Турската "културна" инвазия в България

Абсурдно е, че в началото на XXI век в своето духовно житие-битие сме се върнали почти с цели 150 години назад, към времето на Добривойниковата "Криворазбрана цивилизация". Този път - не толкова със снобското си подражание на "западната алафранга", на префърцунените маниери и купешки лексикони, колкото с оглупяващото прехласване по турските сапунени сериали и клюкарското заплесване по сладникавите литературни "бестселъри", които бълва "фабриката за романи" на нашата южна съседка.
Това даже не може да се назове и "криворазбрана цивилизация", защото турските "артефакти" (особено телевизионните сапунки) в огромната си част са елементарно подражание на американските и латиноамериканските, на индийските филмови образци. Те са си кичозни отрочета на прословутата попкултура, колкото някои нашенски пишман продуценти да ни убеждават, че са "съизмерими с латиноформатите", че са "по-стойностни" и едва ли не "по-разкрепостени" от тях.
 
Ориенталската хедонизация

на турските сапунени сериали в България започна още през 2008 година. Първоначално - с "опипване на почвата", по-сетне - с "постепенно отваряне" към телевизионната аудитория, а след това - с "масирано зомбиране" на зрителите.

За всеки харем и... Хюрем

Първият турски сериал "1001 нощ" бе излъчен по Нова телевизия на 8 декември 2008 г., след което продължи през 2009 г., а на 31 май 2010 г. започна повторното му излъчване, като преди това бе "прехвърлен" по "Диема фемили", обявена по-късно като "Дом на турските сериали".
На 15 юни 2009 г. по БиТиВи започна излъчването на другия турски "хитов" сериал "Перла". Този телевизионен канал "надмина себе си", като през следващите години достигна рекордно показване на турски сапунки до 10 часа на денонощие. След "Листопад", "Пепел от рози", "Късчета живот" и "Огледален свят" тази телевизия заслужено си спечели името на канал, "зареден" с турски сапунки.

"Да върнеш времето назад", кадър от едноименния турски сериал и лелеяна мечта на онези, които бленуват по величието на Османската империя

Това "отприщване" на българския телевизионен ефир бе споходено от истинска "благодатна инвазия" (по думите на нашенска медийна критичка) от сапунени заглавия: "Мелодия на сърцето", "Брак с чужденец", "Двама завинаги", "Времето лети", "Забраненият плод"...
Върхът на тази сапунена инвазия бе започналото излъчване от края на миналата година от ТВ7 на скандалния сериал "Великолепният век", посветен на турския сатрап Сюлейман I и неговия харем, на... "величието" на Османската империя.

През 2011 г. с 27 закупени турски ТВ сериала България "се класира" на второ място от 39 държави, като отстъпи първата позиция единствено на Казахстан.
В момента споменатите телевизионни канали едва ли не са "задръстени" от турски сапунени сериали. "Върхът" на "запушването" обаче е прословутият канал "Диема фемили", чието лого е потресаващо: "Доживяхме българска телевизия да се представя като "Домът на турските сериали", да се гордее с този факт и да го рекламира - тръбят рекламните босове на канала, като призовават: Проследете рекламната кампания на "Диема фемили" и включете канала, за да надникнете в бъдещето и да се почувствате истински българи от 22 век! Българи или какви...

Османското "великолепие"


Турските продуценти на сериали обикновено твърдят, че създават "развлекателни филми" с "леки градски сюжети" или "невинни разкази" за султанските хареми и техните любови. Подобни са мненията и на нашенските телевизионни и СЕМ-медийни "експерти", които внушават, че в конкретния случай по-скоро става дума за "една изключително печеливша индустрия".
Далече "по-искрен" е турският продуцент Фатих Аксой, който отдава "успеха на турските продукции" най-вече на "приспособяването им към вкусовете на публиката, жадна за мелодраматични измислици и исторически саги, възхваляващи великолепието на Османската империя".
Факт е, че в по-голямата си част турските сериали се стремят да внушават на телевизионните зрители колко здрави са "патриархалните устои" на турското семейство и общество, колко "модерни и отворени" са самите турци, какъв "социален напредък" е постигнала съвременната турска държава. Вече за "исторически саги" като "Великолепният век" е ясно, че те трябва да предложат "нов прочит" на историята на Османската империя, като я представят във възможно най- благовидна светлина, идеализирайки нейните султани и везири,принцове, паши и мюсюлмански водачи.
Това "реанимиране" на Османската империя не се размина и без "семейни скандали" в самата Турция. Преди време премиерът Реджеп Тайип Ердоган остро разкритикува създателите на "Великолепният век". Според него във филма животът на Сюлейман Законодателя се представял повече в харема, отколкото на бойното поле, и това уронвало авторитета му и този на империята. Но това по-скоро като че ли е косвена реклама на сериала, отколкото критика. Очевидно управляващите в Анкара си дават добра сметка, че този "печеливш бизнес" е и "нещо друго", освен приятно развлечение за публиката. В началото на тази година стана известно, че Турция ще инвестира в създаването на "свой Холивуд". Амбициозният проект се подкрепя и от самия Ердоган и предвижда да бъде създадена турска "фабрика на мечтите" Turkeywood, която ще се финансира от държавата.
 

