Поговорките невинаги важат

"За едни сватба, за други брадва". Тази поговорка вероятно е най-подходящата след прочитането на анализа на уважаваната американска аналитична агенция "Стратфор". Но поговорките невинаги важат. Поне не и в случая. Популярната в последно време теза, че Русия печели много от нарасналите рязко цени на нефта, е вярна само наполовина. Премиерът на федерацията Владимир Путин ясно даде да се разбере, че Москва е разтревожена от по-нататъшен ръст на цените на "черното злато". В Кремъл намират за комфортни цени от порядъка на 100-120 долара за барел. Това ще позволи на страната да получи допълнителни приходи, с които да компенсира може би напълно бюджетния дефицит, при това в условията на съхранени, и да запази досегашния ръст на социалните разходи, които в Русия не бяха намалени по време на кризата. По-високите цени на нефта и газта укрепват и рублата. Нейното поскъпване пък оказва благотворно влияние върху ръста на инфлацията, която сега е най-голямото главоболие за икономистите в руското правителство. Ако обаче цените на енергоносителите продължат да растат и този процес стане траен и продължителен, това ще има отрицателни последствия за Русия. За разлика от другите големи износители на нефт и газ от Близкия изток и Северна Африка делът на въглеводородите в руския износ е "само" 50%. Останалата част от руския износ (например продуктите на химическата промишленост и на селското стопанство) е силно зависима от цените на горивата. Тъй като тези цени вътре в страната са почти изравнени с международните, всяко покачване води до оскъпяването на експортната продукция, а в момента руският неенергиен износ печелеше с по-ниските си цени на международните пазари. Ясно е, че Кремъл не е заинтересован от "задоблачни" цени на горивата, защото това ще се отрази неблагоприятно на други сфери от индустрията, а оттам - и на цялата икономика.
По този начин ситуацията в Северна Африка и Близкия изток буди много тревоги у руското ръководство и то изобщо не е заинтересовано (дори, ако щете, от меркантилна гледна точка) положението в региона да се влошава. И причините не са само икономически. Всяко будене на "арабския кошер" неминуемо ще доведе до ръст на екстремистките и терористичните прояви в мюсюлманските региони по света, в това число и в неспокойния Северен Кавказ. И това беше откровено заявено от президента Дмитрий Медведев. А на фона на тази заплаха никакви допълнителни приходи от нефт и газ не могат да звучат успокоително. Именно поради това руското правителство положи немалко усилия през последните седмици да се опита да успокои ситуацията, по-специално около Либия. Никой нормален световен политик няма нужда от още една война в района на Близкия изток. Последствията могат да бъдат напълно непредсказуеми. Но странно, изглежда именно към подобни непредсказуеми последици се стремят лидерите на страните от Западния свят. Явно здравият разум напълно е напуснал новото поколение политици, поне във Франция и Великобритания. Не е ясно какви сметки си правят, но този път техните народи също ще участват в плащането им.
Атомната авария в Япония също не носи някакви допълнителни дивиденти на Москва. По-скоро обратното. Преразглеждането на редица проекти за строеж на ядрени мощности в Европа и Азия може да доведе до загубата на редица перспективни и дългосрочни договори за руската промишленост. Разбира се, увеличеното потребление на въглеводородни горива може да компенсира в известна степен тези загуби, но не напълно. Смисълът на "ядрения ренесанс" в Русия през последните години бе и в това да се събуди намиращото се в коматозно състояние машиностроене. Сега над тези планове се сгъстяват облаците.
Ако има нещо, в което обаче от "Стратфор" да са прави, това е ситуацията с нарастващата радиофобия в Европа. В средносрочна перспектива това действително може да доведе - при определени обстоятелства, до засилване на енергийната зависимост от Русия. И това на фона на неспиращата истерия около "енергийната хватка" на Москва. Наистина, както се казва в една друга поговорка: "Когато Господ иска да накаже някого, първо му взема ума." Тази поговорка поне до момента важи във всички случаи.