16 Ноември 2024събота12:08 ч.

Мнение

Озадачаващ юбилей

Какво видяхме за 55-ата годишнина от появата на "По света и у нас"

/ брой: 181

автор:Продрум Димов

visibility 6520

На 25 юли т.г., след обичайната си новинарска вечерна емисия, БНТ излъчи предаване, посветено на 55-годишнината от появата на малкия ни национален екран на може би най-гледания свой информационен продукт "По света и у нас". Запознаване на многохилядната зрителска аудитория с кухнята, в която новинарите ни селектират и подготвят за екран поредната новинарска емисия.
На пръв поглед подбудите за подобна идея са повече от благородни. Защото телевизията още с нейния прощъпалник играе изключително важна роля в генезиса на националния ни социално-икономически, политически и духовен живот. Затова не без основание очаквахме с оправдан интерес този своеобразен документален филм, като се надявахме да видим и се докоснем до страници от полувековното присъствие на популярната ни информационна емисия - част от житейския път на няколко български поколения. За съжаление, уви!
Пред погледа се редяха кадри, интервюта, сцени, които фактически загърбиха и пренебрегнаха предходните три десетилетия и ни вкараха принудително в света на последния "демократичен" четвърт век. По всяка вероятност така е поръчано "отгоре" на сценаристи, режисьори, оператори и други специалисти, сътворили това тенденциозно телевизионно издание. Но обществото ни вече "хвана шия" от тези досадни манипулации, станали всекидневие, и те вече никому не правят впечатление.
Далеч съм от мисълта да идеализирам социалистическите десетилетия на "По света и у нас", когато също се спестяваха някои горчиви и нелицеприятни истини, какъвто беше случаят с Чернобил и други събития. Но в общи линии погледът на БНТ в онези години беше много по-добросъвестен и обективен, говорителите на предаването бяха емблеми на БНТ. В случая буди недоумение захвърлянето в небитието на този период, който бе показан мимоходом с откъслечно внимание, за да се изровят пък черни краски от "страшното тоталитарно минало".
Е, за сметка на това ударението беше поставено върху щастливите години на прехода, стоварил толкова злини върху гърба на народа ни. Някой да се е сетил например за Павел Писарев, ръководил БНТ от 1968 до 1971 г. и след това през 1990 г.? "Аз не се изненадвам, сподели той, че не ми се обаждат за подобни юбилеи, защото съм неудобен събеседник. Днес те обслужват безупречно интересите на управляващите и никой не бива да се учудва." Не по-малко неудобни участници в тази телевизионна продукция се оказаха също Огнян Сапарев, Иван Гранитски - бивши генерални директори, които очевидно не могат да бъдат играчи в тази недостойна игра. А от куртоазия тук-там се споменаха имената на Иван Славков и Хачо Бояджиев, оставили такава солидна следа в историята на родната ни телевизия! Да не говорим за отсъствието на емблематични говорители като Георги Ламбрев, Никола Филипов, Анахид Тачева, Мария Янакиева, Милена Милотинова и други, които са неделима част от летописа на БНТ.
За сметка на това обаче бяхме удостоени с възможността да чуем неоценимите заслуги като ръководители на БНТ на Асен Агов, изгонил само за един ден от "Сан Стефано" повече от 900 висококвалифицирани български журналисти и специалисти, които се оказаха безпомощни пред безпощадната синя метла. Едва ли Валерия Велева - една от водещите журналистки днес, е очаквала, че човешкото безумие ще я застави да се спасява от глад чрез шев и плетки. И само тя ли? Това обаче не попречи на някогашния оперен говорител и директор да се къпе в садистично самодоволство, изтъквайки огромния си неоценим принос с жестоката си разправа с инакомислещи, превърнал се в жалък рупор на тоталната разруха. Струва ми се, че по това време небезизвестната програмна директорка Севда Шишманова извърши най-фрапиращите си "подвизи", за които сега не забрави да ни напомни. И днес не престава да изпитва невероятна гордост, че изтича запъхтяна и хвана вътрешния министър на Жан Виденов - Любомир Начев, да журира на красавици в момент, когато негови трима полицаи бяха смъртно покосени в столицата. Разбира се, десетки хиляди зрители се възмущават от безотговорните управници, а тя, героинята на деня, сияе от самодоволство. Дълбоко съм убеден, че поведението й не е продиктувано от чистоплътни нравствени подбуди. С това едва ли трябва да бъде оправдана недостойната постъпка на някогашния вътрешен министър, съвестта не го пощади след това. Този впечатляващ "успех" обаче не задоволява амбициите на неуморимата журналистка. Тя непрестанно снове и търси да открие сгоден случай, за да блесне още повече в очите на сините си вдъхновители. И той не закъснява - по време на януарските събития от 1997 г. тя е в стихията си. В лентата ни върнаха отново към онези недопустими издевателства, които връхлетяха безпомощното ни, бухнало в пламъци Народно събрание. Заснела тази тежка социална драма, веднага предоставя готовия си запис за незабавното му ползване. И тази показна демонстрация на верноподанически чувства съвсем естествено е да бъде щедро осребрена. Вече близо две десетилетия госпожата се радва на високи постове в родната ни национална телевизия.