Бум от турски романи

Може би малко по-различна е картинката при художествената литература, където покрай комерсиалните "бестселъри" на турски автори, преведени и издадени на български език, могат да се откроят и стойностни заглавия на значими съвременни турски писатели като живеещият в САЩ Нобелов лауреат Орхан Памук или "номадстващата" в по света Елиф Шафак. Именно на родената през 1971 г. Шафак принадлежи "палмата на първенството" за най-издаван чуждестранен автор у нас през 2012 г. След романите "Любов", "Чест" и "Копелето на Истанбул" съвсем наскоро излезе нейният биографичен роман "Черно мляко". След бляскавия пиар на авторката, устроен от нашенските медии по време на нейното гостуване в България, в момента тя е считана едва ли не за единствения конкурент на класика-нобелист Орхан Памук.
През последните 2-3 години у нас е налице истински бум на турските романи. За този кратък период са издадени над 30 турски заглавия, с което не може да се похвали нито една европейска, камо ли балканска, литература! Според шефа на Асоциация "Българска книга" г-н Веселин Тодоров това се е случило "не защото турските автори са станали много добри, а защото турското Министерство на културата и туризма се е сдобило с бюджет, който насърчава издаването на турска литература".

Султани, хареми и наложници

Но да видим какви "хитови" турски заглавия предлагат на българските читатели родните издателства? Издава се на поразия какво ли не, като се започне от сълзливи мелодраматични повествования, каквито включва поредицата "Магията на Босфора" на популярното издателство "Слънце". Особено романите на Халид Зия Ушаклъгил "Забраненият плод", "Синьо и черно" и "Разбит живот", които преливат от страсти и любови. Мине се през "по-сериозните" заглавия на издадените от "Жанет 45" книги "Антични болки" на Сюнай Акън и "4 пиеси" на Тунджер Джюдженоглу. Докато се стигне до "художествените" исторически четива. Сред тях най-големият хит е "Великолепният век, Хюрем московската наложница" на Демет Алтънйелеклиоглу- романът, послужил като канава за сценария на сериала "Великолепният век". Книгата излиза с марката на "Летера" в тираж над 100 000 екземпляра, което си е истински рекорд за новото ни "пазарно книгоиздаване"!!! Самата авторка на романа твърди, че е гледала само един епизод от филма и че "държи" на "своята Хюрем". Впрочем след този "бестселър" издателите от "Летера" възнамеряват да пуснат още няколко романа на Алтънйелеклиоглу за "султански наложници".
Темата "султани, хареми и наложници" фигурира и в други издания: "30 години в турските хареми" на Мелек Ханъм (изд. "Изток-Запад"); Джем Мумджу в "Заровени" (изд. "Делакорт") изследва "тайните на един хамам". Романът "Наложницата. Историята на една невъзможна любов, изживяна в харема" на Гюл Ирепоглу е посветен на... харема на  Абдулхамид I.

Парфюмиране на... миналото

В края на миналата година "Сиела" издаде  историческия роман на Беязът Акман "Първият ден на света. Империята I", който предлага на читателите "нов прочит" на миналото на Османската империя. В него авторът дава "своя версия" за завладяването на Константинопол от турците. Според него "през средата на 15 век се променя съдбата на света", а с превземането на "Св. София" турският султан Мехмед бин Мурад хан си бил "взел обещаното от Аллах". Ни повече, ни по-малко!! Докато еуфорията на османската инвазия била спряла "там, където били "останали безпомощните араби, славяни, хуни, иранци, българи и маджари"!! И това е издание, което се подвизава на видно място по рафтовете на книжарниците у нас, което си е скандално кощунство, обидно за националното ни достойнство и самочувствие.
Но това не е нещо ново. Още през 2007 г. "Жанет 45" пусна на българския книжен пазар книгата "Преоткриване на Османската империя" на Илбер Ортайлъ, според когото държавата на османлиите била... "последната Римска империя в историята"!!! Да не споменаваме останалите суперлативи, с които Ортайлъ възхвалява "героичното" минало на Османската империя.

Гювеч, ама истински гювеч...

