Най-важното е да останем заедно

ВИКТОР ВАСИЛИЕВИЧ ШАРАПОВ е дипломат от кариерата, журналист, генерал-майор от службите за сигурност. Роден е на 17 март 1931 г. в Москва. Завършва Московския институт по източни науки, специалността му е Китай. От 1961 г. работи в отдел "Соцстрани" на ЦК на КПСС. Спецкор е на "Правда" във виетнамската война, по-късно издава книги с репортажите си оттам - "Виетнам 1965", "Отпор", "Народът и войната".
 От май 1971 г. е консултант-аналитик при председателя на КГБ Юрий Андропов, за работата си в органите на сигурността получава звание генерал-майор и високия орден "Червено знаме на труда". 
Той е последният съветски и първият руски посланик в България (от март 1988 г. до лятото на 1992 г.). За 70-годишнината от рождението му руското външно министерство го поздравява за работата му у нас с формулировката, че тя "е дала възможност в преломен етап от историята с чест, твърдо и последователно да отстоява интересите на своята родина".
Идеята, че духовните връзки от историята на Русия и България са нужни и днес и че двата народа трябва да запазят това, което ги обединява и служи на интересите на икономическото и културно развитие на двете страни, е инициирана от Виктор Шарапов и е основа на обществената организация, част от руското гражданско общество - Съюз на приятелите на България.
По негова инициатива през 1997 г. излиза книгата "Гледаме към бъдещето. Идваме от миналото" ("В грядущее глядим мы сквозь былое") за историята на руската бойна слава. Тя е посветена на 120-годишнината от Освобождението на България и е написана от началника на Института за руска военна история генерал-майор В.А.Золотарьов.
Партньори от българска страна на "Приятелите на България" са Национално движение "Русофили" и всички граждански организации от Координационния съвет "България-Русия".
През декември г-н Шарапов, начело на делегация от руското движение, е у нас за годишнината от Плевенската епопея, 35-годишния юбилей на Руския културно-информационен център (РКИЦ) в София и 85-годишнината на Россотрудничество.

- Как живее днес Виктор Шарапов, сеща ли се за нашата, а като че ли и негова България?
- Преди всичко - изключително приятно ми е да разговарям с журналист от ДУМА. И аз съм журналист по професия, а с вашия вестник поддържам дългогодишни връзки и добро приятелство. Радвам се на начина, по който отразявате събитията - у вас и в Русия. А как живее Виктор Шарапов ли? Като много други хора - вече съм пенсионер, но продължавам да работя в Съюза на приятелите на България, чийто председател съм. Макар че за мен тази работа е удоволствие. Защото изключително предимство е да вършиш необходимите, справедливите неща рамо до рамо с хора, на които вярваш, с които си единомишленик. И да имаш осъзнатата радост, че служим на велико дело. Ще сме живи, докато помним историята си и правим верните изводи от нея.
- А най-важният извод от общата ни история е?
- Да останем заедно. България и Русия - винаги заедно. Руснаците все така ви обичаме, все така сме очаровани от България. Как иначе? Близки са езиците, обичаите ни, усмивките ни даже са еднакво широки.
- Малко хора у нас знаят, г-н Шарапов, че сте и колега-журналист. Много ли е общото между тази ви професия, разузнаването и дипломацията? Едното без другото бива ли?
- Въпросът ви е, как да го формулирам, леко своеобразен. (Смее се.) Общото е наистина много, нещо повече - една без друга тези професии пак си съществуват, но "качеството на произведените продукти" не е същото. (Пак се смее.) Макар и изглеждащи доста различни, тези професии се допълват - няма как да си добър журналист, ако не можеш да направиш точен анализ, да се сдобиеш с информацията, която непременно или искаш, или трябва да получиш. Работата на разузнавача е да познава отлично страната, в която работи, а без приятелски връзки, без доверие човек трудно може да се справи, какъвто и талант да е.
- Има и други средства, така пише по книгите...
- Има, разбира се, и други средства - подкуп, заплаха, шантаж. Те също дават ефект понякога. Най-добре е обаче, ако разузнавачът намира взаимно разбиране - само тогава може да разчита на успех. Но аз не във всички области, за които ме питате, съм истински професионалист. Да, работих в КГБ, но не в разузнаването, а като аналитик при председателя на комитета Юрий Андропов и му помагах като журналист в политическата работа. Да, да, доста своеобразен е въпросът ви...
