Бойкокрация

Когато някой твърди, че знае и може всичко, обикновено не знае и не може нищо. Така е с хората, така е с партиите, така е и с властта. Примерът ще ни избоде очите. Обаче тия дни Росен Плевнелиев, най-рейтинговият министър в екипа на Бойко Борисов, направо ни хвърли в музиката, обяснявайки свръхспособностите на това правителство, което било на път да постигне такива успехи, каквито другите не са успели за последните 20 години.
Ако тези глупашки хвалби бяха изречени от някой прост и неук човечец, щяха да предизвикат само смях и съжаление. Но когато излизат от устата на управленец, от когото в немалка степен зависи днешният ден на страната, няма как да не доведат до съмнения в нормалността на хората, в чиито ръце сега е изпълнителната власт в държавата. Защото и партийната лоялност има граници, които не може да се прехвърлят за сметка на истината.
А голата, неприятната истина е, че правителството на Борисов е
 
еманация на войнстваща некадърност

То е дотолкова объркано, безпомощно, мудно и егоцентрично, каквото не сме предполагали, че може да съществува. И всъщност е лоша имитация на някакво управление, невъзможно да се определи какво, понеже ту е дясно, ту е ляво, ту е нито едно от двете. Но това не е най-страшното. Голямата беда е, че няма идеи, няма приоритети, няма ясни перспективи. В нито една област. Дори в сферата на сигурността, в която премиерът и едното му вице се имат за суперченгета. Всички сме свидетели как сутрин, обед и вечер правителството сменя позициите и решенията си като носни кърпички. И то по важни въпроси. Един ден вдига ДДС-то, на другия го сваля, заклева се, че няма да строи АЕЦ "Белене" и премиерът го нарича гьол, пълен с шарани, после същият този премиер шашва народа с излияния как тоз проект му лежал на сърцето, приема антикризисни мерки и мигом се отказва от тях. Така кабинетът се люлее от крайност в крайност и докато се чуди какво да предприеме, министър-председателят се юрва от телевизия в телевизия да се прави на Кашпировски и да успокоява общественото недоумение с тъпи обяснения, като това колко човешко е да се греши, че всички сме грешни и от това не произлиза нищо страшно. Напоследък обаче мина на друга струна - жалва се всеки ден от неблагодарното население, което не търсело в себе си вина за неуспехите на управлението, а хвърляло всичко на гърба на правителството. Явно този човек не разбира, че не се намира на селския стадион в Банкя, а на най-високото място в Министерския съвет и носи цялата отговорност за съдбата на държавата.
Ако правителството се отдаваше само и единствено на безсмислена риторика, може би вредите за държавата щяха да са по-малко, отколкото са в действителност. Обаче от време на време него го обзема някакъв безумен управленски ентусиазъм и решава да прави "реформи", от които на народа му се разплаква майката. Макар че, ако питате премиера, досега всичко му е за шест и само черната завист на опозицията пречи да получи признание.
Преди да вземе властта, партията на Бойко Борисов буквално заслепи обществото с фалшива добронамереност и щедри обещания. На работещите обеща заплатите до края на мандата да догонват европейските. На младите - модерно образование и реализация в привлекателни професии. На безработните - нови работни места. На възрастните - прилични пенсии и дори скок до 50% на вдовишките добавки. На болните - лекарства и достъпно здравеопазване. На бизнеса - поток от евросубсидии, ниски данъци и добра административна среда. А на целокупните българи - изкореняване на корупцията, смазване на престъпността и справедливо наказание на виновните за разграбването на България. Както се пее в една чалга - "щастие и рози в максимални дози".
Днес, почти две години по-късно, нищичко от обещанията на ГЕРБ няма изгледи да се случи. И най-доверчивите вече не се съмняват, че в програмните проекти на Борисов, както във всичко останало,  

рогът на изобилието е бил обикновено партийно менте

Макар финансовият "гений" Симеон Дянков да припява на тримесечие, че страната излиза от кризата, подобни заклинания не влияят на реалната ситуация. А тя е повече от обезпокоителна. При условия на нисък брутен вътрешен продукт, непрекъснато растяща безработица (според НСИ тя е малко над 11%, но според достоверни източници е два пъти повече), ежедневно растящи цени на основни храни, горива и енергоносители, замразяване (или намаляване) на заплати и пенсии и силен спад на покупателната способност на населението, специалистите говорят за развихряща се, а не за затихваща, криза. И България не само че е на опашката в европейската класация по жизнен стандарт, а продължава да дълбае дъното. Само преди дни Дянков преповтори мантрата си, като този път скочи и срещу довчерашните си работодатели от Световната банка, които най-сетне забелязаха мизерното съществуване на българите. По нейни данни около 55 на сто от населението у нас е в крайно тежко материално положение. Но май реалният процент е доста по-висок.
Друго професионално недоразумение - просветният мнистър Сергей Игнатов, направи каквото можа, за да съсипе образованието с безумни икономии и въпреки лицемерно оттегления проект за БАН, още не се е отказал от идеята си да загроби академията и да й прибере имотите. При такъв измислен министър няма какво да се чудим защо ЕС обяви тревога от равнището на знанията на учениците и от растящата неграмотност сред младите. Читавото се ориентира към работа и образование в чужбина, а завършилите у нас вуз добри специалисти Западът привлича с многократно по-високи заплати от нашите. Така с минимални инвестиции развитите европейски страни "изсмукват" младите български мозъци, които подпомагат развитието им. А у нас - скръб и жалост. По данни от последното преброяване населението на страната е намаляло с около 600 000 души. Което показва, че емигрантската вълна към Европа не спада. И, както е тръгнало, скоро тук ще останат само възрастни и нискоквалифицирани хора. Какво бъдеще може да ни очаква тогава?
Непрекъснато се говори, че икономиката е тази, която ще ни измъкне от блатото на недоимъка. Така е на теория. А в действителност няма оптимистични очаквания.
     
