14 Ноември 2024четвъртък19:14 ч.

Такива работи

Писмо от корема на Рибата

/ брой: 21

автор:Веселин Стоянов

visibility 7391

Онзи ден по една телевизия господин Йордан Ефтимов бодро разкритикува Никола Вапцаров, че бил рекъл: "С живота се счепкахме здраво." Според Йордан Ефтимов това било инфантилен стих на Вапцаров, който въобще бил инфантилен поет, защото не може да се счепкаш с живота, тъй като самият живот бил вътре в тебе. Господин Йордан Ефтимов е преподавател в Софийския университет, а това негово откровение ме накара да погледна по друг начин на студентите, които окупират университета. Ами прави са децата! Ако преподавателите им ги учат на такива глупости, редно е те да отговорят на удара. Иначе - мъка!
Ако разгледаме живота, в който живеем днес, ако се вгледаме в най-новите му проявления, примерно Барековата партия, ти идва не само да се счепкаш със същия този живот, който живееш, ами направо да му извиеш врата на този живот и да стискаш до окончателната победа над кретенизма. Защото да обещаеш работни места за всички и таблет за всяко дете е не само бълнуване насън и наяве, но и пълно непознаване на това, което се случва в нашата държава. Даже самият американски генерал Уесли Кларк съвсем простодушно заяви, че не е вземал никакви пари, за да присъства на конгреса, и даже не познавал Николай Бареков. Е, пари от Бареков може да не е взел, защото всички знаят, че пари от бившия ТВ водещ трудно се взимат, но по-скоро генералът е пристигнал да прецени на кого си дават парите онези, които се грижат за моралния облик на българската демокрация. Надявам се да е разбрал...
Българският политически живот не само не изживя своята детска болест, но направо премина в старческа деменция, обилно подквасена от нощно напикаване. На кого му пука, след като от Освобождението до днес народът продължава да вярва в "спасители на Отечеството". Тази вяра крепи както старците по пейките между блоковете, така и нощните бранители на университета в София, малтретиращи желаещите да учат в него. Даже им предлагам нещо още по-силно като действие - трябва да саботират кандидат-студентските изпити. Така в университета няма да влязат нови студенти и ще се стигне до пълната и окончателна победа на кретенизма у нас. Което е очевидната цел на всички. И наши, и чужди!
Някога писах в една моя книга за това как Рибата пристигна в нашия градец. Става дума за турнето на кита Голиат из цялата страна и, разбира се, в градеца К. Близо 20-метровото чудовище беше препарирано и лежеше на едно ремарке-платформа, което бе покрито с една шатра. Отстрани на платформата беше оставено място, за да може любопитният гражданин да разгледа морското животно от всички страни. Огромната му паст беше отворена и се поддържаше в това положение от три вертикални дървени греди. Опашката му стигаше горе-долу до мястото на днешния шадраван, а огромната му глава се блещеше срещу Балкана. Днес вече знаем, че всъщност от кита била останала само кожата и собствениците на атракцията я опъвали с разни обръчи и дървени греди. Два пъти на ден в утробата на кита влизаше някакво цигане и обливаше с около три кила формалин тленните останки. За целта цигането ползваше лозарска пръскачка, а целта беше проста - да не се разпадне скъпоценната твар. Но хората гледаха с изумление зъбите и цедките на устата - дълги и гъсти косми, с които китът прецеждал погълната вода и в стомаха му влизал само живителният планктон, вместо загорели китоловци, както очакваше кръвожадната тълпа.
После ми хрумна, че целият градец К. влиза в корема на Рибата, но не разказах какво е видял, защото всеки е влизал корема на Риба и знае как е там. Това важно за градеца събитие стана през 1960 г. и турнето бе организирано от някаква италианска фирма. Преди да пристигне в България, атракцията обиколила цяла Европа, включително и Балканите. Рекламата включваше и кола с мегафон, това също беше едно ново чудо. Градецът буквално пощуря. Вместо "Здрасти!" всеки питаше "Ходи ли на кита?" и почваше да споделя своите виждания за това животно, което за голямо изумление на казанлъчани се оказа не риба, а бозайник. Обяснявано беше, че Голиат бил от вида "бял кит" и бил уловен край бреговете на Нова Зеландия, но имаше хора, които пак скептично кимаха с глава и поясняваха, че да, те това го знаят. После разказах как полека целият градец влезе в корема на Рибата. А сетне гредите, които поддържаха огромната му уста, се строшиха и онази страшна уста се затвори. Благородството ми надделя и аз милостиво, след една нощ и един ден, отворих огромната паст и цялото население излезе от корема на Рибата и въздъхна с облекчение.
Но мисля, че съм сбъркал и днес все още всички ние се намираме в корема на Рибата. Иначе не мога да си обясня ужаса, в който живеем.
Такива работи...

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