От редактора
Край Вардара шум се вдига...
/ брой: 231
Да се поучим от нашите съседи в Скопие! Е, не като се обявим за наследници на Александър Македонски и на татко му Филип; на цялата македонска рода. А защо не - още на Аристотел, на Херакъл и Ахил, на Орфей?... Нито пък като осеем с паметници на велики мъже, държавници, мислители и херои, с Триумфални арки цялото Софийското поле или пространството около някогашния Филипополис (днешния Пловдив). Не, не си струва да се оприличаваме на нашите съседи и тяхната мания да присвояват чужда история и култура. Напълно излишно е да се заплесваме по "славното минато" на Филип и на синчето му Александър, по неговата любовница Барсина и коня му Буцефал...
Но си струва да се поучим от начина, по който нашите съседи рекламират "своята" култура и литература по света, а покрай нея и... нашите откраднати писатели от миналото, тяхното "творештво". Да се поучим не само как трябва да се финансира подобна кампания (с половин милион евро!), но и как да се организира, финализира и т.п. Е, не чак дотам - да превеждаме творбите на нашите класици и модерни писатели на китайски, занзибарски и патагонски, но те да видят бял свят поне на български, ако не и на английски.
Вече години наред българската книга е натикана в ъгъла от ширещата се литературна конфекция на модни бестселъри, трилъри, пошли четива за хареми, хамами и какви ли не още перверзии. И най-паче - от безхаберието на нашенските чиновници и управници, които нямат елементарно отношение към българското слово.
Първото нещо, което може да се направи, е да се махне "данъкът убиец" на българската книга. Второто, което може да се свърши - е да се отвори път за българското слово към света, като държавата ни не само инвестира средства, но и да създаде Център на книгата, който да разпространява стойностната ни литература в чужбина, да я представя, рекламира, отстоява. Но затова са нужни: виждане, прозорливост и прагматизъм. А иначе: "Край Вардара шум се вдига..."