В бой отиват не само старците

Тази неделя гражданите на Руската федерация ще се отправят към урните, за да изберат състава на новата Държавна дума. Тазгодишните избори за парламента обещават да са най-интересните през последните 12 години, твърдят социолозите. Те обясняват този интерес с новата, по-конкурентна процедура на изборите. В същото време обаче не се очакват големи изненади.
Четиринадесет партии ще се борят за места в парламента. Вече "традиционно управляващата" "Единна Русия" в последния момент леко изостави позициите си. И това е обяснимо - прекалено много избиратели се разочароваха от политиката, провеждана от тази партия под ръководството на премиера Дмитрий Медведев. Наскоро направено от "New World Wealth" проучване показа, че социалното неравенство в големите световни икономики е най-изразено в Русия, където близо две трети от богатството се контролира от милионери. 62% от богатството в Русия се държи от милионери, а 26% се контролира от милиардери. "Ако милионерите контролират над 50 на сто от богатството в дадена страна, значи има много малко място за смислена средна класа", коментираха от компанията. За сравнение, Япония, третата по големина световна икономика, е "най-равнопоставената" голяма държава по този показател, като милионерите там контролират само 22% от общото богатство. Така че отстъплението на "Единна Русия" не е изненада. Партията обаче без съмнение ще се окаже сигурен победител и в тазгодишните избори.
Проучванията на общественото мнение показват висок процент подкрепа за комунистите на Генадий Зюганов и либерал-демократите на Владимир Жириновски. "Яблоко", която се смята за традиционно лява партия, също е сред фаворитите, но привържениците й са несравнимо по-малко.
Днес едва ли има някой, който да се съмнява в победата на "Единна Русия". Според прогнозите на експертите и на политическите анализатори загубата на тази партия е просто нереална.
На изборите през 2011 година "Единна Русия" спечели половината от гласовете на избирателите, комунистите получиха малко повече от 19%, а либерал-демократите - почти 12 на сто. През 2007 година "Единна Русия" лидираше с баснословните 63% от гласовете, КПРФ - 11%, а за ЛДПР и "Справедлива Русия" гласуваха 8 и 7% от избирателите. Тази последователност, а съответно и броят на депутатите в Думата, сега може да се промени, прогнозират експертите. Те смятат, че активната подкрепа на Жириновски за правителството може да му осигури повече гласове, отколкото на комунистите.
И въпреки че изборите изглеждат отново предрешени в полза на "Единна Русия", интрига в тях все пак има. Едва след неделя ще станат ясни отговорите на четирите основни въпроса: колко точно ще спечели "Единна Русия", ще запазят ли комунистите второто си място, ще преодолее ли бариерата "Справедлива Русия" и ще прескочат ли 5-те процента някои от непарламентарните партии.

Промените

Изборите тази година поднесоха няколко предварителни изненади. Първата бе промяната на датата - през 2015 година гласуването бе насрочено за 4 декември т. г., след дебати обаче датата бе сменена на 18 септември. Изтеглянето на изборите беше обосновано с облекчаването на държавния бюджет. Срокът на пълномощията обаче изтича не само за депутатите. През март 2016 г. изтече и мандатът на членовете на Централната избирателна комисия. През март на заседание на обновената ЦИК за председател бе назначена Ела Памфилова, за зам.-председател бе избран Николай Булаев, а за секретар - Майя Гришина.

