Първото честване на Кирил и Методий

През тази година Шумен като че ли  "изпревари" всички селища в страната с честването на светите братя Кирил и Методий. От медиите долетя вестта, че в града на първото театрално представление, на първото килийно училище за девойки, на първия български симфоничен оркестър на 17 и 18 май е отбелязана с "литийно шествие" и 200-годишнината на... първото гражданско честване на Кирил и Методий. По този повод е имало речи и тържествени слова, и концерти, както си му е редът. Ще попитате - защо шумналии са решили да изместят напред в календара тази емблематична дата? Ами защото те първи са чествали деня на славянските първоапостоли още на 13 май 1813 г.

Малко предистория

Всъщност тази "корекция" на историята не е от вчера или от днес. През 1982 г. по време на своята командировка до Ватикана известният преводач и специалист по арменистика Агоп Орманджиян открива необикновено интересна находка. Той попада на писмо от арменския историк и етнограф Минас Бъжъшкян, който свидетелства как през 1813 г. по време на свое посещение в Шумен е бил поканен на вечеринка с... театрално представление, където е бил честван денят на светите братя Кирил и Методий. М. Бъжъшкян твърди, че на тържеството го е завел неговият домакин местният "чорбаджия Стовян", който го е информирал, че вечеринката е посветена на създателите на българските букви.

Живка Тонева, зам. кмет на община Шумен:
- Не се касае за никакъв местен патриотизъм

От писмото се разбира, че театралното представление "в Шумла" се играело на гръцки език, което било "ужасно обидно". Нещо повече, самият Стовян обяснил на своя гост, че "никой не смеел да говори за този празник, наречен на Сирила и Мефота, които са написали българската азбука, защото гърците им забранявали".
Това свое "свидетелство" Агоп Орманджиян публикува през 1984 г. в съставените от самия него "Арменски пътеписи за Балканите от XVII- XIX век.

Фактите не... ръждясват

Не е известно защо тази "находка" на известния учен остава толкова време "под ембарго". Все пак може да се предположи поради що тя е била сполетяна от подобна участ в тоталитарно време, но има нещо твърде необичайно в това дълго "претопляне" на самата новина. Вярно е, че фактите не ръждясват, но все пак... 
Едва през 2011 г. родните ни медии отново припомнят "забравения случай". Най-напред Нова телевизия изтрещява със сензационната "новина", като съобщава с "късна дата" за "случая". Според медията "бележките на Бъжъшкян" са открити преди 30 години, като "оттогава до днес се изписват поредица от публикации, че именно в Шумен за първи път се чества Денят на славянската писменост през 1813 г.... Историческите сведения сочат, че не Пловдив, а Шумен е градът, където за пръв път се отбелязва празникът - заключава телевизията, като известява, че предстои провеждането на кръгла маса, на която историци ще обсъждат трябва ли бележките на Бъжъшкян да доведат до промяна в учебния материал по история и енциклопедиите (!!!).

Доц. д-р Димо Чешмеджиев: - Има странни несъответствия

След Нова "Монитор" в броя си от 18 юни 2011 г. съобщава за проведената в Шумен кръгла маса "Коректно за Шумен. 1813 година -  първото гражданско честване на Кирил и Методий", чийто "модератор" е проф. Илия Тодев.

На ход е академичната артилерия

През 2012 г., "водени от патриотизъм и стремеж за истинност в българската история", местни историци и общественици от Шумен привличат на своя страна изтъкнати учени. На 17 май в града е организирана националната конференция "Пътуване към България", чиято секция "Гражданското честване на светите братя Кирил и Методий" е "поверена" на акад. Константин Косев. Авторитетният академик и проф. Илия Тодев установяват, че "съществуват безспорно доказани сведения за гражданско честване на Кирил и Методий на 13 май 1813 г. в Шумен". След приключването на конференцията заместник-кметът на Шумен г-жа Живка Тонева обобщава научните изводи на форума. Според тях:
- Най-ранното документално засвидетелствано гражданско честване на деня на Кирил и Методий в българските земи се провежда през 1813 г. в Шумен.
- Не се оспорва честването на деня на Пловдив през 1856 г., което е друг вид празничност - училищна.
- Фактът за първото гражданско честване на деня на Кирил и Методий през 1813 г. в Шумен следва да намери място в учебниците по история, без да се игнорира училищното честване в Пловдив през 1856 г.

Поредното доказателство

За да бъде подсилена "достоверността" на писмото, то е изпратено за нов превод до Арменската академия на науките. Оттам се връща в нова редакция, с почти същото съдържание, към което се уточнява, че "съдейки по формата, стила и правописа, може да се твърди, че то е писано в началото на XIX век".
- Имаме нов превод, който потвърждава текста. Мисля, че вече няма съмнения и не се касае за никакъв местен патриотизъм. В Пловдив се е състояло ученическо честване, а в Шумен е гражданско честване на св.св. Кирил и Методий. Амбицията ни е този факт да влезе в учебниците по история - заяви за ДУМА г-жа Живка Тонева.

