Иво Христов: Писането е моята терапия

ИВО ХРИСТОВ е едва на 12, когато чува диагнозата неврофиброматоза - рядко генетично заболяване, при което се образуват множество тумори в областта на гръбначните и мозъчните нерви и сериозно застрашават слуха. Въпреки крайно песимистичната прогноза на докторите у нас, че му остават две седмици живот, не спира да се надява и семейството му намира в чужбина специалисти, готови да оперират момчето. Постъпва в клиниката на прочутия лекар с ирански произход Маджид Самии, основал частна клиника в Хановер. Следват много други хирургични намеси, терапии, рехабилитации... Както и моменти на отчаяние. Но тийнеджърът намира спасение в безкрайната подкрепа на неговите родители и сестра му, както и в... писането. И над 6 години по-късно вече е автор на 8 книги, като от продажбата им (с отстъпка и безплатна доставка) събира средства за лечението си.

Удостоен е с четири престижни приза за творчеството си: Вазова литературна награда, отличие за благородство и доблест, трофея "Респект" за вдъхновяваща личност, както и стипендия за принос към българската литература. Майка му Милена прави прекрасни сувенири, които също се предлагат на страницата на младия писател във фейсбук. Не се отказва да вярва, че ще се справи, защото трудностите в живота му не успяват да го спрат, дори го правят още по-силен. Не пропуска и да благодари на всички, които му помагат. Пожелава си единствено здраве, за да може да върви все така уверено по Пътя, изпълнен с болка, мечти и със силата да продължи да се бори.

"Хубавите истории никога не се градят на лъжи. Същото важи и за живота"

"Доброто е повече от злото и вярвам, че щастливият край наистина съществува"

- Първата ви книга излиза със заглавие "Приятелите умират заедно". Не сте ли се изкушавали във времето да промените глагола, Иво?

- През годините загубих голяма част от приятелите си, но има такива, които останаха, затова все още мисля, че приятелите - истинските приятели - умират заедно.

- В творчеството си засягате темите за алчността, злобата и безотговорността. Преобразува ли се към по-добро това ваше усещане за света около нас или, напротив, ви се иска все повече да акцентирате на тези (и други) човешки грехове?

- Последната година стилът ми претърпя големи промени. Изглежда, че сега главното, за което пиша, е любовта. Една необятна тема е това и за нея може да се сподели много. Въпреки всичко, старая се да гледам с по-голям позитивизъм на живота.

- Стремежът на злото да властва над доброто е познат не само от художествените произведения. В приказките обаче почти винаги има щастлив край. Трябва ли хората да повярват, че е възможен и в реалния живот?

- Приказките, както и щастливите истории, никога не се градят на лъжи. Същото важи и за живота. Вярвам в честността и добротата, както в това, че доброто е повече от злото и щастливият край наистина съществува.

- Коя от вашите книги ви е най-скъпа, най-изстрадана или най-желана? И най-търсена ли е именно тя от читателите?

- Като отговор на всички тези въпроси ще посоча "А можехме да бъдем". Това е книгата, с чието написване направих крачка напред и нагоре. Вложих много чувство в нея, както и страхотна емоция. И читателите ми определено го забелязаха. По успех книгата е десет пъти по-търсена от останалите ми заглавия.

- Как ви повлия пандемичната ситуация, предизвикана от коронавируса? Може ли подобна обстановка да вдъхновява за творчество?

- В началото съвсем за кратко се паникьосах. После дойде ред на трезвото мислене. Не бих казал, че случващото се ме мотивира по някакъв начин, но определено не ме и демотивира. Понякога си мисля, че живеем в сюжет на трилър и сме просто статисти в една голяма история.

- Кои са най-важните думи, които останаха във вашето съзнание от общуването ви с проф. Маджид Самии, направил ви първата операция? Продължавате ли да поддържате връзка с него?

- Помня, че, когато вече бях започнал да пиша, той ме посъветва да стана автор на книга за това как съм бил безнадежден, но все пак съм се справил с трудностите. Точно сега не поддържаме връзка, но силно се надявам, че е в добро здраве.

