Пегас
Антология
Нови стихотворения от Ирина Велева
/ брой: 215
От редактора
Скъпи читателю!
В този брой на приложението за литература, изкуство и култура ще надникнем в поетичния свят на Ирина Велева. А поета Николай Дойнов ще видим и като майстор на късия разказ - неговата книга "Опасно: черната дупка в сърцата" ще представи Георги Драмбозов.
Приятно четене.
ИРИНА ВЕЛЕВА е филолог, специалист по германистика. Преподавател е по немски език и преводач на художествена литература. Член е на СБП. Автор е на стихосбирките "Апокалипсис" (1992), "Автонекролог" (1997), "Срещи и раздели" (2004), "Попиват сетивата" (2010), "Гилотината на времето" (2016). Шестата й книга "Колекционер на мигове" е номинирана за книга на 2021 г. от издателство "Български писател". Нейни стихове са преведени на немски, словашки, гръцки и други езици.
Опитвам се да бъда себе си
във време, в което
никой не е на себе си.
Опитвам се да мисля добро,
във време, в което никой не мисли добро.
Във време, в което
човек за човека е вълк.
И в това време, когато
отстъпва човекът
и тръгва назад,
е последното време
пред края на нашия свят.
Затова няма време
да се опитвам да бъда себе си,
когато днес никой не е на себе си.
-----------
Космическа грешка
Този свят не е за мен
и аз не съм за този свят.
Стават явно космически грешки.
Сякаш съм от друг век
за хората забързани, модерни.
Просто някой сбъркал е времето и мястото,
в което да се родя.
Не мога този свят да променя,
но той променя мен.
Секира след секира
рушат святото в мен.
И с все по-изтъняла душа
през времето вървя,
докато душата не се превърне в дим
и в Космоса не излетя.
--------------
Абсурдно представление
Престанах да разгадавам
загадките на битието,
да търся смисъла,
красивото да търся
и всяка мисъл да подлагам на съмнение.
Примирих ли се с безсмислието,
заживях ли с него?
Или като отчаян зрител
Застанах с търпение
да изгледам докрай
абсурдното гротескно представление,
където клоунът е на почит,
а неграмотният е честван?!
-----------
Чернобял квадрат
Мислим в черно.
Мислим в бяло.
Няма място за цвят
в чернобелия свят.
Като фигури
в чернобял квадрат
движим се напред и назад.
Всяко чувство е грях.
Затова се отказвам
от чернобелия квадрат.
Защото съм чувство.
Защото съм цвят.
***
Духовната нищета ще погуби света.
А последният вик дори няма да е човешки,
а маймунски крясък в нощта...
***
Отлетя от мен
и последната илюзия.
Долетяха ято гарвани
и изкълваха любовта.
Сега ти как ще сториш невъзможното -
да върнеш в мен илюзиите
и да събереш трохите,
останали от любовта?
***
Да те има.
Да те няма.
Да си с някого.
Да си с никого.
Да си обесен на примката на самотата.
Да се влюбиш.
Да разлюбиш.
Да плачеш.
Да се смееш.
Да се суетиш пред огромното махало.
Да си някой.
Да си никой.
Да си зрителна измама.
И когато Бог те погледне през лупата
на времето,
вече да си точка,
а после да те няма...
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.