Политическо зомби

Що е то "политическо зомби"? На този въпрос не е отговорил още нито Ларошфуко, нито Оскар Уайлд, нито Махатма Ганди или някой друг гуру и специалист по социална психология, феноменология на тълпите, масовите безредици и т.н. Още по-малко пък някой нашенски спец по народопсихология, антропология, сравнително езикознание или каланетика. По тази тема мълчи не само българската наука. По нея не са се изказали и Николай Колев-Босия, че дори и Йоло Денев, който проби с щурм полицейската блокада около Народното събрание.
Но да си дойдем на думата - що е то "политическо зомби" и има ли почва у нас? Във всеки случай политическото зомби не е дух от Хаити, нито пък нашенски таласъм, върколак или тенец, както навремето го нарече покойният Йордан Радичков.
Политическото зомби не е чело много книги, но затова пък може да прочете всеки есемес, написан на шльокавица или кирилица. То се ориентира чудесно в социалната мрежа и във фейсбук, знае чий профил на кого е. Различава, например, профила на мръсния комунист от профила на праволинейния демократ, гербаджия и т.н. Не се затруднява да разпознае шоуто на Слави от къщата на випбрадър. Ма, кой ти гледа днес глупостите на Слави - ще каже някой. А-а, не е така. Гледа се и се слуша, както се гледат и се слушат Генка Шекерова и Ани Цолова, и Виктор Николаев, и... Емо Чолаков. Ама че хубаво време ни чака! Ще гърми, но няма да вали... 
Политическото зомби знае всичко. То не се интересува от чуждото мнение, защото си има свое. Не предава и не приема- не разговаря с министри и премиери, понеже те не са легитимни, както не е легитимно и Народното ни събрание.
Политическото зомби има доста изразителен речник. То най-често употребява думите: "Оставка" и "Мафия", но това не означава, че не използва и някои други думи за по-обща употреба.
Казват, че зомбитата са зли духове, които стават бесни, когато са гладни. Никой досега не е видял в България истинско зомби.