- Преди да станете писател, казват, че сте били страстен читател. Смятате ли, че това е задължително условие за творческите личности?

- Със сигурност. Поне аз усещам, че при мен четенето изигра голяма роля. Всяка година се опитвам да чета все повече, помага ми да се развивам като творец.

- Какво не достига на младите хора, за да обикнат истински литературата, а не да се ограничават само с "четене" на публикации в социалните мрежи?

- Повечето от тях просто не искат да разгърнат книгата и да почетат поне час. Ако го направят, съвсем вероятно е скоро историята да ги плени, дори повече от социалните мрежи. Но човек, без да опита, няма как да знае кое му харесва и кое - не. Убеден съм, че книгите ни дават повече от социалните мрежи.

- Откъде черпите воля и сила да вярвате и да се борите? Как да постъпят онези, които нямат такива животворни "източници"?

- Най-вече - от семейството ми и хората, които ме подкрепят. Когато е трудно и съм на път да се откажа, си припомням, че нямам правото да го правя, и то точно заради близките и приятелите ми, които са плътно зад мен. Писането също много ми помага, то е моята терапия. Всички, които водят своите битки, трябва да знаят, че си струва, щом някъде някой ги обича. Винаги си струва.

- Колко пъти ви се е налагало да преодолявате усещането, че онова, което ви се случва, е несправедливо? Какво най-много помага в подобни моменти?

- Много често си мисля колко несправедлив е животът към мен, но бързо осъзнавам, че това е самосъжаление, и прогонвам тези мисли от главата си. А ако все пак не успея, помага ми писането, както и четенето на някоя завладяваща история.

- В заглавието на книгата ви "Животът не струва пари" като че ли констатирате всеизвестен факт. От друга страна, обаче, се знае, че за здраве се плаща - не само в преносен смисъл. Какво всъщност наистина не може да се купи никъде според вас?

- Живеем във време, когато, ако нямаш пари, умираш. Няколко пъти съм изпитвал отчаянието, което носи безпаричието - и то в толкова важни моменти... На пръв поглед, изглежда, че можем да си купим абсолютно всичко, но не е така. Аз бих си купил спокойствие и късче забрава, за да не помня болката. Голям товар и наказание е да помниш.

- Защо смятате, че е хубаво човек да се бои мъничко? Страхът ли е най-голямата движеща сила?

- Страхът е може би най-силната емоция, но не знам дали си струва да му се отделя твърде много време. Така или иначе, той е неизменна част от нашето всекидневие. По-добре е да се говори и пише за любовта.

- Как оценявате ролята на социалните мрежи в живота ви?

- През последните две години развивам усилено страницата си във фейсбук. Това, което ми отнема време, е писането или, по-скоро, мисленето върху текста на публикациите. Иначе се старая да прекарвам по-малко от ценните минути в социалните мрежи. Но те със сигурност ми помагат да стигам до възможно повече хора, което е наистина добре.

- Броите ли операциите, които претърпяхте досега? Смятахте ли колко общо струват те чисто финансово? Как сте напоследък със здравето?

- Шест са до момента (в понеделник, 2 ноември, бе седмата - б.а.), но ще се увеличават. Трудно е да се сметне колко пари са били нужни, за да изглеждам и да се чувствам по този начин след всичко, което претърпях, но със сигурност сумата е огромна. Напоследък състоянието ми не е много добро, съвсем скоро ми предстои още една операция. Опитвам се да съм силен.

- Всеки болен най-много иска да оздравее. Кои са другите ви искрени желания, Иво?

- Мечтая да напиша книга, която да е толкова добра, че да обиколи света. Ще работя цял живот над тази своя мечта. Малко са нещата, които са в състояние да ме спрат.

Дарителска банкова сметка:

POSTBANK BG47BPBI79404078032501 - Иво Ивов Христов

Pay Pal: ivohristov0102@gmail.com - Иво Христов 

https://www.ozone.bg/author-ivo-hristov/