на пазарна икономика. Все пак две трети от анкетираните заявяват, че демокрацията е от голямо значение за тях. 20 години след падането на Берлинската стена все още не е преодоляна дистанцията между германците от източната и западната част на страната. Допитване до общественото мнение определено сочи, че различията между жителите от източната и западната част на Германия са повече, отколкото общите допирни точки. На това мнение са 63 процента от гражданите в новите провинции. Според изследването 42 процента от източногерманците все още имат чувството, че са  граждани втора категория, а 46 процента смятат това впечатление за погрешно, съобщава директорката на института "Аленсбах" Ренате Кьохер. Има и друго статистическо проучване, което само подсказва, че в действителност все още

         стената не е паднала            може би поради факта, че всеки десети тъгува по ГДР. Предразсъдъците, съмненията и неудачите, съпътстващи развитието на единението на германския народ, определено все още остават видими 20 години след падането на Берлинската стена.
На източногерманците още им липсва вяра в напредъка, коментира водещ анализатор на в. "Ди Цайт" в статия под заглавие "Новите потресни вести от Източна Германия са подвеждащи". "Изтокът отново си каза думата. Не просто каза, а я изрева, защитавайки за сетен път своето мрачно германско реноме. Според последното проучване на (източногерманското) Социално сдружение за народна солидарност 41 процента от източните ни другари са настроени враждебно към чужденците, 42 процента са недоволни от демокрацията", се подчертава в статията.
Днес, колкото и странно да прозвучи, само всеки четвърти източногерманец се чувства "истински гражданин" на Федерална република Германия. Едва 11 процента казват, че са доволни от политическия живот в страната, а само нищожните 0,4 процента хващат вяра на предизборните обещания.
Онова, което си остава и непонятно, и неприятно, е, че във възприетата в Западния сектор обществено-политическата фразеология, в тона на коментарите и във фокусирането върху проблемите на Източна Германия акцентите се насочват постоянно към лошите вести от "Изтока". Все по-често се фиксира един "народен колектив" вместо едно население, което преди две десетилетия постигна свободата и оттогава напрестанно се индивидуализира. Изводът, изведен при това от мастити западни анализатори, може да бъде само един: Изтокът не съществува, също както не съществува и обединението на Германия. А коя точно стена не е паднала в съзнанието на германското общество може би ще стане ясно след години.