Мощта на корените

Вековен юбилей отбелязват днес социалистите от община Раднево, Старозагорско. През този есенен месец на далечната 1910-а е създадена първата местна организация на Дядоблагоевата БРСДП. От тогава датира и официалното летоброене на организираното социалистическо движение на територията на сегашния енергийно-промишлен комплекс "Марица изток".
Истината е, че първите кълнове на социалистическото учение поникват доста по-рано. Още в края на ХIХ век роденият в село Знаменосец учител Митю Станев хвърля първите семена на научния социализъм в умовете на местните хора.
"Трябва да бъде унищожен капиталът, трябва да бъде създадено ново общество у нас, общество на свободния човек...", заявява трибунът от катедрата на Народното събрание през първото десетилетие на ХХ век.

Ковашко-железарската работилница на Георги Попов, където през 1919 г. е възстановена организацията на социалистите

Първите семена пускат корени в ума и сърцата на учителя Светослав Тодоров и колегата му Георги Попов. Създават се младежки социалистически кръжок и общо работническо дружество.
Идва и моментът на формалния акт: учредена е група на БРСДП със секретар кожаро-обущарят от Сливен Васил Костов Терзиев и членове машинистът от Пловдив Никола Цонков, счетоводителят от Свищов Йордан Пеев и местните Минчо Димитров, Петър Даракчиев и Жельо Манолов.

С мисъл за гладуващите в Поволжието

Следват годините на войните. По бойните полета загиват 30 жители на някогашния житарски център Радне махле. Всички социалисти са мобилизирани. Организацията е възстановена през 1919-а, а железарската работилничка на Георги Попов става място за първите събирания. Там се заражда и идеята да се подпомогнат гладуващите в Съветска Русия, а през 1921-а радневецът Георги Шиваров по партийно поръчение съпровожда корабите, натоварени със зърно.
За секретар на новата организация е избран Георги Русев Малаков. Бързо групата набъбва до 43-ма. През същата 1919-а е създадена местна структура на комунистическата младежка организация. Ражда се и учителският профсъюз. Едва ли някой от тогавашните комсомолци дори си е помислял, че първата топлоцентрала в района ще носи името "Първа комсомолска"!
През 1923 г. от Раднево е избран за народен представител трибунът Митю Станев. Пак от селото е и машинистът Минчо Стоянов, който извозва с локомотив щ 555 въстаниците от Стара Загора до гара Калитиново при разгрома на първото антифашистко въстание.

Паметникът на партизанина Марин Черковски

Нижат се месеци на бял терор, години на застой и обезверяване. После - нов прилив на надежди. Организацията на няколко пъти е била разгромявана и отново възстановявана.

Саможертвата на идеалистите

В условия на нелегалност се създават бойни групи, превърнали се в ядра на партизанските чети и отряди. Дадени са свидни жертви, сред тях е и невръстният Андончо Черковски - син на партизанина Марин Черковски. Малчуганът е пребит до смърт в полицейския участък, заболява и издъхва година след 9 септември 1944 г.
И до ден днешен социалистите от Раднево не са забравили и тачат паметта на изгорелите за идеята антифашисти: поетът Гео Милев, чийто роден дом наскоро общината си откупи, за да го превърне отново в музей, Христо Драгов, Петър Георгиев, Груди Филипов, Динко Кирев, Койчо Митев, Георги Чакъров, Жельо Дичев - Огнян...
Не са забравени и жертвите от фронтовете на Втората световна война: 762 са радневците с войнишки шинели, 61 от тях не се завръщат по родните места.
Следват десетилетия, през които със задъхани темпове селскостопанският район се превръща в гръбнак на енергетиката на България. В основата на превъплъщението е разработването и оползотворяването на залежите от нискокалорични лигнитни въглища.

Комплексът - ковачница на кадри

Постепенно, с участието на съветски, чешки и немски специалисти в минното дело и енергетиката, се изграждат рудниците и топлоцентралите на комплекса. Радне махле се превръща в град с модерен облик.
В челните редици на строители, монтажници, миньори и енергетици и още над 240 професии са членовете на партийната организация. От 60 през 1940-а до 1080 през 1978 г...
Успоредно с промишлеността вървят промените в селското стопанство. На 27 септември 1945 г. е първата колективна кооперативна оран в региона. Пръв повежда воловете си най-старият комунист тогава в Раднево - дядо Койо Димов Георгиев.
Първото ТКЗС събира 102-ма души: 32-ма от БКП, 14 от БЗНС, останалите са безпартийни. Те обработват 7167 от общо 14 500 дка в землището.

***
Невъзможно е в броените вестникарски редове да бъдат изброени, камо ли подобаващо описани, съдбите на стотиците хиляди мъже и жени, придошли от цялата страна, които изграждат комплекса "Марица изток". И неслучайно за него се използва определението "Ковачница на кадри за енергетиката". От първата ТЕЦ "Първа комсомолска" излизат ръководителите на всички следващи мощности в България, а първопреходците от региона след това полагат основите на родните енергетика, тежка химия, металургия...
Навярно и заради това, въпреки лутанията в т.нар. ни преход, никой не посмя да събори паметника със стиховете на Пеньо Пенев: "Ние вярвахме, ние мечтахме./ Всяка тухла редихме с любов./ Погледнете! - Докрай издържахме!", поставен пред входа на първата ТЕЦ.

Вярното трасе

Днес в Раднево си дават среща представители на няколко поколения, за които социалистическата идея не е само философска доктрина. Не е само умни фрази и мечти за строй, в който правилата ще бъдат подчинени на принципите за свобода, братство и равенство.
За повечето от тях социализмът е цел, пътят към която са прокарвали с ръцете си.
По този път има трудни завои, пропадания, започнати и останали недовършени виадукти и разминаващи се тунели. Но има и убеденост, че жалоните по трасето му са били вярно поставени. Колкото и някои да твърдят обратното...


***
Като човек, чието членство в БСП е започнало от тази общинска организация, много ми се иска всеки от множеството, което се събира днес, да разгърне луксозния том със заглавие "100 години партийна организация на БСП-Раднево - борба и съзидание". Подготвено и осъществено с истински възрожденски хъс от дългогодишния деец на социалистическото движение и настоящ председател на ОбС на партията Иван Кънев. Който скромно премълчава личния си принос по издирването и комплектоването на огромния документален материал, събран между кориците на книгата. Като обяснява мотивацията си за свършеното с въпроса-пожелание към съидейниците си: "А може би е дошло време да погледнем в миналото, за да съберем сили за бъдещето?"