14 Ноември 2024четвъртък19:55 ч.

Киберреволюция... А после? Киберкомунизъм

База данни и суперкомпютрите - основи на бъдещо комунистическо общество

/ брой: 59

автор:Петър Герасимов

visibility 3523

Неотдавна в София (срещу входен билет за солидна сума) бе демонстриран роботът София - компютър, облечен в доста привлекателна човешка форма, машина, която може да слуша, да говори, да пита и да отговаря, да се усмихва и да се мръщи, да жестикулира - изкуствен механизъм, който за първи път в света е получил гражданство в пребогатата Саудитска Арабия.
Днес наистина едва ли има човек в света, който да не е чувал и помни понятия като "компютър", "робот", "изчислителни машини", "дигитализация", "електроника". А още по-рядко ще срещнете някого, който не е успял да забележи как младежи и хора на средна възраст съсредоточено мърдат пръсти по своите мобилни телефони независимо от това къде се намират - в тролейбуса или във влака, на площада или в кафенето, вкъщи или навън. Защото това, което те държат в ръце, отдавна вече не е обикновен телефон, а миниатюрен компютър, не по-малко мощен от онези, прилични на масивни гардероби компютри от 60-те години на миналия век. Правихме ги и ние - българите в небезизвестното ДСО ИЗОТ - комплекс от институти и предприятия, проектиращи и произвеждащи електронноизчислителни машини (ЕИМ), основано през далечната 1967 г.
Да говорим за това с какви удивителни темпове се развива електрониката, също е излишно: само сравнете "гардеробите" ЕИМ отпреди половин век с тези малки "умни" нещица, с които е снабдено мало и голямо и увлечението по които застрашава да се превърне в нова (и доста заплашителна) социална манияЕ
Макар че наблюдаваме всичко около нас, ние - непосветените във върховните тайнства на електрониката, наистина не разбираме какви са реалните темпове на това, което все по-често наричаме със звучащото отнесено, дори абстрактно име "кибереволюция".
Лично за мен един дребен наглед факт ме накара да осъзная чудовищния скок на тази ставаща все по-миниатюрна (и удобна за всякаква дейност) електроника: приятел от кварталния бридж клуб реши да се намеси в спора относно една точкова награда: измъкна от джоба си вездесъщия айфон, но вместо да зашари с пръсти по него, каза едно "тук" и машинката светна. После му нареди с равен глас да даде съответните данни и те веднага се появиха на екрана. И си представих как след две-три години на същия телефон ще "поникнат" малки телескопични крачета и въпросният приятел ще нареди "Бягай, купи от ъгъла кутия цигари!" (естествено, "онлайн" - сиреч по електронен път), как телефончето бодро отговаря "Йес, сър" и се втурва с малките си крачета да изпълни поредната заповед.      

Посока - нанотранзистор

Фантазия, фантазия, но не съвсем. Преди доста години един от най-големите експерти в електрониката - Гордън Мур, формулира закон, според който ръстът в компютърното дело ще се развива в геометрична прогресия, тоест всяка година той ще се удвои спрямо предишната.
Разбира се, всеки ръст има своите крайни граници. Преди около десетилетие, на 18 септември 2007 г., на конференция на световноизвестната корпорация "Интел" (Intel) Мур заявява, че след 10-15 години по-нататъшният процес на миниатюризация на транзисторите - тези основни градивни елементи на компютрите, ще се сблъскат с фундаменталните закони на физиката. При това Гордън Мур се опира на мнението на наскоро починалия известен британски физик - теоретик Стивън Хокинг, който на същата конференция, само че две години по-рано, заявява, че фундаменталните предели на развитието на микроелектрониката са "скоростта на светлината и атомният строеж на материята".
Това е наглед също фантастично твърдение, но е доста близо до истината. Производителите на електроника днес са на важния и съдбоносен праг между т. нар. "твърдотела" електроника (досегашна традиционна) и квантовия компютър. Ако законът на Мур е верен, някъде в периода 2021-2026 г. (а това е доста скоро!) прогнозните размери на транзистора ще са по малки от 5 нанометра (един нм е една милиардна част от метъра) и производителите на електроника ще бъдат принудени да предложат принципно нови нанотранзистори, които вече ще се подчиняват на законите на квантовата физика.

