Компютърната мишка може да замени автомата "Калашников"

Тодор БОЯДЖИЕВ завършва радиоинженерство в МЕИ, София. От 1963 г. работи в системата на МВР по линия на научно-техническото и  външнополитическото разузнаване, като стига до поста зам.-началник на Първо главно управление. В живота си под легенда е заместник търговски представител и пълномощен министър. Има два мандата в САЩ, посланик е на добра воля на американския щат Оклахома. През ноември 1990 г. с президентски указ е произведен в чин генерал, той е първият главен секретар на МВР (от 1991 г.). Напуска системата през май 1992 г. Народен представител е в Седмото Велико народно събрание и 39-ото НС, зам.-председател е на Съюза на тракийските дружества (от 1992 г.). Президент е на учредената от него през 1993 г. обществена асоциация "Български евроатлантически разузнавателен форум" (БЕРФ). Автор е на книгите "Разузнаването" (бълг. и англ.), "Шпионажът като занаят" и книга за шпионина на 20 век Ким Филби.

 
- Какво е "Уикилийкс", г-н Бояджиев? Желание гражданското общество да контролира международната политика?
- "Уикилийкс", разбира се, е явление. Но - не е ново явление.
- Не бях чувала за подобно нещо.

- Припомням - през 1971 г. "гръмнаха" сензационни разкрития за документи на Пентагона. На 13 юни същата година, при това - на първа страница на водещия американски вестник "Ню Йорк Таймс", се появиха материали, известни и до днес като "Документите на Пентагона". Те са свръхсекретни и описват ангажимента на САЩ във Виетнам - от 1945 до 1967 г., цели 22 години американско отношение към събитията там и участието им във войната. Тогава публикуването беше толкова стряскащо, колкото са и днес документите, публикувани в "Уикилийкс".

- Как е могло в онези времена на студената война да "изтекат" свръхсекретни документи на Пентагона?

- Американски служител, недоволен от политиката на САЩ към Виетнам, и след неуспешни опити да привлече вниманието на Кисинджър - тогава съветник по национална сигурност, и на други видни политици към проблемите на обвързването на САЩ с виетнамската война, се свързва с редактор от "Ню Йорк Таймс". А се свързва, за да му предостави наистина огромно количество свръхсекретни документи, които вестникът започва да публикува. И никой не спира публикациите, каквито опити за заплахи имаше сега. Защото първата поправка на американската конституция е за свободата на словото. Наистина срещу Даниел Елсбърг - човека, предал документите, започва кампания, тъй като като държавен служител, по силата на действащите закони, той е извършил престъпление, като е предоставил на пресата доста тайни. Но - с мисълта и с убедеността, че върши огромна услуга на обществото за правото му да знае. Благодарение на точно тези дадени на медиите тайни тогава станаха известни маса данни за американската външна и за военната политика. Интересен детайл е, че един американски сенатор се свърза с Даниел Елсбърг, получава непубликуваните дотогава документи и предава документацията на оглавяваната от него конгресна подкомисия за държавните сгради. Предава цели 4100 страници и с акта на регистрация в подкомисия на Конгреса автоматично отпада класификацията "Секретно", така че материалите стават публично достояние.

- Джулиан Асандж просто повтаря вече "играна пиеса", т.е. - дежа вю?

- Нямам факти Джулиан Асандж да е взел пример от далечната 1971 г. и случилото се през нея изтичане на информация. Той тогава се е раждал. На практика обаче той прави това, което вече е правено. Но ползва новите технологии, ползва интернет.

- Дали ще се намери съд, който да осъди Джулиан Асандж?

- Самият Асандж не е източник на информация. Той не може да бъде осъден. Не може да бъде осъден и сайтът му - точно както не беше съден и осъден и вестник "Ню Йорк Таймс".

- Мислите ли, че световната разузнавателна общност ще се обедини срещу създателя на сайта? Възможно ли е всъщност именно тя, или поне част от нея, да е употребила почтените намерения на този представител, ако мога така да го нарека, на старомодните романтици, които искат честност в политиката?

