17 Ноември 2024неделя17:03 ч.

Гроздовете на гнева

Действителността в САЩ е минирана със социално напрежение и възмущение - "Американската мечта" отлита в неясното бъдеще

/ брой: 31

автор:Петър Герасимов

visibility 3572

По-възрастните читатели със сигурност си спомнят забележителния роман на американския класик Джон Стайнбек The Grapes of Wrath ( български превод -"Гроздовете на гнева"), разкриващ трагедията на  хилядите бедните фермери по време на Великата депресия (20-те и 30-те години на миналия век).
Сетих се за талантливата творба на Стайнбек и дори си позволих да заимствам заглавието му, защото това, за което ще стане дума, напомня днес, почти сто години след Великата депресия, атмосферата, чувствата и мислите, увековечени от прозорливото перо  на писателя.
За романа на Стайнбек  ми напомни един неотдавнашен анализ  на английската агенция Би Би Си, озаглавен "Защо са толкова ядосани американците?" от Ванеса  Барфорд.
Всъщност въпросният журналистически материал е сбор от твърде показателни резултати от проведени тези дни социологически анкети в САЩ, свързани с предстоящите президентски избори.
"Американците - пише в увода си авторката, - общо взето, за известни с оптимистичния си мироглед, но с приближаването на президентските избори през ноември, социологическите  изследвания показват, че гласоподавателите са ядосани...Какво предизвиква това недоволство?".
Отговорите на този въпрос са повече от красноречиви. Една анкета на Си Ен Ен от края на миналата година сочи, че 89 процента от американците "са ядосани или много ядосани" от "начина, по които се развиват нещата" в САЩ. Същата пропорция 69 срещу 31 процента важи и за чувството на гняв заради факта, че политическата система "изглежда,  само  работи за своите хора с пари и власт, като тези от Уолстрийт и Вашингтон".
Много хора не са само ядосани и гневни, но много по-ядосани от предишната 2014-та, отбелязва сайтът на Ен Би Си  "Ескуайър сърви" - това особено ясно се наблюдава както при членовете на Републиканската партия (61 процента), както и при демократите (42 процента) при анализ на данните отпреди две години.
Защо западните анализатори се спират толкова внимателно на тези социологически резултати? Защото мащабите на недоволството са вече толкова осезаеми, че заплашват да срутят

 "демократическото изборно театро",     

което почти два века обслужва върхушката в Щатите - борбата за президентското кресло между партиите на Слона и Магарето (символите на републиканци и демократи) Всъщност две животинки от една и съща зооградина.
Извънпартийните кандидати за президентския пост тази година очевидно добре са схванали настроението на широката публика и са възприели съответната риторика при своите  обществени прояви.
Добър пример в това отношение е независимият републикански кандидат, милиардерът Доналд Тръмп. Той много повече от всеки друг  кандидат се заиграва с недоволството, като казва, че е "много, много ядосан" и че с "готовност ще приеме мантията на гнева"(сиреч бъдещото ръководство на страната).
В този тон звучи и другият непартиен кандидат - демократът  Бен Карсън, заявявайки, че се е срещал с "много американци, които са обезверени и ядосани, като виждат как Американската мечта им се изплъзва".
Разбира се, официалните кандидати на двете (братски) партии бързат да не изпуснат вълната на общественото настроение. Кандидатът на Партията на магарето Бърни Сандърс казва "Аз съм ядосан и милиони американци са ядосани", докато конкурентката му - Хилари Клинтън, заклинателно произнася, че "разбира защо хората са гневни".

Всичко, казано дотук,

е част от репликите, грижливо обмисляни и предлагани в предизборните сценарии. А какво конкретно сочат последните анкети. Поводите за големи тревоги са много: преди всичко те са свързани с икономическото състояние на САЩ.
"Неуспехът на икономиката да осигури реален напредък на средната  и работническата класа на американците през последните 15 години е най-основният източник на гняв и недоволство в САЩ", казва Уилям Галстън, специалист  от големия "тинк-танк" (мозъчен център) "Брукингс инститюшън" (Brookings Institution).
Въпреки, че страната се е възстановила от рецесията -  икономическият процент е скочил нагоре и нивата на безработица са спаднали от 10 процента(2009) до 5 процента(2015), американците все още се тревожат за портфейлите си. Приходите на отделните домакинства са стагнирани (без развитие) през последните 15 години.
Освен това - изтъква споменатият експерт - много от предлаганите работи са от ниско качество и възможностите за развитие намаляват. Търсенето на обяснението на тези факти бързо води до извода, че Америка се управлява от некадърници и негодници. От една страна, за милиардерите, банките и Уолстрийт, от другата - имигрантите, другите страни, които се възползват от нас, както и международната икономика - всъщност това са две страни на една и съща монета.

