Легнахме на 31 март, събудихме се на... 14 април
Как и защо преди 100 години сме "проспали" 13 дни с въвеждането на Григорианския календар
/ брой: 70
"Легнахме си в четвъртък, на 31 март 1916 г., събудихме се на другата сутрин - петък 14 април..." - пише в спомените си "Видяно и преживяно" (1969) видният публицист и политик Димо Казасов (1886-1980). - Бяхме "спали" 13 дни... По традиция на тоя ден народът се шегува, като си разменя хитро скроени лъжи, които поднася на близки и приятели като истини..."
- Шега или истина е било? - ще попита днес читателят.
Няма никаква шега! В брой 65 на "Държавен вестник" от 21 март (понеделник) 1916 г. по Доклад на министър-председателя д-р В. Радославов до Негово Величество Царя Фердинанд утвърждава Закон за въвеждане на Григорианския календар. В Закона е записано:
"От първи април, хилядо деветстотин и шестнадесета година, времеброенето в Царство България става по новия стил - Григорианския календар. Денят тридесет и първи март, хилядо деветстотин и шестнадесета година, остава последен ден, броен по стария календар, и на следващия след него ден веднага влиза в сила новият с дата четиринадесети април хилядо деветстотин и шестнадесета година, като начало на новото борене в Царството.
...Целият стопанско-правен бит в държавата ще се урежда съгласно тоя закон; датите на всички правотворни събития, които ще стават от 14 април включително 1916 г. - били те сделки, договори, раждания, венчавания, умирания, възбуждане на процес или каквото и да са и от каквито причини да са се появили - ще се уреждат по новия, Григорианския календар, под страх от глобяване до 100 лв. за всеки отделен случай".
Волю-неволю българите се примирили с новото "времеброене"... А Българската православна църква остава да си служи с Юлианския календар до 20 декември 1968 г., когато въвежда Григорианския.
Прелиствайки стенографските дневници на Народното събрание, с интерес прочетох пледоариите по Закона за въвеждане на Григорианския календар. Ако читателят се интересува какво са писали вестниците, искам да го разочаровам: те не са били като днешната жълта преса, само в правителствения вестник "Народни права" четем, че се извършвало "обновлението на България".
Първото четене на проектозакона започнало в сряда, на 9 март 1916 г. Секретарят прочел най-напред Изложението за мотивите към законопроекта за въвеждане на Григорианския календар: "Научно е доказано, че западният, наречен Григориански, календар е по-точен от източния или Юлианския, който, като заостава с един ден на всеки 128 години, досега е закъснял с цели 13 дни..." След изреждането на мотивите секретарят прочел Проектозакона от член 1 до последния член 9.
Пръв на трибуната на Народното събрание застанал Стефан Бобчев (1853-1940)... След него още десет народни представители и министри. Взема думата и министър-председателят Васил Радославов.
Още двадесет оратори - един срещу друг, никой на никого не иска да чуе доводите по един или друг от предложените членове в законопроекта.
На следващия ден, четвъртък, 10 март, продължили разискванията по законопроекта. След Стоян Костурков, взел думата Васил Радославов... Още двадесет народни представители и министри отново се упражнили в ораторство. И. Янулов обяснил научно: "Тази поправка, която се внася със сегашното въвеждане на една нова дата, е внесена в 1582 година от папа Григорий ХІІІ на 5 октомври, защото разликата тогава е била равна на 10 дни..."
В петък Комисията по външните работи и на изповеданията разгледала всестранно законопроекта и предложенията за измененията, които били докладвани на Народното събрание в събота, 12 март. Редакциите на всеки член били четени и приемани или отхвърляни с "мнозинство". Имало и такива предложения: "Този законопроект е чисто и просто за летоброенето и аз бих направил само от един член закон, а настоящият има много членове и голяма мотивировка..."
Прелюбопитна е позицията на Недялко Бракалов от управляващата партия: "Със законопроекта се цели въвеждането на един общ календар в страната, който да ръководи едновременно и еднакво всичкия наш живот, бил той обществен, бил той църковен и по този начин да се унищожи и да се премахне веднъж завинаги съществуването на два календара в страната... Нека почитаемото правителство не се плаши от известни заканвания, от известни заплашвания, че църквата щяла уж да се противи, че някой щял да не се подчини, че щяло да има афоресване и други такива празни приказки".
Д-р Петър Джидров: Дяволско завъртване на чакръка...
Н. Бракалов: Така ще го въртим... Изменението на новия календар, г-да, и даването му на църквата не е нищо друго, освен да й се каже: "Г-да! Ние всички и вие всички, спяхме досега, и в този дълбок сън ние пропуснахме 13 дена!"
Стефан Бобчев: Нека на православната Българска църква оставим тази свобода, която е имала досега, да си урежда сама въпросите за празниците.
А защо е бил приет този закон точно тогава? - ще попитаме днес?
"Най-удобното време за прокарване на тази реформа е сегашният момент - обяснява Н. Бракалов на народните представители. - Не искам да кажа, че това е, защото сега имаме военно положение, защото можело лесно да се прокара и т. н., но защото сега правоотношенията между страните, благодарение на войната, са толкова малки, толкова ограничени, и аслъ просрочени по закона за мораториума, че ако се просрочат с още 13 дена, абсолютно никак няма да се почувства. Затова сегашното време е най-удобно. Народът в своята маса е на бойното поле и не знае даже днес понеделник ли е, четвъртък ли е, 14 ли е или 15."
Главното възражение на опозицията е, че останалата православна църква не приема това променение... Защо да не го приемем ние първи и нека другите ни последват... ами да чакаме всички да го приемат, та тогава и ние да го приемем?
Всуе! - отпаднало задължението църквата ни да се подчини на "реформата".
Папа Григорий ХІІІ и неговият календар
"Държавен вестник", в който е публикуван Закон за въвеждане на новото измерване на времето у нас