- Джулиан Асандж е воден очевидно от някаква своя философия. Не коментирам дали е изкривена или романтична, но той има свободата да прави нещо. Аз смятам, че той прави услуга на обществото, прилагайки вече прилагани похвати, така че и днешните документи станаха достояние на света. Виждам аналог в тогавашните събития и в днешните, дори според мен то е почти повторение, но - в ново изпълнение.

- Възможно е да прозвучи дори много помпозно, а всъщност въпросът е като че простичък - ще бъде ли светът по-друг след публикациите в този хулен, обругаван, преследван сайт?

- Аз пък се питам, преди да отговоря на въпроса ви - защо никой журналист не зададе въпроса какво точно значи "Уикилийкс"? А значи следното: съставка от две думи - едната е от хавайско наречие и означава "Бързо-бързо". "Лийкс" пък значи пробив, място, от което нещо започва "да изтича" на езика на разузнаването. На журналистическия език впрочем - също... Така че говорим за бързо-бързо изтичане на секретна информация. Първото, което искам да припомня, е друг много известен интернет сайт - Уикипедия, на 5 място по мащаб и посещаемост в планетарен мащаб. Тази световна енциклопедия е създадена с цел да обедини човешкото знание, да е отворена не само за четене, за ползване, а и за дописване. От България също има записани и допълнени вече хиляди страници в нея. Така че повече от очевидно е - една от целите на Асандж очевидно е да направи изтичането на информация "планетарен проблем". От който обаче да се ползва цялото човечество. И тръгнало вече, явлението не може да бъде закрито, защото ще се появят стотици нови сайтове със същата роля, в които също ще бъдат публикувани правителствени секрети. Така че прогнозата ми е - "Уикилийкс" не само ще продължи да съществува, но и ще стане истинска уикипедия, само че... за секретна информация. Та всеки гражданин, който не споделя политиката на своето правителство, а работи в апарата и има достъп до секретна информация, чрез възможностите на интернет да може да огласява несъгласията си и да разпространява глобално данни. И няма да се изненадам, като знам гения на българите, много скоро да се появи и WikiLeaks.BG.

- Превод на български?

- Не. Не сайт на Уикилийкс на български, а наш, роден БългериънЛийкс...

- Как оценявате тази възможност? Прогнозата каква е - за добро ли е това или не съвсем?

- Добре е - и за американското правителство, а и за всяко друго. Включително - и за българското. Защото ние сме технологична нация и много бързо навлизаме в интернет... Проблеми, разбира се, ще има, и те ще са не защото ще се публикува информация. Проблемът е, че се създава възможност да изтича информация. Но решението на проблема е не в закриването на сайтове в интернет, а в създаването на механизми, които да защитават държавната тайна против точно това изтичане, за което говорим. Т.е. - секретното да си остане секретно. Мисля още, че Асандж няма да се огъне, защото фактът, че такова огромно количество информация - цели 250 хиляди грами, че и повече, поставя въпроса доколко този огромен обем е истински секретен. А по-важният въпрос е -трябва ли въобще да се пазят някои тайни "в тайна от обществеността", или трябва да се въведе нов, прогресивен механизъм на класифициране на това, което може да се ползва против националната сигурност. То може да бъде засекретено истински, а не абсолютно всичко да е "тайно"... Така че "темата на деня" всъщност е силно пресилена, тази камбана, която бият -  че Асандж е публикувал списък на всички обекти по света, които американското правителство определя като "жизнено важни за националната сигурност", и че по тоя начин прави "страхотна услуга на терористите", не мисля, че е правилно. Възникват няколко въпроса -наистина ли тероризмът вече е толкова огромен глобален враг", при това - на цялата планета, та трябва да има списък от десетки страници, в които да се описват хиляди обекти, и да се смята, че засягат точно американската национална сигурност? Те, тези обекти, са свързани най-напред и преди всичко с националната сигурност на държавите, където са, и хората не трябва да бъдат плашени, че тероризмът е станал толкова глобален, че може да ни удари всеки миг и навсякъде с атаки. Реакцията трябва да е: много по-голямо и по-открито сътрудничество между държавите. Ако националната сигурност пък на САЩ изисква кобалтовата мина в Киншаса, Конго, да е чак така засекретена, тя не трябва да е указана само на своите разузнавателни служби, а да седнат с тамошното правителство и да им кажат - това е обект и на вашата национална сигурност, вие непременно сте заинтересовани да го охранявате, да го обезопасявате, за да не допуснете терористичен акт. А ние пък сме готови заради общата борба срещу тероризма да ви помогнем да  направите това възможно най-ефективно.