- Вече се видя, г-н Шарапов - отношенията между страните ни очевидно могат да бъдат градени и върху взаимоизгодна икономическа основа. Но си мисля - без обич никакви "изгоди", най-малко - икономически, няма да помогнат да запазим - руснаците и българите, отношенията си. Или греша?
- Икономиката позволява да се градят нормални и доверителни връзки, а България и Русия вървят към пазарни отношения, които пък се градят върху изгоди. Но понякога дори много изгодни предложения в областта на икономиката не се възприемат от едната от договарящите се страни. Защото има и други, исторически връзки. Когато българи и руснаци преговарят, даже при много сложни сделки, те непременно ще си спомнят Освобождението от османско робство, ще си спомнят как чудесно си сътрудничихме преди разпадането на СИВ. Днес, макар че България вече е в ЕС, а Русия засега не е, пак си сътрудничим, и пак главно на основата на историческата си памет. Всъщност какво е Европа без руския материк? Сътрудничим си с европейските страни, имаме отлични икономически отношения и с Германия, и с Франция, и с Италия, и с много други страни. Но, уверявам ви, по един начин руснакът говори с партньорите си от изброените страни, и по съвсем друг - с българите. С вас лесно намираме общ език, по-честни и по-открити сме един с друг. Така че икономическите ни връзки наистина зависят и от това - запазваме ли добрите си чувства, помним ли миналото си. Наскоро например имаше напрежение, по някои определения - газова война, и бяхме силно изненадани, че част от българите застанаха на страната на Украйна.

Към скъпите читатели на ДУМА

- Част от медиите, г-н Шарапов, не част от българите.
- Да, сигурно сте права. Но помня и друго - имаше съобщения за един "го-о-о-лям антируски митинг", от... десет души. Смешно и тъжно, но все пак оставя горчив вкус у руснаците. Не бива да забравяме общата си история, богати сме на чувства, знам го. Но точно богатите на чувства са много уязвими и изключително раними. Вече доста отдавна бяха сключени споразумения за три енергийни обекта - нефтопровода "Бургас-Александруполис", АЕЦ "Белене" и "Южен поток". Но се наложи премиерът Путин да припомни, че ако България не иска да изпълнява подписаните споразумения, да го каже и - точка. Когато го казва премиерът ни, руският човек реагира болезнено: очевидно с българите не всичко ни е наред... Или по-скорошна история - САЩ искат ПРО в Европа: в Полша - ракети, в Чехия - радари. Но чешката общественост се вдигна на протест. Така че редно е руснаците да знаем дали българите наистина одобряват ПРО, или все пак нещо ви тревожи? И интересувате ли се какво тревожи Русия? Не сме чули досега такъв въпрос от българите.
- А, не сте прав, Виктор Василиевич. Има подписка, огласена е и в печата, срещу ПРО. Има и настояване за референдум. Направо не вярвам, че не знаете това, при това искането е подписано от хиляди хора.
- Щом е така, цяла Русия трябва да го научи. Обществените организации могат да говорят по-силно, за да стигне този факт до хората.
- Ами разказвайте го тогава, нали сте приятели!
- Така и ще направим. Ще занесем добрите вести в Русия, при приятелите ви.
- Колко приятели на България всъщност останаха в Русия, г-н Шарапов?
- С точен списък, за съжаление, не разполагам. Но интересът е жив, руснаците помнят България с добро сърце.
- Вие, разбира се, знаете за българското движение "Русофили" и за неговите над 20 хиляди организирани членове. Иначе, както ДУМА често пише - цяла България сме русофили. Та въпросът е - трябваме ли на руските хора, на Русия? Не се и съмнявам, че отговорът ви ще е честен.
- Познаваме организацията, знаем, че събирате по 10 хиляди души на съборите си на Копринка. И да ме извинят политическите партии - и у вас, и у нас, но вече нито една от тях не може да събере толкова хора на едно място! А "Русофили" го правят... Даже вярвам, че по време на избори, преди да гласувате, си задавате въпроса хората, за които ще дадете гласа си, как се отнасят към Русия. Движение "Русофили" пък направо заявява - ние сме за Русия! Приветстваме ви за тази честна и много открита позиция.