И, разбира се, както се и очакваше, обект на особено внимание в юбилейната лента бе Уляна Пръмова, овладяла до съвършенство конформизма. Тук му е мястото да отбележа, че тя има исторически заслуги наред с Асен Агов, че положи немалко усилия за американизацията на националния ни телевизионен канал и за премълчаване на кардиналните социално-икономически проблеми на страната, за отродяването от българщината. Да не говорим за обграждането й с един недобросъвестен антураж, който гълташе години наред огромни средства от оскъдните парици на бедния ни данъкоплатец. "Възмутих се, казва Борислав Геронтиев, бивш неин програмен директор, от ненаситната алчност на Димитър Цонев, който безцеремонно вземаше хиляди с нейната благословия за сметка на други важни предавания, и си хвърлих оставката." А за сигналите, които разкриваха язвите и недъзите в родната ни телевизия, въпросната генерална директорка и дума не обелваше, неприятните писма умираха безследно в коша. Такава участ сполетя и едно мое тревожно писмо за отчуждаването на Канала от нашата национална и социална кауза - г-жа Пръмова не благоволи да отговори. Навремето г-н Попйорданов поне благодареше за проявената зрителска загриженост.
И една от централните фигури, както и очаквах, се оказа настоящата главна работодателка на "Сан Стефано" 29 - г-жа Вяра Анкова. Тя не се поколеба също да даде висока оценка за приноса на БНТ в приобщаването ни към ЕС и НАТО, без да си дава сметка какво е спечелил от всичко това народът ни. Може би с погребаната ни индустрия, разсипаното селско стопанство, невероятната бедност, похитените безплатно образование и здравеопазване, обезлюдяването на България, разполагането на бази! За жалост това е ужасната равносметка.
А за това унизително и жалко състояние на нещата немалка заслуга има и БНТ, която най-сервилнически обслужва в продължение на повече от четвърт век определени политически сили, погубващи изконните ни национални, духовни и социални ценности. Нима не е факт, че "По света и у нас" продължава да погазва националните ни светини, личности, върхови исторически събития. Да си припомним само как се отбелязва рожденият ден на Ботев. Ами как се уважават имената на толкова наши забележителни предци - Раковски, Бенковски, Каравелов, Стамболийски, Вапцаров... Нима не трябва да ни обижда недопустимото пренебрежение, с което беше удостоен Вазов по повод 165-годишнината от неговото рождение?
А какво да кажем за очевидната селекция при подбора и поднасянето на информацията от чужбина. Днес нашият съвременник почти няма нужната информация за събитията в Русия, че и по света. Е, с нескрита охота ни занимават с детайли от живота на някоя холивудска звезда или кралска особа. Докога малкият ни екран ще се задъхва от катастрофи, убийства, насилия и у нас, и навън? Това допълнително стресира и съсипва морално изпадналия в безпътица съвременник. Нима няма нищо светло под това небе? Крайно време е, без да се отказваме от непримиримостта към негативните явления, да търсим, показваме и хубавото, красивото, нравствено извисяващото в днешния ни нелек живот.
Много ми се иска БНТ, в това число и "По света и у нас", да бъдат обективно и безпристрастно човешко огледало, за да може хората да застават пред малкия екран, без да изпитват отвращение от поредното издевателство, плод на криворазбраната телевизионна философия. Но за това е нужна стратегия, поставяща на най-високия пиедестал националните ни, човешки и духовни потребности. Не чакайте да ви дават уроци частните ни телевизии, което те правят нерядко. От тях наистина има какво да вземете и да се поучите. Дълг на всички ни е да милеем за името и честта на БНТ, която трябва най-сетне да бъде българска и човешка!


Любинка Няголова и Никола Филипов са първите говорители на предаването


Анахид Цонева, 1971 г.


Мария Тролева, 1971 г.


Борис Симеонов, 1971


Димитър Цонев, 1992

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1052

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1026

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1016

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1086

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1022

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1090

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 967

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1089

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1050

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1045

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 994

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