15 Ноември 2024петък01:33 ч.

Несправедливият Берлински договор

Независимо от унизителния за България краен резултат, са положени първите темели на бъдещата Трета българска държава

/ брой: 153

автор:Богомил Колев

visibility 7028

Всяка война, водена от Османската империя, е събуждала интереса на европейските държави и е предизвиквала, под една или друга форма, тяхната намеса.
Политическият конфликт между Русия и западните държави се изострил много по време на десетата война с Османската империя през 1877-1878 г. За да се подчертае, че на Русия не се гледало неблагоприятно, Бисмарк си послужил с многообещаващата формула: "Ако Русия не получи одобрение от страните, подписали Парижкия договор (1856 г.), тя трябва да се задоволи със съществуващото положение, т.е. да запази това, което е спечелила." Докато от Франция и Италия, които нямали интереси на Изток, би могло да се очакват демонстрации, то от Германия Русия очаквaла определена подкрепа. Англия и Австро-Унгария имали големи интереси и претенции на Изток.
След Санстефанския мирен договор Лондон се противопоставил открито на Москва. Англия се намесила активно не толкова заради Османската империя, колкото заради опасността от евентуално затваряне на единия от двата й важни пътя за Индия: единият - през Османската империя, другият - през Суецкия канал. Големият и опасен противник според англичаните била Русия. Всичко това се променяло според Санстефанския мирен договор. Само за няколко месеца, от март до юни 1878 г., Англия направила всичко възможно за ликвидиране на резултатите от руската победа във войната с Турция. Русия още при подписването на договора в Сан Стефано не искала проблеми с Англия. Единствен Лондон от Западния свят оспорил резултатите от Руско-турската война през 1877-1878 г.
Разчитайки на безсилието и липсата на интереси и претенции от страна на Италия и Франция, на предполагаемата подкрепа на Германия, победителката Русия се надявала да спечели Австро-Унгария на своя страна и да защити резултатите от войната, постигнати с цената на многобройни жертви. Затова Русия пристъпила към неутрализиране на протестите на османска Турция и направила опит да се притивопостави на Англия.
Няколко дни след подписване на договора  в Сан Стефано, още на 7 март 1878 г., австрийското правителство информира Великите сили за свикването на конгрес в Берлин. На 9 март 1878 г. всички западноевропейски сили се съгласяват с това предложение. Оформили се две основни концепции. Англия искала да се обсъди на Берлинския конгрес целия договор, а Русия - само членовете, засягащи т.нар. европейски интереси. Английският военен флот се намирал в Тузла. Той бил наблюдаван от руските войски от брега на Мраморно море. И най-малкият инцидент или провокация биха могли да станат повод за начало на нова война. Отстъплението на Русия при така създаденото положение би било равностойно на нейното унищожение. На 26 март 1878 г. Англия дава своя окончателен и категоричен отговор за преразглеждане на договора от Сан Стефано. В борбата срещу Англия руското правителство използвало всички възможни дипломатически средства, стараейки се при това да внуши на Портата да приеме договора от Сан Стефно, дори правила опит да се съюзи с нея, но не постигнала успех. Портата била нерешителна и с надежда очаквала нова война...
Позицията на западните страни начело с Англия да не признаят Санстефанския договор засилила решимостта на българския народ да доведе докрай делото за национално освобождение. Наред с благодарствените адреси към своите освободители за извоюваната независимост, с хиляди подписи българите от всички краища на освободените и неосвободени български земи изразявали протест срещу политиката на непризнаване на Санстефанския мирен договор, както и молби да бъде завършено делото за справедливо освобождение на българския народ.
На 1 април 1978 г. новият министър на кабинета в Лондон публикува писмо с цел да уведоми Великите сили, че Англия ще отстоява своите интереси и претенции с военни действия  спрямо Санстефанския договор. Съгласно публикуваното писмо "една силна славянска държава ще бъде създадена под покровителството и контрола на Русия. Тази славянска държава (България) ще притежава стратегически важни пристанища на Черно и Бяло море. И тази сила ще има влияние върху политическите и търговските връзки в тези морета". Целта на писмото била да се принуди Русия с дипломатически средства или с военни действия да признае, че няма права сама да урежда и решава проблемите, свързани с източната криза, и то в своя полза. В потвърждение на това на 2 април 1878 г. Англия обявява мобилизация
Кризата с машинациите на Англия продължила до 30 май 1878 г. На практика още със съглашението от 30 май Русия отстъпила от основните положения на Санстефанския договор. Руското правителство имало три важни причини да потърси мирно уреждане на източната криза след края на тежката, макар и победоносна, война: болестите (епидемията от тифус, треска и дезинтерия, остро разпространили се сред армията и в Русия чрез пленените войници от армията на Осман паша), метежът в Родопите -инсцениран от Османската империя, под натиска на Англия, и финансовото състояние на страната. Руската армия била изтощена от продължителните и тежки боеве. Финансовото положение на Русия било отчайващо. Правителството й било наясно, че една нова война би я довела до банкрут. Всичко това наред с колебливостта на Австро-Унгария принудило Русия да потърси компромисни споразумения с Англия, която също нямала интерес от война.
На 30 май, след много продължителна и изтощителна война на нерви и дипломатически натиск, се стига до съгласието за свикване на конгреса в Берлин. Политиците определили окончателната политика на Изток по-скоро като политика на стратегията, отколкото на икономиката. Главната цел била недопускането на друга сила, на друга държава да контролира пътя за Индия. С оттеглянето на българската граница до Стaра планина англичаните смятали, че по този начин са възпрепятствали Русия да пречи на пътя към Суецкия канал. Оставало да се предпази и пътят през Турция към долината на Ефрат, към който Русия имала някакви интереси.
На 4 юни 1878 г. се подписва споразумение между Турция и Англия - двете страни с оръжие да запазят трите крепости в Азия. Като компенсация на 23 май 1878 г. султан Мурад се съгласил да отстъпи Кипър на Англия. Според споразумението между Англия и Австро-Унгария от 6 юни 1878 г. Босна и Херцеговина влизат в състава на Хабсбургската империя. Това били основните въпроси, разисквани на Берлнския конгрес.
Берлинският конгрес бил открит на 13 юни 1878 г. В резултат на дискусиите, Санстефанският мирен договор претърпял значителни и много съществени промени. Те засегнали най-вече България, която била разделена на части: Княжество България (Северна България със Софийски санджак) и автономна област Източна Румелия, Южна България и Македония (останали отново под пряката власт на Османската империя). Българското княжество трябвало да плаща данък на Портата. Съюзниците на Русия във войната - Румъния, Сърбия и Черна гора, получили независимост и териториални придобивки. Част от западните български земи преминали към Сърбия. Румъния получила Северна Добруджа. Границата на Гърция била преместена по на север. Австро-Унгария окупирала и след това анексирала Босна и Херцегоина. Русия си върнала Южна Бесарабия и получила поправка на границата в Кавказ. Англия се настанила на остров Кипър. От политическа гледна точка, получило се ново преразпределение на силите в Европа.
По този начин Берлинският конгрес се опитал да реши проблемите, свързани с продължителната криза по т.нар. Източен въпрос. На практика обаче проблемът останал и затова балканските народи не могли да се примирят с решенията в Берлин. Независимо че този договор се оказва крайно несправедлив и унизителен за България, все пак на Берлинския конгрес се полагат първите здрави темели, довели до раждането и признаването на Третата българска държава, която малко по-късно, през 1885 г., извоюва своето справедливо обединение.



България след Берлинския конгрес


Карта на териториалните промени, направени от Берлинския конгрес

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