Каква е все пак хронологията

Според научната историография най-ранните данни за честването на 11 май като Ден на славянските равноапостоли са от XII век. Отначало се честват датите на тяхната смърт - 14 февруари и 6 април. Докато след XII век се утвърждава общото честване на двамата братя на 11 май.
Тази традиция, с идването на османските завоеватели, е прекъсната почти до средата на XIX век. Едва на 1 май 1851 г. в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира първият празник на светите братя. За него съобщава в своята "Христоматия славенскаго язъка" Неофит Рилски.
През 1856 г. пак в Пловдив Йоаким Груев предлага денят 11 май да се празнува "по сичката България".
През 1857 г. в църквата "Свети Стефан" в Цариград по време на служба за Св. Иван Рилски е почетено делото на св.св. Кирил и Методий.
В 1858 г. отново в Пловдив в църквата "Света Богородица" с тържествена служба пак се честват светите братя. Същата година денят 11 май е отбелязан в Стара Загора, за което донася в дописка от 7 юни "Цариградски вестник", където се съобщава, че Кирил и Методий са приети за покровители "на всичките наши малки и големи училища".
През 1860 г. празникът е честван в Скопие, а от 1862 г. - във Варна.
След 1863 г. 11 май се установява като официален църковен празник на светите равноапостоли  в Българско. Тогава той се чества по инициатива на Сава Филаретов и в София.
До 1878 г. вече има над 20 чествания в Пловдив, Кюстендил, София, Ловеч, Кукуш, Видин, Силистра, Враца, а също така в Букурещ, Болград, Браила, Белград, Солун, Одрин и др.
С въвеждането на Григорианския календар на 1 април 1916 г. Денят на славянските просветители се празнува от държавата и от църквата на 24 май.
След 1969 г. се отбелязва като църковен празник на 11 май и като светски на 24 май.
От 1990 г. на 11 май се чества като църковен празник, а на 24 май като Ден на славянската писменост и българската просвета и култура.

Низ от странни  несъответствия

Според доц. д-р Димо Чешмеджиев от катедра "Етимология и философия" на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" писмото, с което се обосновават "доказателствата" за първото гражданско честване на Кирил и Методий през 1813 г. в Шумен, е...  "фалшификат". В него има много "странни несъответствия". Едно от тях е датата, с която е датирано самото писмо - 22 март, а не 22 май, както сочат самите изследователи. Ако тази дата е вярна, за какво честване може да става реч почти два месеца преди 11 май, когато е официалният църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий? - пита ученият.
А и за какво "българско честване" може да се говори, когато то е ставало на... гръцки език. В мнението си специалистката от Регионалния исторически музей в Шумен Мария Георгиева като мотив за "гражданския характер" на честването изтъква факта, че на него са присъствали представители на "всички етноси" в града, което от днешна гледна точка може да изглежда убедително...
Като "потвърждение" на споменатите вече "доказателства" се посочва и фактът, че 43 години по-късно Сава Доброплодни повтаря "първенството" на Шумен. За това пише в своите спомени за Шуменското читалище Васил Стоянов, който заключава: "И през месец април 1856 г. Сава Доброплодни пристигна в Шумен - нея година 11 мая за пръв път в Шумен (а може би и в цяла България) отпразнува се славната памет на светите славянски равноапостоли."  Да, но щом тогава честването става "за пръв път", къде отива годината 1813-а, за която пледират местните историци и краеведи?

Първо ли е първото честване

При това положение възниква логичният въпрос:  "Първо ли е първото честване на Кирил и Методий в Шумен. И не е ли то по-скоро една "епизодична проява?". Самата зам.-кметица на Шуменската община Живка Тонева твърди, че не може и дума да става за някакъв "местен патриотизъм". Да, но съвсем по друг начин звучат нейните думи в регионален всекидневник: "Ще се стремим това да стане достояние на цяла България и да се знае, че не в Пловдив, а в Шумен се е състояло това първо честване. Разбира се, този факт трябва да влезе и в учебниците..." Въпросното регионално издание изплюва и камъчето, което Живка Тонева сигурно би спестила на читателите: "От общината (в Шумен - бел. авт.) се надяват, че новото важно разкритие за такъв съдбоносен момент в българската история сериозно ще наклони везните в полза на кандидатурата на Шумен за Европейска столица на културата през 2019 г.
Както се казва в други подобни случаи: "До доказване на противното остава валидна известната досега истина", а именно, че на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив Найден Геров организира първия празник на светите братя.