Промени има и в самия процес на изборите:

- гражданите, които създават дестабилизираща обстановка на избирателните участъци, а също така се месят в работата на избирателната комисия, ще бъдат глобявани с 2-5 хиляди рубли. Длъжностните лица ще носят отговорност в десетократен размер;
- фото и видеозаснемане е разрешено с постановление, подписано от руския президент;
- забранено е да се отстранява от избирателния участък наблюдател без участието на представител на съдебната власт;
- определен е точният брой наблюдатели от всяка партия.
Наскоро бе обявено, че вече има заведени няколко дела за нарушения на предизборната агитация.
И ако с изборния процес в деня на изборите всичко е горе-долу ясно, то предизборният маратон накара кандидатите сериозно да се поизпотят. В Държавната дума има 450 депутати. На изборите на 18 септември парламентът за първи път ще се избира за срок от 5 години и по нова система: половината ще бъдат от едномандатните окръзи, а още 225 мандата ще се разпределят пропорционално според броя гласове, получени от една или друга партия на федерално ниво. Това означава, че избирателите ще гласуват с две бюлетини: за кандидатите от партиите и за представители от окръга.

Какво е едномандатен окръг

Това е територията, от която се избира един депутат. В Руската федерация има 225 едномандатни окръзи. Всички те трябва да са приблизително равни по брой избиратели и един депутат ще представлява интересите на приблизително 488 хиляди избиратели. Това обаче не винаги е така, тъй като и най-слабо населените региони трябва да бъдат представени в парламента от свой депутат. В резултат броят на избирателите в един окръг може силно да се различава: в Москва има 15 окръга - по един на всеки 500 хиляди избиратели, а в Чукотка окръгът е за 30 хиляди избиратели.
Очакванията на социолозите са, че сега Думата ще се обнови поне наполовина. Вярно е, че сред кандидатите действащи депутати са повече от 50%, но далеч не всички ще успеят да се преборят за нов мандат. Още повече, че новите правила сериозно затрудниха мераците. Завръщането на отменената преди смесена система рязко намали шансовете на партийните кандидати да влязат в Думата. Благодарение на новите правила в избирателната система всяка партия може да издигне не повече от 10 души във всяка от 35-те регионални групи, без да прибягва до събиране на подписи. Такива партии са "Единна Русия", ЛДПР, КПРФ, "Справедлива Русия" и още няколко. Партиите запълниха листите си с най-ценните си кадри, тъй като ако бъде преодоляна бариерата, цялата десетка гарантирано влиза в Думата. При това листата трябва да бъде разпределена като минимум на 35 регионални групи. Кой именно от регионалните листи ще влезе в Думата зависи пряко от броя на избирателите, гласували за партията на конкретната територия. При това роля тук играят не проценти, а абсолютният брой гласове.
Сред тези, чието преизбиране е гарантирано дори при невероятните 30% от гласовете, са председателят на Думата Сергей Наришкин и всичките му заместници - представителите на "Единна Русия" (Александър Жуков, Андрей Исаев, лидерът на парламентарната група Владимир Василев и секретарят на генералния съвет Сергей Неверов). Спокойни могат да бъдат и повечето от председателите на комисиите в Думата, заемащи в листите на своите партии първите или вторите места: Ирина Яровая, Павел Крашениников, Вячеслав Никонов, Андрей Макаров, Станислав Говорухин. В бой обаче отиват не само "старците". Председателят на конституционната комисия Владимир Плигин например има проблем - той се оказа едва на "проветривото" 5-о място в листата. В следващата Дума със сигурност няма да бъде председателят на международната комисия Алексей Пушков, който заедно с други действащи 50 депутати загуби първичните избори и не влезе в листите. Затова пък със сигурност ще се появят няколко популярни нови лица, например командващият въздушно-десантните войски Владимир Шаманов, "синът на Д'Артанян" Сергей Боярски (номер 2 в Петербург) и главният редактор на в. "Култура" Елена Ямполска (номер 1 в Курганска и Челябинска области).

Основните конкуренти

В седмите поред избори за Държавната дума участват 14 партии.

