15 Ноември 2024петък20:02 ч.

Милен Гетов:

Всеки живее под знака на своята звезда

Не забогатях, няма да оставя на деца и внуци апартаменти, вили и автомобили, нито чекови книжки, но им оставям най-важното, което ми завеща баща ми: доброто име и чистата съвест! - казва известният журналист и телевизионен филмов режисьор пред прага на патриаршеската си възраст

/ брой: 42

автор:Борис Данков

visibility 6591

Милен ГЕТОВ е роден на 6 декември 1925 г. в Бяла Слатина. През 1944 г. завършва гимназия, след което участва в Отечествената война като кореспондент на "Народна младеж", "Отечествен фронт" и "Стършел". След завръщането си от фронта следва и завършва българска филология в Софийския държавен университет, след което работи като журналист във в. "Труд", по-късно като редактор на седмичния кинопреглед. Негови са над 100 кинопрегледа, пътеписи и документални филми.
От 1968 г. е на работа в Българската национална телевизия като журналист, драматург и режисьор. Автор на повече от 1000 телевизионни и документални филми. Режисьор е на филмите "Бразилска мелодия" (1974), "Един наивник на средна възраст" (1976), "Реквием за една мръсница" (1976), "Умирай само в краен случай" (1978) и "Тайфуни с нежни имена" (1979) по известните романи на Богомил Райнов.
Заедно с Драган Тенев в продължение на 8 години води популярната телевизионна рубрика "Минаха години". След пенсионирането си е тв експерт и преподавател по телевизионна журналистика в Югозападния университет "Неофит Рилски".


