Удивителна всеотдайност

В края на 2008 г. видният български учен селекционер проф. Максим Божинов бе избран за член-кореспондент на БАН. Признанието на родната наука дойде и за твореца, който според характеристиката на Международния консултативен комитет по памука - ІСАС, със седалище във Вашингтон, е "велик изследовател на памука с дълбоки познания за културата".
Максим Митов Божинов е роден на село (Челюстница, Чипровско) и естествено било решението му да се запише за студент в Агрономическия факултет на СУ. След дипломирането 6 месеца бил участъков агроном в с. Лопушна, после година служил в армията и от ноември 1953 г. отличникът между завършилите агрономство се посветил на селскостопанската наука. Половин век - от младши научен сътрудник трета степен до директор (от 1977 до 1993 г.), все в Института по памука и твърдата пшеница в Чирпан. Удивителна всеотдайност.
Някои позабравени факти днес впечатляват все по-силно на фона на тъжната действителност в селското ни стопанство. Трябва ли да забравим памука, който в определени райони на страната през първата половина на ХХ в. е помогнал на земеделските стопани да не се разорят. Кого да убеждаваме, че памукът е високоинтензивна и доходна техническа култура?
Петдесет години от живота си проф. Максим Божинов посвети на селекцията и семепроизводството на памука. Автор и съавтор е на 327 публикации, от които 144 са научни труда; на 168 проблемни и научно-популярни статии; на 2 монографии, 6 книги и 7 брошури и сборници. Създал е самостоятелно и в съавторство 13 сорта памук, защитени с авторски свидетелства. Името му е между стоте, вписани в Златната книга на българските откриватели и изобретатели на Патентното ведомство. През последните 40 г. 95-100% от площите, засявани с памук, са с негови сортове.
Спомням си 1976-а, годината с неблагоприятни климатични условия за памука. В Старозагорско "злите уста" говореха какво ли не за сортовете на Божинов, който подвел памукопроизводителите и те се били отказали от старите сортове. "Теоретическата вероятност за такава неблагоприятна година за памукопроизводителите е две на хиляда. - чета изповедта на проф. Божинов. - Ниските температури, това беше едната беда. Другата беда беше, че захлаждането през октомври бе съпроводено с непрекъснати валежи и мъгли. Вследствие на това памукът не можа да разпука кутийките си. За пръв път през последните 30 г. видях тогава да гният памукови кутийки. Тогава не само "моите", а всички наши стари сортове не узряха. Това беше злополучна година за памукопроизводството, но тя беше щастлива година за селекцията... Тогава ние пресяхме всички материали, които не узряха, и успяхме да излъчим новите сортове "Бели Извор" и "Гарант".
Два са най-известните сорта на селекционера - "Бели Извор" и "Огоста", които не само в България, но и в Македония, Албания, Румъния, Франция, Мароко, Украйна, Узбекистан, Гърция и др. страни заемат първо място. От тези сортове за 20 г. бяха изнесени в чужбина над 1900 т семена, от които държавата е спечелила над 1,5 млн. щ.д.
Богати са плодовете на творческия труд на проф. Божинов. Те го радват и задължават да е благодарен на своите учители. Под ръководството на акад. Атанас Попов той защити кандидатската си дисертация, дългосрочна бе специализацията му по селекция на памука в Узбекистан при световноизвестния учен Б.П. Страумал. Знания и опит е трупал по време на специализациите в Китай, Египет, Франция, Испания, Гърция, Турция, Албания, Нигерия, Румъния, Македония...
"Популярността все още не означава престижност - казва проф. Божинов. - Тя може да бъде и резултат от емоционалната оценка на житейски факти, събития, личности. Спортът, например футболът, е пряк катализатор на емоции у зрителите. При това те отиват във "вакуумната" чаша за свободно време - стадиона - именно с такава нагласа. Емоциите в някаква степен реагират масово на сполуките или несполуките във футболната игра и ги свързват още в момента с личните качества на селекционера-треньор. В науката селекционерът е в косвен контакт с "потребителите", чиято реакция вече не може да бъде едновременна и моментна, а и не може да бъде само емоционална, тъй като е свързана със съвсем друг вид потребление. Може да ви се стори парадоксално, но спрямо обекта на селекция аз намирам работата на треньора за по-трудна, защото аз работя с растения, а той - с хора."
Още един щрих към портрета на проф. Максим Божинов, който на 22 юни навърши 90 години - десетгодишното му участие във Висшата атестационна комисия (ВАК): член на Специализирания научен съвет по растениевъдство и растителни биотехнологии, член/председател на Комисията по агрономо-лесовъдни науки. През 1992-1997 г. бе председател на Общото събрание на ССА, от 1991 до 1998 г. - член на редколегията и отговорен редактор на сп. "Растениевъдни науки". Десет години бе и председател на Съюза на памукопроизводителите в България, два мандата общински съветник в Чирпан, където е удостоен със званието "Почетен гражданин". Проф. Божинов бе член на регионалната мрежа на ФАО за съвместни научни изследвания по памука в Средиземноморието и Близкия изток, координатор за България.