"Когато е за работа, помагам не с лъжицата, а с лопатата"

На 28 май големият български учен акад. Димитър Мишев щеше да навърши 85 години. Отиде си от този свят преди петнадесет години на 12 февруари, пълен с идеи за нови дела в областта на космическата наука. Остави ни 66 изобретения и патенти, повече от 400 научни публикации - монографии, обзори, статии и доклади. Научната ни общност помни и дейността му като дългогодишен член на Управителния съвет на Федерацията на НТС, председател на Съюза по електротехника и съобщения и главен редактор на сп. "Електротехника и електроника" (1992 до 2003 г.).
Малко е да кажем, че в ловешката гимназия и в Държавната политехника Димитър Мишев се е учил отлично. Във ВМЕИ-София, още в първи курс попада в колектив, ръководен от проф. Саздо Иванов - в колектива, който проектира и построи Експерименталния телевизионен център в политехниката (1951-1954), там провежда редовни телевизионни предавания два пъти седмично (1954-1961). Така Мишев е в Екипа (пиша думата съзнателно с главна буква!), който създаде националната телевизия в България (1959). По-късно той дава приноса си и със създаването на цветната телевизия у нас.
След защитата на дипломната си работа (февруари 1958 г.) Димитър Мишев веднага постъпва на работа в Радиоизмервателния контролен и йоносферен център към научноизследователския Институт по съобщенията в София. Центърът е бил наскоро създаден за изучаване и разпространение на радиовълните в йоносферата. В него щастлива случайност го среща с бъдещия академик Кирил Серафимов. Така двама млади ентусиасти попадат в една лодка и през годините не я напускат, а плуват към победите на българската космическа наука.
Неочаквано за всички РИКИЦ започва да приема сигналите на предавателя "Маяк", монтиран на борда на първия Изкуствен спътник на Земята, "Спутник-1", изведен в орбита на 4 октомври 1957 г. В края на същата година, която бележи началото на космическата ера, в София се полагат основите на Българското астронавтическо дружество, чиято задача е да разпространява знания по астронавтика.
Пътят на учения Димитър Мишев започва с изявите му като лектор и автор още в 1957 г. Няколко месеца преди първия старт на ИСЗ инж. Мишев изнесъл популярна лекция за новото космическо тяло в една от залите на Софийския университет, а в брой 6 на сп. "Млад кооператор" публикувал първата си статия - "Скокове в неизвестното".
През 1969 г. в БАН е сформирана Група по физика на Космоса, която от 1974 г. прерасна в Централна лаборатория за космически изследвания с директор Кирил Серафимов. Чак тогава ст.н.с. Димитър Мишев "се разведе" с колектива на секция "Телевизионна техника" при НИИС, която години наред бе ръководил. Не ни е възможно тук да опишем  с каква енергия и напрежение е провеждал изследвания и експерименти по създаването на комплектите апаратура за цветна телевизия и кодиране на системите NISC, SECAM-3 opt, NUUP и по пригаждането на телевизионните предаватели за излъчване на сигнали за цветна телевизия. Колко отговорни са били проучванията и обсъжданията при избора на системата за цветна телевизия само специалисти могат да оценят.
През 1972 г. България стана 18-та космическа страна! Младите читатели не знаят, по-възрастните са забравили, че тогава на спътника "Интеркосмос-8" за първи път летя българска електронна апаратура ("П-1"). Ами първият ни космонавт! За този исторически полет научната програма се ръководеше от Димитър Мишев. Българските учени създадоха уникалната за времето си 15-канална спектрометрична система "Спектър-15". А по-късно неговият "Спектър-256" работи на борда на орбиталната станция "Мир" повече от седем години и за времето си нямаше аналог - американската система беше стигнала едва до 156 канала. Мишев беше директор научен ръководител и на проекта "България 1300-ІІ", както и на научната програма за полета на втория ни космонавт Александров. Има съществен принос и в проекта "Венера-Халей". За безспорните му научни приноси в областта на дистанционните изследвания на Земята от Космоса през 1984 г. той бе избран за член-кореспондент на БАН, а в 1995 г. - за академик.
Да изброяваме ли успехите ни в дистанционното изследване на Земята в продължение на три десетилетия от живота на Димитър Мишев? Завидни са резултатите на нашите учени както в методите и устройствата за получаване на спътникови, аеро- и полигонни данни и изображения, така и в методите и устройствата за обработка и интерпретация на получаваните спътникови многоспектрални изображения. Разработени бяха серия устройства, апаратури и системи. Заслужава си специално да посочим водещото българско участие при видеоспектрометричния комплекс ВСК "Фрегат", на който главен конструктор бе акад. Димитър Мишев. Този комплекс бе създаден за международния космически проект "Фобос". Единствено българският уред успя да заснеме спътника на Марс Фобос и тази снимка украси корицата на знаменитото сп. "Нейчър".
В края на 1995 г. името му бе вписано в "Златната книга" на българските откриватели и изобретатели. Първото изобретение на Димитър Мишев е вписано в Държавния регистър под № 197 -  "Генератор за получаване на изображение на завеса по електронен път", и е с приоритет от 26.12.1960 г. Първият му патент от чужбина е за изобретението "Кодиращо устройство за цветен телевизионен сигнал", патентовано във Франция през 1973 г. Много от изобретенията му са с гриф "секретно!" и няма как да бъдат обявени. По-важното е да знаем, че Мишев бе три пъти удостояван със званието "Почетен изобретател"! А през 2002 г. той стана пръв лауреат на наградата "За особен принос в науката" на  Министерството на образованието и науката.
Димитър Мишев бе учен със световна известност. През 1981 г. той бе избран за член-кореспондент на Международната академия по астронавтика (МАА) със седалище в Париж, а през 1984 г. - за неин академик. Той бе член и на Международната астронавтична федерация, представител на България в Комитета за космически изследвания - КОСПАР към Международния съвет на научните съюзи. И нещо, което е изключително - Мишев е десетият учен в света, който получи наградата на МАА "За съществен и дългогодишен принос в развитието на космическата наука". Единствен от учените на Централна и Източна Европа. Посмъртно бе награден с медала "М. В. Келдиш" на Федерацията по космонавтика на Русия.
Акад. Мишев обичаше да работи с младите в науката. И те го обичаха, защото знаеха девиза му: "Когато е за работа, аз помагам не с лъжицата, а с лопатата!" Той се гордееше с над 20 успешно защитили докторанти от страната (между тях е космонавтът Георги Иванов) и чужбина и с над 150 дипломанти. Хиляди бяха студентите му.
"Работата с младите ми показа и продължава да ми показва, че възрастта не е състояние, а чувство. Много ми е мъчно, когато се срещам с млади хора, които отдавна по дух, по активност (включително и интелектуална) са пенсионери... А познавам много учени, които творят ефективно до последните си дни".
Малцина може би знаят, че акад. Мишев в продължение на осем години четеше лекции по история на телевизията в България на студентите от Факултета по журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". И през всичките години не изостави... цигулката си, с която се беше прехранвал по ресторантите на младини...