"Гражданска платформа" с председател Р. Шайхутдинов
"Гражданска сила" с лидер К. Биканин
"Единна Русия" начело с премиера Д. Медведев
"Руската екологична партия "Зелените" с председател А. Панфилов
"Комунистическа партия комунисти на Русия" с лидер М. Сурайкин
"Комунистическа партия на Руската федерация" начело с Г. Зюганов
"Родина", оглавявана от А. Журавльов
"Руската партия на пенсионерите за справедливост" с председател Е. Артюх
"Справедлива Русия" с лидер С. Миронов
"Либерално-демократическата партия на Русия" с председател В. Жириновски
"Партията на растежа" начело с Б. Титов
"Републиканската партия на Русия - Партия на народната свобода" с председател М. Касянов
"Патриотите на Русия" с лидер Ю. Семигин
"Руската обединена демократична партия "Яблоко" с председател Е. Слабунова.

Под лупа

Освен с по-голяма конкуренция, кандидатите за депутати се сблъскаха на тези избори и с жестоки проверки. Редица потенциални кандидати за новата Дума "изгоряха" заради това, че не са предоставили изискваните от закона задължителни за регистрация в ЦИК данни за свои или на близките си чуждестранни активи, а също така и за доходите и разходите на членовете на семейството. Такива са се оказали почти 90 души, които са били изключени от листите. За първи път на тези избори Банката на Русия по молба на ЦИК прави мащабна проверка на финансовите сведения, предоставени от кандидатите. Освен това Централната избирателна комисия съобщи, че вече е проверила над 5-те хиляди кандидати и за съдимости. Оказало се, че в листите са открити 95 души, които са имали предишни съдимости, от които 60 са се опитали да скрият този факт. Всички те са отстранени от изборите.
Ще успеят ли обаче останалите в листите кандидати да отговорят на очакванията на президента Путин? "Най-важното е - този човек и тези хора, които искат да се занимават с организирането на живота на някакви колективи, големи или малки, без значение дали на ниво училище, институт, университет, район, град, област, страна - най-важното е в душата си да е настроен да носи полза на тези, заради които иска да прави това - да бъде избран. Не да удовлетворява егото си, не да удовлетворява амбициите си, а трябва да има стремеж към подобряване на живота. Този, който се стреми да стане лидер и да получи някаква номинация, никога не трябва да се големее, смятайки, че е по-добър от всички, от този момент той започва да губи. Амбициите - това е добре, самонадеяността - е лошо", обясни президентът Путин пред гимназисти във Владивосток какви качества трябва да има руският депутат. Дали наистина новите парламентаристи ще оправдаят изискванията на държавния глава?
А победителят на 18 септември вече е известен - управляващата "Единна Русия" няма да отстъпи властта. Въпреки че както подчерта наскоро ръководителят на ВЦИОМ (държавният Общоруски център за проучване на общественото мнение) Валерий Фьодоров: "Всякакви руски избори ще бъдат непълни без изненада".

- Само три политически партии са участвали във всичките шест предизборни кампании за Държавната дума: ЛДПР, КПРФ и "Яблоко"
- Партиите, които са успели и шестте пъти да се преборят за депутатски мандати, са само две: КПРФ и ЛДПР
- Трима представители на политическите сили в Русия са успявали да съберат най-голям брой гласове по време на избори за Думата: през 1993 г. - ЛДПР, през 1995 и 1999 г. - КПРФ, през 2003, 2007 и 2011 г. - "Единна Русия".


Тазгодишните избори за  парламента обещават да са най-интересните през последните 12 години, твърдят социолозите

На изборите на 18 септември парламентът за първи път ще се избира за срок от 5 години и по нова система: половината ще бъдат от едномандатните окръзи, а още 225 мандата ще се разпределят пропорционално според броя гласове, получени от една или друга партия на федерално ниво

Управляващата партия "Единна Русия" и този път е сочена за фаворит

В новата Дума без съмнение ще намери място и ЛДПР на Владимир Жириновски

В 10-милионен тираж излезе програмата за изборите на КПРФ

"Справедлива Русия" вероятно ще е четвъртата парламентарна сила в новата Дума, прогнозират социолозите

Този път ЦИК проверява кандидатите за депутати под лупа