Не досягайте войводата!

Доживяхме да станем свидетели и на кощунство с паметта на Ильо войвода. Тези дни медиите съобщиха за заведено дело от Мюфтийството с искане да бъде възстановена собствеността му върху терена, където се намира паметникът на легендарния войвода в Кюстендил - под претекст, че той бил някогашен "вакъфски имот", т.е. дарен още в турско време на мюсюлманското изповедание от султана. Като основание за този скандален претекст се посочва руско-турски протокол от 1909 г., с който била регламентирана правната "норма" на иска.
Съвсем оправдан бе гражданският протест на обществеността в Кюстендил, който бе "експониран" доста пестеливо от националните ни медии. Ако не и направо подминат (или скрит) от зрителите и читателите, неизвестно по какви съображения.
Да припомняме ли кой е дядо Ильо Войвода? Емблематичен български комита, роден през 1805 г. в Македония. Превърнал се в страшилище за Османската империя. Бродил из Малешевско, Пиянец и Осогово, Дупница и Ниш, Солун и Крагуевац... Гонен от потери и заптии, арестуван от Нишкия валия. През 1861 г. е помощник на Георги Сава Раковски в Белградската легия. В първите дни на Руско-турската война идва в Свищов; после - в отряда на генерал Гурко; участва в освобождението на София и Кюстендил; на 22 март 1878 г. е в Сан Стефано; сражава се в Кресненско-Разложкото въстание през 1878-1979 г., в Сръбско-българската война от 1885 г., включва се в изграждането на ВМРО. При тази "визитка" на войводата не са никак за учудване "апетитите" към парцела с неговия паметник. Съвсем основателен е и въпросът кой пали фитилите на мюсюлманското духовенство, с каква цел и защо? Ще кажете - има си съд, държава, прокуратура - да обяснят. Нито едното, нито другото, нито третото. В продължение на години бяхме свидетели на ибрикчийската "културна дипломация" на Борисов (и неговия любимец Вежди Рашидов), която разпали немалко неоосманистски апетити и сантименти в нашата южна съседка. Пък и не само там... Ало, ефендита, не досягайте  войводата! Не си играйте с огъня!