- И един малко, на пръв поглед - страничен въпрос - какво донесе перестройката на Русия? Вие лично съжалявате ли за нещо?
- В обществото ни няма съгласие по въпроса какво точно ни донесе перестройката. Някои неща са добри, други - не. Свободата на словото, или поне гласността, заслужават адмирации. Макар че словото днес зависи от това кой дава парите. Така е и по света - вижте какъв вой нададоха САЩ срещу "Уикилийкс", прочетете какво мислят те за своите съюзници и "приятели". СССР изчезна и далеч не всички хора са благодарни на перестройката за това. И на Горбачов също далеч не всички са благодарни. Какъв плюс например е, че огромната собственост, съградена от работниците, селяните, интелигенцията на СССР, беше разпродадена, раздадена, подарена на олигарсите? У нас има десетки милиардери и хиляди милионери. Да не би да са забогатели от труда си? А тогавашното ръководство на Русия преднамерено създаде олигарсите, за "да защитават Русия" от връщането на старата власт, за да не се върне социализмът. Вие например доволни ли сте, че има такова разслоение между бедни и богати? Това обединява ли обществото? А как без обединение може да бъде изградена силна държава? Но стремежът на руснаците към справедливост е запазен. Така че към перестройката се отнасяме с известен позитивизъм и с огромен негативизъм. Ако трябва да избера между "продадоха" и "предадоха", ще избера второто определение, то, според мен, е вярното. Когато политическото ръководство при Горбачов пое курс за ликвидирането на Варшавския договор и на СИВ, много страни бяха изоставени, включително и България. А във външната си търговия печелехте от отношенията със СССР. Смяната на социалния строй доведе до това, че забравихме общите си цели, ръководствата на страните ни ги забравиха. Днес вече работи народната дипломация, никога не бива да забравяме за нея, тя е голяма сила. Пък и руснаците, и българите имаме обща кръв и обща религия - православието. То е духовната сила, която винаги ни е крепяла. Трябва да се уповаваме на духовната си близост, по-често да припомняме уроците на историята, да се опрем на общата си вяра, общия език, общите обичаи. Защото всичко ни свързва!
- Как работи Съюзът на приятелите на България, идват ли при вас млади хора и какво знаят те за нашата страна?
- Съюзът ни работи за истината, защото в пресата има много, казано честно, извращения. Например тази година, когато отбелязваме 65-годишнината от великата победа, подчертавахме, че редом със Съветската армия се сражаваха и 300 хиляди българи срещу хитлеристите - в Югославия, Унгария, Австрия. Стотици българи са наградени със съветски военни награди. А на парада на победата единственият чужденец, минал в марша, беше българинът Владимир Стойчев. Друг чужд гражданин на този парад нямаше! Имаме всички основания да твърдим, че България е наш приятел, да я защитаваме от нападки, длъжни сме да показваме страниците от нашето братство. Сътрудничим си с доста български неправителствени организации, особено се зарадвахме, че осем от тях вече са заедно, че гледат в една посока, че обединяват усилията си.
- Вечният въпрос - преди четири години бяхте категоричен пред ДУМА: Русия все така обича България. И днес ли е така? Ако да - като преди ли? Въпреки НАТО например. И въпреки ПРО...
- За ПРО вече си говорихме, за НАТО не сме. И не се налага. Това, разбира се, слага отпечатък върху отношенията ни. Но не заличава миналото и чувствата ни. България е страна, която обичаме. А колкото до ПРО... Руското правителство открито заявява - или решаваме този въпрос, или заедно започваме нова надпревара във въоръжаването... Не мисля, че която и да било европейска страна ще поиска това. Редно е, щом пресата мълчи, ние, обществените организации, да намерим и огласим решенията. Нищо, че България не просто е страна членка на НАТО - на ваша територия има американски бази. Руснаците знаем това, въпросите, разбира се, са болезнени. Но - оставаме заедно. А Русия дълбоко се покланя на българите за грижите им за нашите паметници, за гробовете на загиналите, за това, че им носите цветя. Благодарим ви за това!