За издаване на книги от турски писатели в чужбина през 2005 г. в южната ни съседка е създадена специалната програма ТЕДА, която разполага с огромни субсидии, отпускани от държавния бюджет. Програмата покрива всички разходи на чуждестранните издатели, както за превода, така и за отпечатването на съответната книга, като гарантира на издателя "да реализира от проекта търговска печалба по свое усмотрение"!!!
Дейността по програмата ТЕДА се координира от турското Министерство на културата и туризма, като досега в 50 държави са издадени над 634 заглавия, от които 62 се падат на България, като преди нея в общата класация е само... Германия!! Сред най-активните в усвояването на турски пари български издателства са варненското "Стено", "Жанет 45" на Божана Апостолова, "Летера", "Унискорп" , пловдивският ЦУМ или Център за универсални медии и др.


Мераците на неоосманизма


Публична тайна е, че в нашата южна съседка дават и пей, за да променят в съзнанието на българите "митовете" и "идеологемите" за някогашната Османска империя. Пък и не само за нея. За тази цел в Турция работят стратегически центрове и "научни" звена, които не крият своите истински намерения и далечни апетити. Достатъчно е само да се прощудира по-внимателно електронният сайт на въпросната програма ТЕДА, за да се разбере какви са истинските намерения на неоосманистките идеолози. Кой знае защо в менюто за навигация на този интернет портал България фигурира едва ли не като неразделна част от самата Турция, с препратки към обидни публикации и квалификации срещу страната ни, с географска карта, върху която доста произволно са очертани "турскоезичните" региони в България.
Вече да не говорим за нароилите се напоследък турски сайтове и портали на български език от типа на Chinarweb и Pomaknews Agensy, в чийто публикации "обективно" се фалшифицира историята, манипулират се фактите и събитията в ущърб и вреда на България.


Послепис към историята

По време на своя мандат като български министър на културата Вежди Рашидов не пропускаше случай да се представя като дълбоко загрижен за съдбата на родната ни духовност (и за самата България), да се "самоизхвалва", по повод и без повод, колко много е направил (и прави) за страната ни. При това - нерядко и с подтекст колко сме недалновидни ние, българите, колко сме немокаятни и... неблагодарни.
А то иначе колко много е "мокаятен" самият Вежди, се разбра. Дори само от това колко много той направи за развитието на "комшулука" между Турция и България; за възстановяването на хамама на Сюлейман в Аква Калиде край Бургас; за връщането на "вакъфските имоти" на Турция; за показването на османските архиви на Народната библиотека "Св.Кирил и Методий" в Париж; за... разпространението на българската литература в нашата южна съседка.
По време на едно от своите посещения в Турция, при среща със своя колега Ертугрюл Гюнай, "нашият" министър заявява в прав текст: "В Турция има голям интерес от това да преведем български автори на турски, пък и обратното". И още: "България и българската литература се познават най-добре от хората, свързани по някакъв начин с България, българското". Като пояснение към казаното от Рашидов редакторите на програмата ТЕДА са добавили лаконичен коментар: "Почти невъзможно е да се пробие в Турция от българин, защото турските издатели не вярват, че български автор е в състояние да напише нещо, което си струва да се издава". Може би поради това, или заради някаква друга, никому неизвестна причина, издадените в Турция български писатели се броят на пръсти. По-точно те направо липсват, макар да е известно, че при подобни случаи задължително трябва да се спазва принципът за задължителната реципрочност. Да, но това може да се случи единствено в държава, която има своя културна политика и достойни политици, които отстояват българския национален интерес, а не нечии чужди интереси, какъвто бе случаят с Вежди Рашидов и неговия попечител и верен приятел Бойко Борисов.
Разбира се, ние вярваме на турските писатели и ги издаваме на поразия, барбар с техните писания за султански хареми и наложници, любови със сексуални маниаци (Пънар Кюр, "Жена за обесване"), "великолепни" сатрапи и какви ли не  още "герои" на Османската империя.
Има една доста известна и дори банална пословица, която гласи, че онова, което не може да се купи с пари, се купува с... много пари. Или още по-подходящо за случая: Интереса клати феса! Очевидно нашите комшии добре са си научили урока. В края на краищата не е луд онзи, който яде баницата, а който му я дава - друга поговорка, от която би трябвало да е останало някъде нещо в паметта ни поне от времето на "турското присъствие" в България. Ама изглежда, че не е...
Затова по-добре проследете рекламната кампания на "Диема фемили" и включете канала "Домът на турските сериали", за да надникнете в бъдещето и да разберете как ще изглеждате като истински българи от 22 век!!! Ако пък ви стане скучно, отгърнете "30 години в турските хареми" на Мелек Ханъм или някое друго изданийце за чутовните подвизи на пъргавите султански наложнички, за хитрите евнуси, за дворцовите интриги и послушната рая. Приятно четене!