И средният, и малкият бизнес са затънали до гуша

Правителството все още им дължи над 200 млн. лв., които уж се изплащат, но с чаена лъжичка. По тази причина фирми масово фалират, а други едва кретат със занулена печалба и за да не издъхнат, непрекъснато ограничават дейността си и уволняват работници. За инвестиции в производството изобщо не става и дума. Дори строителството, което доскоро даваше работа на много хора, се е свило наполовина.
Що се отнася до широко прокламираната от кабинета "Борисов" идея, че България ще се развива като силна аграрна държава - и тя отлетя в небитието. И как няма да отлети, след като земеделският министър Мирослав Найденов хубаво пие и пее, но нищо не разбира от земеделие. И се отдаде предимно на активен пиар по борси, тържища и магазини, като "лови" спекуланти за пред камерите на телевизиите. Макар сам да признава, че правителството няма механизми да обуздае цените. Тия, дето още очакват да ги залеят с европейски субсидии, сполучливо го нарекоха "министър на виното и ракията". Понеже, както се разбра, това му е националната кауза. А междувременно България току-виж взела да внася селскостопански продукти и от Гренландия.
Отгоре на всичко министърът често си спестява истината или я предава по изгоден нему вид. Вчера в една телевизия се запени да обяснява как били изплатили на зърнопроизводителите 80% от евросубсидиите им за м.г. Браншовият им лидер обаче го опроверга в ефир - дадени са само 30% и то със закъснение. По негови думи хаосът в земеделското министерство и в ДФ "Земеделие" е по-голям от този в Либия. 
А как се пребориха с корупцията? Ако съдим по скандала с 6-те апартамента на Цветан Цветанов, промяната се състои в едно-единствено нещо - корумпираните получиха управленска възможност да викат "Дръжте корумпираните!" Сагата с тъста и тъщата на вътрешния министър, които в най-добрия за него случай са перачи на пари, апетитните имоти, с които за нула време се сдобиха видни гербери - като например Искра Фидосова и шефът на СОС Андрей Иванов, раздаването под масата на тлъсти обществени поръчки на "наши хора", безпардонната намеса на премиера в полза на Мишо Бирата и подобните му, както и излезлите на показ срамни за уважаващ себе си министър-председател протекции за личности като Вучката - "оня, дето ритаме топка заедно", говорят сами по себе си как печените ченгета се борят с престъпността и въвеждат ред в държавата.
Може Бойко Борисов да се бие в гърдите като горила от остров Борнео, но неговото правителство не извърши за пет пари полезна за българския народ работа. За половин мандат то направи една-единствена цялостна реформа - в системата за пенсиониране, от която пропищя и младо, и старо, тъй като "положителният ефект" за нацията от нея е, че ще работи до гроб и за ниски пенсии. А другата - полуреформа в системата на здравеопазването, отряза пътя за лечение на бедните и ще доразреди българите. Ама какво им пука на Бойко Борисов и кликата му?
Премиерът се е вживял

в ролята на пръв строител на републиката

и нищо друго не го интересува. Любимите му теми са магистралите, спортната зала в София и метрото. Когато и каквото и да го попитат журналистите, той това си знае и това си бае. Да беше барем вярно! Изграждането на магистрала "Тракия" е пред пълен провал, след като се разкри, че асфалтът е положен върху пепел и всичко трябва да се прави наново. Това вероятно е приносът на поредната "Калинка", назначена този път в АПИ. Новият шеф на агенцията Сергей Михалев, компютърен специалист, на въпрос какво отношение има като такъв към строежа на пътища, самоуверено отговори: "Всеки, който шофира, има отношение към пътищата". По неговата логика той би могъл да бъде келнер (защото ходи в ресторант), мозъчен хирург (защото сигурно е посещавал болници) и какво ли не още. Ето как се подбират управленските кадри на ГЕРБ.
Всъщност досега нищо не е построено докрай. Това не пречи на премиера да прави тържествени откривания на всеки километър, като сигурно вече е нарязал ленти с дължината на Екватора.
Патологичното му самохвалство вече не дразни, а разсмива. Аз ви платих увеличението на пенсиите, аз ви дадох пари за отопление на университетите, аз отпускам средства за нови стипендии, аз... аз... аз, не пропуска да се изтъкне Борисов като благодетел на нацията. Сякаш не става дума за средства, взети от бюджета, т.е. от всички нас, а за суми от сейфа на Цветелина Бориславова.
Според Борисов няма драма със скока на цените в България, нито с бедността. И публично посъветва българите сами да си отглеждат картофите, за да не ги купуват скъпо и прескъпо. Така правело семейството му. Сега очакваме наръчник от премиера как да си разкопаем балконите и да си засадим зеленчуци, как да си отглеждаме в хола кокошки, зайци и пуйки, и как да си направим в двора собствен петролен кладенец. Така няма да зависим от войната в Либия и от земетресението в Япония. Което много напомня за афоризма на Марк Твен, който написал на стената в един хотел: "Не плюйте по пода, спомнете си голямото наводнение от Мисисипи". 
Целта на всяка държава е задоволяване на общите потребности на хората. Властта не е благо, тя е средство за постигане на общественото благо, а когато се приема като лично благо, се нарича облагодетелстване. Казали са го Аристотел и Платон преди векове. И днес обаче това продължава да е смисълът на управлението в модерните демокрации в света. Само че България не е демократична страна. В нея няма демокрация, има Бойкокрация. Което означава власт на и за един-единствен човек. Сещате ли се кой е?