Пиеса за гайда, вувузела и тъпан

Е, не, няма да отваряме реч за нашенската музикалност. Тя е пословична. Води началото си още от древността - от Орфей и песента за Иван Шишман "Откак се й, мила моя майно льо, зора зазорила..." Зазорила, я! И минава през "Балканджи Йово": "Даваш ли даваш,балканджи Йово хубава Яна на турска вяра..." Не, не я е давал човекът, но днес като че ли вече я дава. И продължава пустата му музикалност през Ботева, дето не бил способен да пее балдевски песни по патриотически маниер. Ами да е бил способен - ще рече някой днешен пишман спонсор или офшорков бизнесмен. За да стигне проклетата ни песенна слабост до "Биляна платно белеше на охридските извори..." или "Йовано, Йованке..." Или, или... покрай "Черен влак се й композирал до... откровената чалга на Преслава, Десислава, Мирослава, Янислава... А слава де! Боже, колко много слава в нашето мило отечество...
Във всеки случай думата ни не е за гайдаря, който води агитката срещу президента Плевнелиев; нито пък за пискуните на ония прегракнали и озлобени вувузели, дето повтарят своето банално вече: "Оставка!", "Оставка!"... Още по-малко - за дежурния тъпанджия, който без малко да продъни тъпана със своята ожесточена досада. Управниците били управлявали "на инат", а тези, дето протестират, как го правят?!... Та думата ни не е за нашенската музикалност, нито за способността ни да се изживяваме като герои на барикадата или артисти на цирковия манеж, да си организираме радичковски суматохи и сеирджийски шумотевици.
Думата ми е за гайдаря-клошар пред подлеза до университета, който надува отчаяно своя "Излел е Дельо хайдутин", с надеждата да му подхвърлят в картонената кутийка някой и друг заблуден гологан. И още - за осемдесетгодишния "младеж" с китарата в същия подлез, който подскача със своето тъжно "буги-буги" със същата цел. И за кларинетиста, и за джаз-бандиста... И за... Музикален народ, а? На музикален народ, музикални политици.