- И смятате, че може да се случи такова честно сътрудничество между страните, поне заради общите опасности?

- Смятам, че доста от нещата, които изтекоха, предизвикаха скандал. Но този скандал носи и много позитивни неща. Едното от тях е, че суперсекретността например следва да е в нормални граници, да се засили по-широко международното сътрудничество. И още много, много други неща трябва да се променят. А ако целта на "Уикилийкс", на Асандж е именно тази - да се натиснат правителствата, за да предприемат подобни стъпки, в това има и нещо доста позитивно. Най-добрият ход би бил, разбира се, агресията срещу Джулиан Асандж да бъде прекратена, защото не службите, а някои измислени суперпатриоти е възможно да тръгнат дори да го ликвидират.

- Не службите, а други хора биха могли да посегнат на живота му, това ли казвате?

- Това казвам и изключвам  службите да организират физическото му ликвидиране. Те друго се опитват да направят - да го тормозят с битовите обвинения за "сексуални посегателства". Но това няма да мине. Най-много по шведските закони да му дадат две години и от герой да го направят мъченик. Очевидно австралиецът постъпва правилно, като се предава на властите, и би следвало дори да отиде под закрилата на закона и на службите. Те са и задължени, след като се предаде, да му осигурят закрила, да се погрижат за живота му. Проблемът им е, че няма как да спрат започналото вече явление, и нищо вече не може да спре изтичането на подобна информация. Така че - докато човечеството разполага с достоянието Уикипедия, ще го има и "Уикилийкс" - под една или друга форма. И трябва да се мисли за мерките да не изтича истински жизнено важна информация, която, ако бъде огласена, би могла да заплаши човешки животи и благосъстояние, а не властта на една или друга партия. Всъщност от десет и повече години продължавам да бия тревога - на мястото на автомата Калашников" идва компютърната мишка. Да, "Уикилийкс" не е терористичен акт, но по подобен начин може да се стигне до срив на световна банкова система, до срив на комуникации и на какво ли още не... Светът вече е страшно зависим от високите технологии, а ето - и те са уязвими. Така че ще продължа да повтарям - вече не автоматът Калашников" е страшен, страшна е компютърната мишка, попаднала в ръцете на суперспециалисти, ако те обслужват терористи. Всъщност у нас никой не написа кога и как се появи "Уикилийкс" - съществува от 6-7 години, направен е от китайски дисиденти, потърсили начин да изложат своето различно виждане от властите в Пекин пред възможно най-голяма публика. Подпомогнати са от големи учени, включително и от Австралия - и така се появява базата на днешния "Уикилийкс". Разбира се, категорично не може да се изключи, че им е помогнала и някоя заинтересована разузнавателна служба, но това е друга тема... Явлението е създадено като непечеливша организация и колкото и да бъде оплювано, няма да може да бъде спряно. То вече е тук, при нас. И трябва да мислим как да работи в полза на човечеството, а не против неговите интереси. И, не дай си, Боже, да стане оръжие на терористите...

-  Няма как да не знаете, ще ми кажете, каквото прецените - къде е България в тези публикации? Какво става с нейната, навремето много силна външнополитическа разведка?

- До този момент са се появили само 4 шифрограми, пряко касаещи България. Ако по времето, когато ръководех службата за информация и анализ в българското разузнаване, подобни грами биха постъпили от наша резидентура, резолюцията ми без колебание щеше да бъде: Известно от официални източници. Не представлява разузнавателен интерес!" Все пак, за да съм коректен, трябва да кажа, че те са изпратени с подписа на посланика, а не на резидента на ЦРУ. А на въпроса ви какво става днес с българското разузнаване - бих казал, че след като в момента то поддържа връзки със 134 подобни служби по света, очевидно е на прав път. Защото бъдещето все пак трябва да принадлежи на сътрудничеството, а не на противопоставянето!