Путин - екстракт на руската съдба

На Запад продължават да търсят ключа за разгадаването на явлението Путин. Как да разбираме Путин, зададе този въпрос на политологически форум в САЩ бившият директор на ЦРУ Майкъл Морел? Всъщност ключът не е скрит в някакъв тайник. Може да го намерим в два драматични случая на семейството му, останали някак незабелязани. И двата случая са много отпреди Путин да се появи на бял свят. Първият бе разказан в едно видео и е свързан с баща му - също Владимир. След нападението на хитлеристка Германия срещу Съветския съюз той се записал доброволец на фронта. Могъл е да се скатае, защото като работник във военно предприятие не е бил задължен да отива на фронта. Но отказал да се покрие зад удобната привилегия. Изпращат го обаче не на фронтова линия, а в диверсантски отряд в тила на противника в Ленинградска област. Немците успяват разбият 60-членния отряд, а живи остават баща му и още трима души. При преследването те се спасяват, криейки се 4 часа в ледените води на едно блато, където дишат със сламки. Владимир-старши е бил на една сламка от оня свят, който обаче нещо не го харесал. Оцелял (а и другите трима) не само защото му било писано свише, а и заради коравостта на тялото и духа.
Вторият случая е свързан колкото с баща му, толкова и с майка му Мария. Путин го разказа преди три години в списание "Руският пионер", но изглежда без да се е усетил, че разкрива този ключ. Баща му е тежко ранен в стъпалото на левия крак при операция на следващия отряд, в който се записва. Тайно го връщат в блокадния Ленинград, където го оперират. На Нюрнбергския процес бе посочено, че по време на 872-дневната блокада са загинали 632 000 ленинградчани, като 97% от тях са умрели от глад, а не от бомбардировките. Случвало се е Мария Путина от глад да припада на улицата. Eдин ден бащата бил изписан от болница и на патерици си тръгнал към дома. Но от входа на жилищната сграда вижда как група санитари, прибиращи труповете от домовете и улиците, изнасят на носилка жена му. Тук вече има думата самият Путин: "Доближил и му се сторило, че тя диша. И казва на санитарите: "Тя е още жива". Те обаче отвърнали: "По пътя ще свърши. Няма да оживее". Той разказваше, че се нахвърлил върху тях с патериците и ги е накарал да я върнат обратно в жилището", написа Путин. Нищо чудно Мария Путина да е била на няколко гаснещи сърдечни пулса от отвъдното, но ето, че то отказало да приеме и нея. На Мария Путина също й било писано да оцелее заради това сърце на стоик. Тя доживява до 1999 г., бащата пък умира година преди това. Междувременно по време на войната умира единственото дете на семейството. Така следващото и единствено дете ще се окаже Путин, който се появява на бял свят чак през 1952 година. Майка му го ражда на 41-годишна възраст. "Оказах се късно дете", резюмира Путин. Очевидно на бъдещия руски лидер му е било писано да се появи, преди още да се роди.
Ако бащата имаше една сламка по-малко или майка му нямаше в запас още няколко сърдечни пулса, какво ли щеше да представлява днес Русия, сигурно ще се попитат привържениците на случайностите, които редят историята. Нищо чудно този въпрос да се е въртял и в главата на Майкъл Моръл.
Само че разказаните случаи са знакови не за случайностите. Участта на Путиновото семейство е емблематична за националната съдба на самата Русия. На няколко пъти миналия век историята довеждаше тази страна до ръба на пропастта, до полуживо състояние. Всъщност през Първата световна война Руската империя направо бе изнесена мъртва от тази човекомелачка и бе захвърлена в общия гроб на още няколко рухнали по същото време империи. Руската държава обаче оживя и бе върната обратно в историята. През 1941-1942 г. хитлеризмът също виждаше съветската страна почти мъртва, но и на нея й е било писано да оцелее и да победи заради коравостта и стоицизма си.
В по-ново време Елцинова Русия за мнозина бе едвам кретаща държава, която береше душа в интензивното на историята. Немалко вече я виждаха разпаднала се, едва ли не в отвъдното. Това също не се случи, този път благодарение на късното дете Путин. Очевидно му е било писано да спасява постелцинова Русия, преди още да се роди.
Ако трябва да сумираме, Путин е екстракт на руската национална съдба. Днес в Русия едва ли може да извади лидер с по-силен екстракт на историческия й профил. Ако рейтингът на Путин е 80 процента, това се дължи не само на политиката му, но и на този "национален концентрат" в произхода му. И ако Моръл не е разбрал това, ще има още много да се чуди как да разгадава него и самата Русия.
Дори и на Запад признават, че руснаците свързват Путин със стабилност и сигурност, въпреки някои недемократични тенденции на управлението му. Примерно при управлението му стандартът на живота се е повишил многократно, а средната продължителност на живота се е удължила от 65,3 до 72 години.
