ЮГО ГО Е КАЗАЛ ПРЕДИ 130 ГОДИНИ

"Германия подкрепя Франция в борбата с тероризма. Аз съм сигурна, че независимо от трудностите ще спечелим тази битка." Ангела Меркел.
"От името на американския народ аз осъждам по най-категоричен начин това, което изглежда (!) като ужасна терористична атака в Ница. Мислите и молитвите ни са със семействата и любимите на убитите. Ние сме солидарни и ще си партнираме с Франция." Барак Обама.
"Нашите мисли са с всички, засегнати от ужасния инцидент (!)." Говорител на британската премиерка.
Не се наосъждаха, насолидарничиха, насъчувстваха, намолиха. Щампа след щампа, шаблон след шаблон, ала бала след ала бала. След разстрела на журналистите от "Шарли ебдо" през януари миналата година; след касапницата в бара "Батаклан"; на "Стад дьо Франс" и на още 4 места в Париж на 13 ноември 2015 г., лишила от живот над 130 души и натръшкала два пъти повече ранени; след тройния атентат на летище "Завентем" и метростанция "Малбек" в Брюксел с 34 убити и 200 ранени. И след "Батаклан" тогавашния премиер Камерън сподели, че е "шокиран от събитията тази вечер в Париж. Нашите мисли и молитви са с френския народ". Също "дълбоко шокирана" се оказа и Меркел и естествено изрази "дълбоко съчувствие към жертвите и близките им". Никакво съмнение, че жертвите това съчувствие силно ги е трогнало, но още повече е стреснало авторите на атентатите "острото осъждане" от страна на генсека на ООН Бан Ки-мун.
 От своя страна френският президент Оланд признава, че е "изпълнен с тъга от тази нова трагедия" (при поредната касапница) и прави откритието, че тя е "атака срещу свободата от фанатици, които презират човешките права". Навремето чиновниците по канцелариите надяваха на ръцете си ръкавели, за да не си захабяват саката,  много ще му отиват на френския президент едни такива ръкавели - и без това се е превърнал в счетоводител, който старателно попълва графите "убити", "ранени".
С чувство за национална гордост може да заявим, че не само по политически най-коректен, но и по най-възвишен начин коментира терористичните атаки нашият президент. След стандартното "Подобни прояви на жестоко насилие и омраза са абсолютно недопустими" следват разсъждения от фундаментален цивилизационен характер: "България е разтърсена и категорично и остро осъжда (дотук я караме по шаблона - б.авт.) това ново посегателство срещу основите на нашата цивилизация". И следва още по-фундаменталното откритие, че периодичното избиване на стотици хора е просто един "акт на безпомощност": "Този потресаващ акт на безпомощност показва, че трябва да останем единни и решителни в борбата си срещу заплахите на терористите."  
И цялото това международно блябосване се тиражира по телевизии, радиа, вестници, туитове, показват се умилителни полагания на цветя пред френските посолства, а и на местопроизшествията, интервюират се хора на улицата, които папагалски повтарят пустословията на държавниците. Изумен бях от думите на едно 12-13-годишно френско момченце, което пред "Евронюз" обяви, че "трябва да покажем на терористите, че не ни е страх". То просто повтаряше думите на френския премиер Манюел Валс, изречени ден преди това. Остава да уверяваме терористите, че ги обичаме, и като потвърждение да им показваме модното напоследък очертаване на сърце със съответно нагласени пръсти на ръката.
След толкова заклеймявания, остри осъждания, сърцераздирателни съчувствия, заклинания за единство и решителност, молитвени ритуали и накрая помпане на храброст е удивително, че джихадистите не са сменили черното си знаме с бяло. Няма и да го сменят, защото няма по-благодатна почва за организиране и осъществяване на деянията им от добродетелните призиви на мултикултуралистите, толерастите и прочие проповедници на търпимостта към не просто чужди, а враждебни на нашата цивилизация групи хора.
Журналистките, съпровождали Бойко Борисов в Иран, ги видяхме на снимка пребрадени като едновремешните наши були по селата. Значи като им отиваме на крака, трябва да се съобразяваме с техните порядки. Но те не отговарят с реципрочност. Да припомним, че едно от оправданията за безчинствата на младежи мюсюлмани на Кьолнската гара неотдавна беше, че в техните страни такива разголени жени се възприемали като проститутки, с които всичко можеш да си позволиш. Т.е. макар и отдавна пребиваващи в Европа, макар и уж интегрирани, те не възприемат и не желаят да възприемат нашия начин на живот, ръководят се от своите си, на своята религия правила. При това на Кьолнската гара не бяха се събрали терористи, това беше най-мекият вариант на "другостта".
Да напомним, че тогава една кабаретна артистка избра за въздействие върху потенциалните насилници да демонстрира гола с плакат, който гласеше: "Дори голи ние не сме дивеч". С подобни "пърформанси" най-малко ще превъзпитаме терористите.
Изкушавам се да припомня, най-вече на французите, оказали се на особен прицел, знаменитите думи на знаменития им писател Виктор Юго, изречени по повод турските кланета след погрома на нашето Априлско въстание. Пиша го на френски, та дано ме разберат: "Une bеte fauve doit etre traiter en bеte fauve" - "Дивият звяр трябва да бъде третиран като див звяр".