Акад. Георги Наджаков откри ерата на ксерокса

Онези, които познаваха отблизо академик Георги Наджаков, трудно говорят днес безпристрастно за него. А да познаваш големия учен отблизо, значи да го обичаш.
Неговото обаяние бе необикновено, неговият пример - заразителен, работоспособността му - смайваща. Той остана до последния си ден - 24 февруари 1981 г., необикновено жизнен, пълен с енергия и ентусиазъм за работа.
Първите ми срещи с акад. Наджаков са били гимназиалните учебници по физика, по-късно - статиите във вестниците. През последните години от живота му журналистическата ми работа бе причина да общувам често с него и да разговаряме за науката и за живота.
Откритие номер едно на България - "Фотоелектретно състояние на веществата", бе вписано в Държавния регистър на 22 октомври 1975 г., а е с приоритет от 22 юни 1937 г. Неговият автор Георги Стефанов Наджаков (1896-1981) сподели причините за забавянето: "Първо, защото много отдавна го бях направил, независимо, че не се предвижда давност. Минаха се толкова години, през които то намери своето приложение и признание. Втората причина - изчаквах да видя какви признания ще бъдат дадени за по-нови научни постижения. За съжаление, обаче, през изтеклия петнадесетгодишен период след приемането на Закона за откритията у нас нито едно научно постижение не получи признание за откритие... Моята диплома номер едно за откритието ми много ме радва, но в същото време този факт буди у мен и сериозна тревога..."
В годината на раждането на Георги Наджаков английският физик Оливър Хевисайд изучил теоретично свойствата на въображаем постоянно поляризиран диелектрик. И го нарекъл електрет. А диелектрикът като понятие е въведен от Майкъл Фарадей (1791-1867) за вещества с много слаба проводимост - например изолаторите.
Ако съвпадението с годината е случайно, съвсем не е случайно, че Фарадей бе кумир за Георги Наджаков. За знаменития английски физик Майкъл Фарадей доцентът по физика в Софийския университет Георги Наджаков ще каже във встъпителната си лекция пред студентите през октомври 1927 г.:
"...Фарадей не е вярвал в никакви авторитети! В своите изследвания той се е ръководил единствено от своята дълбока интуиция и е вярвал само на своя опит. Със своите знаменити изследвания по електричеството Фарадей се издигна постепенно до положението да бъде смятан дори и днес за най-голям експериментатор на всички изминали времена."
Двадесет и четири години след Хевисайд японският учен Мототару Егучи разтопил смес от восък и колофон и я оставил да се втвърди в силно електрично поле. Изключил полето, за да провери дали с втвърдяването на сместа няма да се запази и нейната поляризация. Станало както очаквал ученият - втвърдената смес не променила диелектричната си поляризация. Така бил създаден първият електрет.
Трябвало да минат още 17 години - до 1936-а, когато Георги Наджаков поставил пластинка от сяра между два електрода и приложил електрическо напрежение. Осветил сярата и установил, че тя, (диелектрикът), се поляризира. Под въздействието на електрическото поле и светлината положителните и отрицателните електрически заряди се разделили. И както при Егучи, при отстраняването на електрическото поле и на светлината поляризацията се запазва. Докато диелектрикът е на тъмно... Така бил открит нов вид електрети!
"Изследвах техните основни закономерности и свойства и ги нарекох фотоелектрети, а на електретите на Егучи дадох наименованието термоелектрети - споделя акад. Наджаков. - С тези наименования те се запазиха в световната литература."
Необикновените научни резултати от изследванията си Георги Наджаков съобщава почти едновременно в три различни варианта. Първото му съобщение било докладвано от любимия му учител Пол Ланжевен (1872-1946) на заседанието на Френската академия на науките на 22 юни 1937 г. Седмица по-късно, по установена традиция, съобщението му било публикувано в "Контрандю" на Академията.
Второто съобщение със заглавие "Фотоелектрети и термоелектрети" било публикувано в известното немско списание "Физикалише Цайтшрифт" през април 1938 г. Най-подробна е публикацията в Годишника на Софийския университет.
"Искам да съобщя - пише в 1937 г. Георги Наджаков - възможността за получаване на един нов вид електрети от някои диелектрици, формирани при едновременното въздействие на светлина и електрическо поле. Такова перманентно поляризирано състояние от един диелектрик ще наименувам фотоперманентно поляризирано състояние - фотоелектрет, за разлика от предложения от Егучи случай, който по-горе именувах термоелектрет."
Такава е истината: едно откритие е довело до друго, а то на свой ред - до нови десетки. Още в 1938 г. американецът Честър Карсън патентова "Сух метод за получаване на изображения" - технологията на ксерографията, в основата на която лежи свойството на фотоелектрета да се поляризира под въздействието на светлината.
Експерименталните и теоретичните изследвания позволиха намирането на много нови фотоелектретни вещества - неорганични, органични, стъкловидни. Изясни се и теорията на фотоелектретното състояние във връзка със зонната структура на полупроводниците. Излишно е тук да изброявам школите на учените от Русия, САЩ, Англия, Бразилия, Япония и други страни, работещи в областта на фотоелектретите. Ще ми се да посоча само практическото им приложение: в електрографията, в ксерографията, в разработването на метод за бързи рентгенови снимки, за нови видове запомнящи устройства, при конструирането на нов тип телевизор без вакуумна тръба, както и в сферата на йонизиращите лъчения с оглед приложението им като дозиметри за светлинни и рентгенови импулси, за индикатори и превключващи устройства и т.н.
За някои от нас акад. Георги Наджаков бе общественик, организатор на науката и образованието. За други - най-напред голям, изключителен за България учен. Според мен най-характерното и най-поразяващото в творческия му път е може би стремителната вертикална линия, която започва от низините и стига до такива върхове в науката, на които са стояли малцина българи. Само специалистите могат да разберат и оценят научните му приноси.
В продължение на 60 години Георги Наджаков работи неуморно за развитието на българската физика, като наред с изследванията на фотоелектричните явления в диелектрици и полупроводници, които го доведоха до откритието на фотоелектретното състояние на материята, той изследва и повърхностните потенциали в металите, разви електрометрията. Неговите забележителни научни постижения получиха широко международно признание, създаде и Института по физика при БАН. А в годините на "студената война" той бе един от основателите на Световното движение за защита на мира, на Пъгуошкото движение на учените за мир, един от основателите и пръв председател на Дружеството за ООН в България.
Пътят, който извървя патриархът на българската физика, е вдъхновяващ пример за всички ония, които вървят след него в науката. Той е жалон, по който ще се строяват българските физици и в бъдеще!