- Скоро ще чукнете 90. Ка се чувствате пред прага на патриаршеската възраст?
- 70 години от моя живот отдадох на журналистиката във всичките й жанрове: преса, радио, кино и телевизия. Това е моята равносметка като един от последните мохикани на журнализма.
- В какво семейство сте израснал?
- Баща ми беше адвокат, майка ми - учителка, а дядо ми се родееше с голямата фамилия Пърличеви от Охрид. Роден съм на 6 декември 1925 г. в китното градче Бяла Слатина, където получих основното си и средно образование. Това бяха най-хубавите години от моя живот.
- Защо ви изключиха от гимназията?
- През 1943 г. бях изключен за противодържавни прояви. Причината за това беше сбиването ми с бранническия командир и нецензурираните думи, които изрекох срещу властта. По същото време, след разгрома на германците при Сталинград, баща ми беше арестуван и малтретиран в полицията заради симпатиите си на страната на Червената армия.
- По-късно като журналист сте участник в Отечествената война. Какво мислите за самата война?
- Почти веднага след 9 септември 1944 г. постъпих като войник в казармата. Командирован бях в Министерството на войната за връзка с щаба на Първа българска армия. През януари 1945 г. написах първия си журналистически материал във вестник "Фронтовак", който тогава се издаваше на циклостил. Войната беше едно изпитание за всички, защото трябваше да воюваме с бившите си съюзници, на които възлагахме големи надежди за "Обединена България".
- По-късно сте кореспондент на "Народна младеж", "Отечествен фронт" и "Стършел" от националните бригади в Хаинбоаз и Перник-Волуяк. Истина ли е, че тогавашният ентусиазъм е бил израз на криворазбрана романтика и популизъм? 
- През 1946 г. постъпих в дружеството за разпространение на печата "Стрела". Едновременно с това бях сътрудник на вестник "Отечествен фронт". Същата година участвах в Националната младежка строителна бригада на Хаинбоаз, а в началото на 1947 г. на жп линията Перник-Волуяк като кореспондент. Какво мисля за ентусиазма от онези години? Това беше истинска проява на патриотизъм, на любов към Родината от страна на хилядите младежи от цялата страна, без разлика на партийни пристрастия.
- Кога направихте първите стъпки в журналистиката?
- Записах в Софийския държавен университет българска и славянска филология, като едновременно с това бях назначен в редакцията на в. "Труд". Там стилист беше бившият главен редактор на в. "Мир" Петър Тасев, един изключителен журналист и етичен човек. Имах късмета да работя с него и да получа първите си уроци по журналистика, в които ключовите думи бяха: обективност, професионализъм и патриотизъм.
- После години наред сте редактор на седмичната кинохроника. От кого сте се учили като кинаджия?
- Кинохрониката и документалното кино бяха другият "семестър" в моето образование. Там срещнах голяма част от пионерите на българското кино: Васил Гендов, Борис Грежов, Борис Борозанов, Александър Вазов, Иван Фичев, Антон Маринович, Емил Рашев, Стефан Топалджиков, Васил Бакърджиев, Бончо Карастоянов, Захари Жандов и познатите ми вече Сашо Вълчев и Стефан Петров-младши. Завърших университета и специализирах драматургия и режисура, ако могат да се нарекат "специализация" продължителните ми срещи с Михаил Ром в Москва и Златан Дудов в Берлин. Имам направени десетки кинопрегледи и филми, които са своеобразна хроника на онези години.
- Защо ви изключиха от БРП (к)?
- В разгара на междупартийната война за прилагане на "съветския модел" у нас от Вълко Червенков, започна и т.нар. акция срещу "врага с партиен билет" и процесите срещу Трайчо Костов и видни партийни и опозиционни лидери, "чистка" в партийните организации. В тази мътна вода бях изключен и аз от БРП (к) за... националистически и буржоазни прояви.
- Как се озовахте в Българската национална телевизия?
- Когато постъпих в БНТ, генерален директор беше Леда Милева. Тя имаше основна заслуга за професионализирането на телевизията, което ние нарекохме "Ледин период". Имах желанието, подготовката и самочувствието да правя художествени филми и програми. Написах тогава писмо до Леда Милева, на което тя ми отговори: "Другарю Гетов, ако не ви задоволява работата, която ви е предложена - казвам ви да знаете, че за вашето място има много желаещи..." Това само ме амбицира и трябва да призная, че Леда Милева оцени възможностите ми и аз получих "зелена улица" за изява в художествените програми.
Но голямата заслуга за навлизането на телевизията в нашите домове и разтваряне на прозореца към света се дължи на Иван Славков. Това беше "славният период" на БНТ. Славков имаше възможностите и желание да модернизира БНТ. Тогава националната телевизия беше оборудвана с най-съвременна техника и работещите в нея журналисти имаха възможност да изявят професионалните си умения.
- Как се срещнаха пътищата ви с Богомил Райнов? Той ли ви избра като режисьор на неговите романи или вие го предпочетохте като сценарист?
- Попаднах на романите на Богомил Райнов съвсем случайно. Търсех приемлив за мене сценарий за игрален филм, след като вече се "бях доказал" като кинаджия. Трудно беше за "новобранец" като мен да намери подходящ сценарий. Дирекцията за производство на тв филми имаше други приоритети и екипи, с които работеше, които бяха извън телевизията - в киноцентъра "Бояна". Намерих "прашасал" проект за сценарий по романа на Богомил Райнов "Бразилска мелодия", за който нямаше мераклии да го снимат. Никой, дори и авторът, не вярваше, че може да се направи филм. При това - нямаше и бюджет за филма. Тогава се появи Антон Антонов - Тонич, който по това време беше главен редактор на Телевизионния театър. Така с мижавите средства и желанието на екипа и актьорите почти "без пари" направихме филма. Богомил Райнов го хареса и "вратичката" към неговите романи ми се отвори. Последваха: "Един наивник на средна възраст", "Реквием за една мръсница", "Умирай само в краен случай", "Тайфуни с нежни имена"... Филмите се ползваха с голям успех и имаха милиони зрители.
 След това ми провървя и със сериалите по романите на Йоханес Марио Зимел - "Признавам всичко" и "Разни приказки за игра" по Джани Родари. Преди това бях направил документалните сериали  "История на киното" с Георги Стоянов- Бигор и "България в културното огледало на Европа" по сценарий на Драган Тенев.
Когато се пенсионирах, БНТ ми даде шанса да осъществя рубриката "Минаха години" заедно с Драган Тенев, която близо 8 години беше една от най-популярните рубрики на БНТ. Двамата бяхме добър екип - той беше увлекателен разказвач и импровизатор, а аз добър драматург и режисьор, тъй като познавах перфектно архивите на БНТ.
- Как изглежда пътят, който сте извървели, от камбанарията на наближаващите 90 години?
- Пътят, който извървях и вървя - не съм го избрал аз. Поднесе ми го съдбата: казармата, войната, бригадирското движение, вестниците, киното и телевизията! Това беше моят шанс в живота. Всеки живее под знака на някаква звезда, ако мога така да се изразя, без това да е израз на някакво суеверие.
- Оптимист ли сте или песимист?
- На финалната права излизам с "положителен баланс"! Не забогатях, няма да оставя на деца и внуци апартаменти, вили и автомобили, нито чекови книжки, но им оставям най-важното, което ми завеща и баща ми: доброто име и чистата съвест! Колкото и обезценени да са днес, те винаги ще останат като златно покритие на човечеството, ако иска да оцелее.


Милен Гетов (вляво) заедно с Драган Тенев като съавтори на популярното телевизионно предаване "Минаха години" 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 227

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 247

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 242

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 210

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 271

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