Позиция
HIS MASER'S VOICE
Държавната ни глава се престара в търсенето на бъдещия си пристан в живота
/ брой: 130
През 50-те години в една от сградите на бившия американски колеж в Ловеч - единствената тогава езикова гимназия, отворихме един забравен сандък. Беше пълен с грамофонни плочи, които носеха емблема с куче, грамофон и надпис "His master's voice" - "Гласът на неговия господар". Куче, което слуша гласа на господаря си. Това е запазена марка в музикалния бизнес и дълги години неофициално наименование на голяма британска звукозаписна компания, пояснява гугъл. Сетих се за тази стародавна случка покрай последната крупна политическа изява на президента Плевнелиев - речта му пред Европейския парламент на 8 юни.
Пред залата в Страсбург нашият президент влезе в ролята на даскал, който задава домашно на учениците, като обясни на присъстващите какви са задачите на Европейския съюз в настоящия момент, какво точно трябва да се прави. Неслучайно той употреби цели 36 (трийсет и шест) пъти думичката "трябва", като отвреме-навреме за разнообразие я заменяше с "нека". Естествено, изброявайки различните предизвикателства, пред които е изправен ЕС, той акцентира върху перфидната пъклена роля на Кремъл, който "ни се противопоставя и се опитва да дестабилизира ЕС, да разруши и да събори основите на ЕС, инициира обширна пропагандна операция в Европа" и т.н. все в тоя дух. Не пропусна, разбира се, клишето за хибридната война, обогатено с все такива купешки лафове като "кибератаки, прокси и пропагандни войни" и прочие дълбокомислени заключения за целта на Москва да "бъдат отворени врати за призраците на миналото - национализма, популизма, Велики сили и сфери на влияние". И като истински бащица-покровител на региона ни Плевнелиев предупреди: "Ще бъде историческа грешка да не ги подкрепим (страните от Балканите - бел.авт.) и да ги оставим на външните влияния на бившите империи". Ех, тая зловредна Москва с нейните пъклени планове за региона ни.
Има си хас да се остави да го надприказва по въпроса на един Даниел Митов, външният ни министър, който само дни преди това пред ТВ "Европа" се изрепчи: "Санкциите срещу Русия трябва да продължат - това е категоричната позиция на България. Москва е агресор, тя е атакувала директно Украйна и с това е нарушила брутално международните правни норми". Коя България има такава позиция, човекът не уточни.
Със своите приказки държавната ни глава естествено не може да изненада българите: ние сме му свикнали, че отвори ли уста, то ще е да заклейми я хибридната война, я някое друго подло попълзновение на Кремъл. Но неговият плам явно е прозвучал изненадващо за аудитория, приспивана обикновено от вяли политически коректни мънкания. В резултат, както докладва БТА, освен че Плевнелиев е бил "посрещнат на крака от пленарната зала", "пламенната реч за бъдещето на Европа и предизвикателствата пред ЕС бе прекъсвана от аплодисменти" .
Няма съмнение, че във Вашингтон също ще оценят по достойнство не само пламенната русофобия на нашия човек, но и напомнянето, че "трансатлантическите отношения са стратегически важни с оглед на растящите предизвикателства към нашия либерално-демократичен ред".
Нямаше как да бъде пропусната темата "Украйна": "За мен, за нас, Крим е Украйна и Украйна е Европа". Този път темата бе допълнена с прозрението, че "Липсата на знание за миналото, ненаучените уроци от историята хвърлят сянка върху бъдещето ни". Ами учи, бе Плевнелиев, учи от кои векове Крим е в Русия и как е бил харизан на Украйна от Хрушчов не толкова отдавна, в средата на 50-те години.
Намекната бе и темата за продължаващото моткане на Европа да бъде веднага и безусловно подписано Трансатлантическото партньорство (ТТИП), за което толкова настояват от Вашингтон, но до края на президентския му мандат има още време да я предъвче. Плевнелиев ни съобщи, че няма да се кандидатира за втори мандат, но ще остане в политиката, не уточни как и в коя политика. След речи като тази в Страсбург може да се направи обосновано предположение, че е визирал международната политика. Така де, оня послушко, бившият външен министър Николайчо Младенов, стана представител на ООН за Близкия изток (свидетели сме на блестящите резултати от тази му дейност), та за цял един бивш президент ли няма да се намери подходящ добре платен пристан! Особено когато така внимателно не само се е вслушал в "his master's voice", но дори се е престарал във възпроизвеждането му по разни европейски форуми.