Имиграцията

също предлага  тревожни факти за размисъл - от 1965 г. досега в САЩ са пристигнали 59 милиона имигранти, като не всички са влезли в страната легално. Преди  четиридесет години 84% от американското население са били бели хора (не от латиноамерикански произход). Миналата година тази цифра е спаднала на 62%, според социологическата агенция "Пю рисърч".
Според демографските прогнози през 2055 г. горепосочената първа група ще бъде малко повече от половината от населението, а десет години по-късно "оригиналните бели американци" ще бъдат едва 48 процента...
"Живеем в епоха  на огромни демографски, расови, културни, религиозни и поколенчески промени - пише Пол Тейлър, автор на нашумялата в САЩ книга "Следващата Америка"( The Next America). - Докато някои приветстват тези промени, други ги критикуват. Възрастни бели гласоподаватели не разпознават вече страната, в която са израснали."
"В настоящия момент в Щатите има над 11 милиона нелегални имигранти. Те често са предмет на гневни чувства - изтъква Роберто Суро - експерт по миграцията в Университета на Южна Каролина. - Тревожните чувства се изменят и те (мигрантите) стават олицетворение на ред социални напрежения, свързани с тероризма, безработицата и незадоволеността

Крахът на доверие в правителството

е още една причина за зреенето на гроздовете на гнева. В анкета на Пю Рисърч" на въпроса имат ли доверие в правителството 89% от републиканците и 72% от демократите отговарят с думите "само понякога" или "никога". Според друга голяма социологическа централа в САЩ - "Галъп" (Gallup), шест от 10 американци смятат, че правителството разполага с прекомерно много власт и официален Вашингтон е посочен като "най-големия проблем за САЩ през последните две години" - по-голям  дори от други проблеми като икономиката, работните места и имиграцията.
Интересно е, че дори официалните президентски  кандидати като например Тед Круз  (Републиканска партия), на скорошните първични избори  в щата Айова също се нахвърля върху официалните правителствени кръгове. "Тази нощ (изборът) е победа за всеки американец, който гледа с неодобрение как  политици от кариерата от двете партии във Вашингтон отказват да се вслушват и често не изпълняват обещанията си към хората" - каза той миналия понеделник в Айова.

Развенчаната "свръхсила"

Десетилетия наред Америка е смятана като свръхсила от много американци, които  мислят, че САЩ "стоят над всички други страни в света". Социологическите анкети показват, че привържениците на тази представа са спаднали от 38% (2012) на 28% преди две години. Анкета, проведена през 2013 г., сочи, че седемдесет процента от американците смятат, че САЩ "губят международния си престиж".
"За страна, свикнала да бъде на върха на света, последните 15 години не бяха най-блестящите във външната й политика. Хората добиват чувството, че са във война от септември 2001 г. (атентата срещу кулите-близнаци в Ню Йорк) и че краят на тази война не се вижда, че Америка не знае какво иска и че нещата не вървят по добър за страната начин" - казва Роберто Суро. Възходът на Китай, неуспехът в битката срещу талибаните и бавният напредък в борбата срещу така наречената "Ислямска държава" допринасят за това чувство на тревожност"
Американците днес - според анкетите - все повече се страхуват от възможностите за нови терористични атаки (като тази от 2001) според данни на изследване на в."Ню Йорк таймс" и Си Би Ес. Американската реакция на неотдавнашната терористична стрелба в Сан Бернандино е различна от френската реакция след атаките в Париж, изтъква Галстън. "Докато французите се обединиха около правителството, американците демонстрираха срещу него. Създава се впечатление, че правителството на Щатите не успява да се справи с най-основното си задължение - да осигури сигурност на страната и народа си".

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1734

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1753

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1796

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1855

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1706

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1910

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1626

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1849

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1805

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1790

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1690

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