16 Ноември 2024събота17:26 ч.

Интервю

Христо Казанджиев:

Много е вероятно с разширението на Чирен да обслужим „Газпром“

Очаквам да се направи нова обществената поръчка, а тази да бъде прекратена - онова, което беше планирано досега, не е направено, твърди енергийният експерт

/ брой: 160

visibility 6350

Калин Каменов, Факти БГ


- Г-н Казанджиев, разширението на газохранилището в Чирен в последните дни повдигна много въпроси, защото се намеси европейската прокуратура. Накрая ще имаме ли разширение, нека така да започнем...
- Много труден въпрос, защото начина, по който стартира разширението на ПГХ Чирен, предполага един много, много дълъг срок на работа, но с неизяснени резултати... Цялото разширение на Чирен не тръгна по начина, по който трябваше да се направи, а започна по обратния начин. Започна с това, което обичайно е последно при изпълнение на проекта.
В проекта за разширение и в технологичната схема за развитие на ПГХ Чирен е предвидено какво трябва да се направи. Първо, трябваше да се изясни състоянието на сондажите, тяхната продуктивност, да се изясни въпросът кои сондажи са нехерметични и изпускат газ в околните скали, кои са херметични и така нататък. И едва тогава, след като се решат проблемите, свързани до този момент, които са установени с ПГХ Чирен, да се върви поетапно. Друг аспект е за какво разширение ние говорим. Ако говорим за разширение на общия обем, аз съм скептичен.
Твърдо съм убеден, че увеличаване на общия обем – ако говорим за капацитета на ПГХ Чирен, тоест от 1.2 милиарда кубика газ да се увеличи на 1.5, на 1.6 милиарда - е трудно да се случи по чисто технически и геоложки причини. Трети аспект на разширението е увеличаване възможността за добив от ПГХ Чирен. В момента газохранилището може да осигурява при максимално натоварване около 4 милиона кубични метра природен газ на ден, което не е достатъчно като обем за България. Количеството трябва да бъде 6, 7, 8, че и до 10 милиона кубически метра. Да, това някога може да стане, но кога... Просто в проекта за разширението на Чирен трябва да се работи систематично, а не така спорадично, както се прави сега.
- Вие подадохте сигнал до много институции още през февруари месец, а едва сега се разбутаха нещата институционално в България. Защото се намеси европейската прокуратура. Как си го обяснявате това?
- Обяснявам си го и със самия факт, че нещата са твърде сложни. Обяснявам си го, разбира се, и с нежеланието да се решат проблемите на принципна основа, както и желанието парите в този проект да бъдат усвоени възможно по най-бързия начин и с малко усилия.
- В проекта има и европейски пари и виждаме, че Европа наблюдава. Така че това не става много лесно...
- Европа наблюдава и за голямо съжаление реагира само на някои сигнали. Да, все пак реагира, макар и късно, благодарение на нашия сигнал. Ако този сигнал не беше подаден, едва ли Европа щеше да се заинтересува. Факт е, че материята, която се дискутира, е много сложна за разбиране от юристи, прокурори и т.н. за какво всъщност става въпрос. Би трябвало експерти като нас да проявяват нетърпимост към такива злоупотреби и да сигнализират. Ние това направихме. И едва тогава, когато бъдат сигнализирани компетентните органи, те реагират. За съжаление, в България това се случва трудно и бавно. В момента, в който беше подаден сигналът, само един български депутат - Радостин Василев, зададе въпрос към министъра на енергетиката Румен Радев. Въпросът беше конкретен, а отговорът беше смешен. Министърът каза, че „… ние (б.р.- явно визира министерството) нямаме компетенция да правим проверка и сме препратили въпроса към Български енергиен холдинг (БЕХ)“. Така че даже и при наличието на сигнал, твърде малко институции у нас биха реагирали адекватно. Скоро се публикува доклада по случая на Държавна агенция финансов надзор към Министерството на финансите. И този отговор е смешен, защото в него се казва, че при проведена проверка на случая не са констатирани нередности по общата работата и по организиране на обществената поръчка. Отговорът просто не е в час с нашето питане. Ние никъде не коментираме провеждането на обществената поръчка. Просто сами виждате пред каква омерта е изправено българското общество.
- Преди дни изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Кирил Равначки каза, че всички дейности, които са свързани с Чирен, се прекратяват до приключване на проверката. Какво очаквате после?
- Очаквам да се направи нова обществената поръчка, а тази да бъде прекратена. Просто към момента нищо до този момент, което е свързано с онова, което беше планирано в обществената поръчка, не е направено. Даже не са одобрени проектите за сондиране. Все пак говорим за сложен сондаж, за който се изисква доста време и много голям технологичен опит. Не трябва да забравяме, че крайният срок за приключване на обществената поръчка е краят на тази година. Твърде малко време, за да се свърши каквато и да е сериозна работа, свързана с прокарването на тези сондажи.
- Вече споменахте, но и това чухме от държавите институции, от финансовата инспекция - че не са констатирани нарушения при осъществяването на обществената поръчка...
- Да, така е, но ние не коментираме как е организирана и проведена обществената поръчка, ние нямаме възражение към това. Въпросът е как се изпълнява тази обществена поръчка, защото това, което е заложено като технически изисквания, не отговаря на изпълнението и условията, при които е обявена поръчката. Просто двете неща не трябва да се бъркат. Финансовата инспекция не проверява по същество изпълнението, а как е организирана и проведена реално обществената поръчка. Към това нещо ние нямаме никакво отношение.
- Минахме през една газова криза, предвид войната в Украйна. В този смисъл разширението на Чирен с какво ще допринесе в плюс на България?
- Ако говорим за съхранение на газ, онова, което ще допринесе, ако се увеличи обемът, е, че имаме един по-дълъг период осигуряване на доставки. Вижте, ролята на ПГХ Чирен вече не е в такава степен голяма поради факта, че България осъществи междусистемно свързване с Турция и Гърция. Имаме терминал за втечнен природен газ при Александрополис, който е въведен експлоатация и много облекчи ситуацията в България. От друга страна, разширението на Чирен ще облекчи в голяма степен и ще подпомогне транзита на газ и операциите на „Газпром“ в Югоизточна Европа. Към настоящия момент онова, което може би се планира, е да дадем обем в Чирен за ползване на „Газпром“.
Един от проектите, който се реализира в момента и вече е реализиран де факто, е свързване на ПГХ Чирен с „Турски поток“, който доставя руски газ за Сърбия, Унгария и Австрия. Директното свързване на Чирен с този газопровод дава основание да се предполага, че в близко време, след като направим разширение на капацитета, значително част от него ще бъде предоставен на „Газпром“ за неговите операции на територията на Източна и югоизточна Европа. Така че е много вероятно с разширението на Чирен да обслужим „Газпром“.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