Путин има инициалите ВВП. Това обаче е и абревиатурата на термина "валовой внутренний продукт" - брутният вътрешен продукт. Дали пък със самата си политика Владимир Владимирович Путин не е ВВП на страната?
Ако при първите си два мандата (2000-2008) Путин трябваше да спасява руската цялостност (включително като територия) и да извади Русия от състоянието на Просия, при третия (2012-2018) той трябваше да спасява руския суверенитет - с други думи, независимостта на страната си, правото й да отстоява интересите си и да върви по избрания си път, а не на каишка, дърпана от чужди ръце. И да не стане отново Просия. Очевидно така ще бъде и през следващия му 6-годишен мандат.
Подобно на баща му той не се скатава в една примиренческа политиката под шапката на Запада, ами влиза в схватка с него, за да отстоява националния интерес. Дали Моръл схваща, че това е генетично заложено в Путин?
Знаем, че САЩ и Западът приеха на нож такава политика, отначало прикрито, а след украинския конфликт съвсем открито - серия от санкции, блокиране на руските бизнес проекти с ЕС (включително чрез ГЕРБ и лично Бойко Борисов), стигащи до комизъм усилия да се препъне проектът "Северен поток-2", сатанизирането на Путин. Отделно Западът се опитва да установи икономическа блокада на Русия чрез стария полски проект "Трите морета" (Балтийско, Черно и Адриатическо). Една от целите е икономическото задушаване на Путинова Русия.
Ще успеят ли обаче тези планове? Да започнем с последното. Да допуснем, че Русия бъде блокирана откъм Запад, но тя може да се обърне към Изтока - все пак е част от него. А там са Азия и Китай, които се превръщат в един от центровете на глобалния икономически ход. ВВП се гласи да замени ЕС с Евроазиатския съюз на върха на външноикономическите си приоритети. С една дума, на Путинова Русия й е предопределено да успее със суверенитета обективно, "по рождение". Разбрал ли е това Моръл и другите като него?
Ако доскоро износната листа на Русия по инерция продължаваше да е съветска (нефт, газ и оръжия), през 2017 г. за пръв път износът на продоволствия надхвърли износа на оръжия - 17,1 млрд. долара срещу 15,3 милиарда. Русия при ВВП стана световен шампион по добив на зърно. Звучи абсурдно, но това стана  благодарение на санкциите и аграрният сектор вече изрази надежда те да не падат, защото са го стимулирали да изкласи. Руското село се оказа не само по-издръжливо, но и по-конкурентно. И по същество е засяло и отстояването на суверенитета.
Освен това Путин наскоро заръча големите държавни и частни компании да дават поръчки на малкия и средния бизнес, чийто обем да стигне до 3 трилиона рубли (около 43,4 млрд. евро ). Несъмнено ВВП си е дал сметка, че отстояването на суверенитета минава  и през този показател.
Има и още нещо. В момента ВВП извършва смяна на поколенията във властта. Създава кадровия ресурс, който ще трябва да поеме кормилото на държавата, след като той неизбежно ще трябва да стане от президентското кресло. Според наблюдателите тези кадрови ходове на ВВП са сигнал към младите, честни и кадърни управленци, че е ударил техният час. Показателна е също все по-голямата роля в президентското обкръжение на либералния икономист Алексей Кудрин. Той е разработил програма за икономическо развитие на страната до 2024 година със структурни реформи и 4-процентов икономически растеж (при 2% сега).
Що се отнася пък до предстоящата серия американски санкции за олигарсите, ВВП изглежда е готов с контрамярката - миналия месец той прие богатите руснаци да върнат капиталите в страната срещу еврооблигации в размер между 1 и 3 млрд долара. По същество ВВП прибягва до амнистия на капиталите на олигарсите. По ред причини не му е било много присърце (веднаж той дори отхвърли предложението). Но Путин не би бил ВВП и не би мислил държавнически, ако не си дадеше сметка, че с амнистията ще защити суверенитета на страната си.     
Разбира се, нещата не са безоблачни. Все пак санкциите си казват думата и днес руснаците харчат средно половината от доходите си за храна. 25% от населението се сблъсква с намаляване на заплатите или ненавременното им изплащане. Самият Путин признава, че около 13% руски граждани живеят под прага на бедността. Но той не замита проблемите под килима. И рейтингът му остава все така рекордно висок.
В една руска поп-песен се пее "Зачем чтобы быть сильней, нам нужна беда". Да приемем, че Западът натиква там Путинова Русия. Но от Владимир-старши и Мария виждаме, че руснакът е кален за тежки, трудно поносими ситуации - ако щете от природата, по рождение. В такива моменти той има и безпогрешен инстинкт за верните решения, което пък виждаме и в единствения им наследник. (Проблемът при руснака е, че този инстинкт му изневерява в безопасни времена, но това е друга тема). Ако Майкъл Моръл проумее това, Путин едва ли ще е загадка.