Шамарът на чичо Сам

Звучен шамар и последващо оглушително мълчание от страна на българските институции. Поне към момента - следобедно време на вчерашния ден. Корупция, подкупи, конфликт на интереси, безнаказаност, полицейско и прокурорско насилие, цензура, купени медии, обслужващи властта - всичко това присъства в новия доклад за правата на човека от Държавния департамент на САЩ, който стана публичен в късните часове във вторник. До болка познати истини за България. Споменати са дори поименно Делян Пеевски и Иван Гешев, като е отразено, че бизнесменът и вече бивш депутат редовно използва своя контрол над медиите, за да осигурява позитивно отразяване на определени политици и на главния прокурор.

Стъписването на отиващата си власт е огромно. Няма ги дори младоците Митов и Георг, които светкавично бяха изтикани на амбразурата преди няколко седмици да обясняват с комсомолски плам как критиката на ония двама сенатори била "лична позиция" и не отразявала официалното мнение на Вашингтон. 

Сега плесницата се оказва още по-звънка. И дори да приемем като чиста случайност факта, че идва 4 дни преди изборите у нас, едва ли случаен е бил шпионският скандал, който избухна преди около седмица.

Изглежда с абсурдния "шпионски скандал" и новото гонене на руски дипломати властта у нас е направила отчайващ опит да притъпи убийствените критики, които са били очаквани в доклада от САЩ. Другата "сламка", с която се опитват да омилостивят "партньорите" - покупката на още 8 самолета Ф-16, също се пречупи. Самият военен министър призна, че не можем да очакваме никакви отстъпки и цената дори може да се окаже по-висока.  

Някои ще рекат: "Ама защо тия пак се бъркат в нашите работи? Точно те да ни дават акъл. Нали цял свят видя каква демокрация и свобода имат на собствена територия. Срамота!"... И вероятно ще са прави. Но въпросът тук опира до друго - властта у нас изпитва болезнен страх от чуждите оценки, особено от тази на Големия брат отвъд океана. Затова друг път е толкова активна и търси всякакви начини да спечели суперлативи и снизхождение. Борисов така и не разбра, че патологичната му сервилност към Запада вече не работи, напротив. Презират го. А театъра, който разиграва, по никакъв начин не носи автоматична подкрепа.

Сигналът от САЩ е като червен картон за отиващото си управление. За всички нас обаче той не е достатъчен. Докато чакаме чужди сили да ни оправят кочинката, нищо няма да се промени. Голям праз, че са ни посочили колко сме корумпирани. Правят го за стотен път. И ЕС ни го казва хиляда пъти, и какво? Ако искаха, досега можеха отдавна да свалят Борисов от власт. Ами Меркел? Стои ли и тя зад гърба на Борисов? Или вече са разбрали, че и на тях не им е нужен. 

Имаме обаче шанс да променим нещата. Времето вече го сменихме, нека тази неделя сменим и мутренската власт!