Заболя ли те главата, драги читателю, от толкова скучновати технически подробности? Сигурно защото и мен ме наболява. Заради това ще добавя само още един факт от популярна статия по електроника: нанокомпютрите от близкото бъдеще ще са толкова бързи, че "задачата, която им давате за решаване, ще бъде решена вчера"! (Да!) Който както иска да си обясни тази формулировка

Така стигаме
до популярния въпрос: "Какво ще правим ние с гайдите?" Ние, милиардите обикновени люде, които само ползваме постиженията на изчислителната техника и нямаме нищо общо с прословутата "Силиконова долина" или другите десетки, стотици високотехнологични центрове, пръснати по целия бял свят. Напълно резонен въпрос, защото зад този геометричен ръст, зад този шеметен бяг на електрониката, зад тази истинска кибереволюция се крият изключително много въпроси, засягащи нашето всекидневие, ако щете нашия личен живот.
Успоредно със зрелищната демонстрация на красивата и остроумна електронна кукла София в световния печат се появиха данни за броя на т. нар. "излишни хора", чиято съдба ще бъде коренно променена през следващите десетина години. Според неокончателни данни осемстотин милиона работещи по света ще загубят хляба си в периода до 2030 г. Тук засега отново водят САЩ, където броят на безработните, загубили местата си поради бурния ръст на електронизацията и роботиката, ще е около 79 милиона. Вероятно "първопроходците" в тази печална статистика ще бъдат шофьорите на огромните транспортни камиони, препускащи по хилядикилометровата пътна мрежа на Америка: поради автоматизацията на тези пътни динозаври три милиона души (разбирай три милиона семейства) ще загубят хляба свой насъщен.
А какво ще стане, ако хората във всички професии бъдат заместени от свръхмощни мислещи машини? Въпрос е колкото песимистичен и стряскащ, толкова и труден за отговор. В някои от най-напредналите в техническо отношение държави този въпрос вече стои на правителствено равнище. Да вземем например Германия. Неотдавна там се появи ново понятие -

Индустрия 4.0
За какво става въпрос? Индустрия 4.0 е програма, създадена неотдавна по инициатива на немското федерално правителство като базова платформа за изследване. Основната цел е да се обединят промишленото производство с модерната информационна и комуникационна техника. В тази програма се разглеждат четири етапа в развитието на индустриалното общество:
Първи етап: механизация, водна сила, парна сила
Втори етап: масово производство, поточни линии,електроенергия
Трети етап: компютри и автоматизация
Четвърти етап: киберфизически системи
На практика Индустрия 4.0 представлява днешната тенденция в развитието на автоматизацията и обмена на данни при технологиите в производството. Това понятие включва киберфизични системи, интернет на нещата (общуване между неодушевени апарати - б. а.) и изчисления в облак.*
Индустрия 4.0 има за цел изследването и пътя към създаване на така наречения "умен завод". В рамките на този завод киберфизичните системи контролират физичните процеси, създавайки виртуално копие на физическия свят, и са способни да взимат независимо, конкретно решение без нареждане отвън. Чрез интернета на нещата киберфизичните системи комуникират и се съгласуват помежду си и с хората в реално време.
Индустрия 4.0 предполага такова развитие на промишлеността, което ще промени основно различни аспекти на живота на хората като бит, труд и почивка. Измененията могат да променят пазара на труда, жизнената среда, политическата система, технологиите и идентичността на човека.
Това сбито и кратко, по немски точно обяснение би могло да се сведе до един прост факт - в завод от Индустрия 4.0 НЯМА да има нужда от хора. Всеки трезво мислещ човек лесно може да си представи последствията от това - тук вече не става дума за осемстотин милиона безработни от планетарно население от около седем и половина милиарда, а за почти тотална, свръхмасова безработица, защото във всички сектори на икономиката понятието човешки труд ще се превърне в нещо остаряло, в архаизъм.
И все пак така ли е? Дори Индустрия 4.0 да се превърне в реалност, все пак свръхумните машини няма да могат да създават музика като Бийтълс или Чайковски, няма да създават гениални художествени платна или безсмъртни литературни произведения. Именно в областта на творчеството човекът ще продължи да доминира.
Но за съжаление малцина са талантливите музиканти, художници, писатели, философи. А мнозинството, а останалите милиарди хора?
Тук вече откриваме едно от обясненията и причината защо на такова високо правителствено ниво федерална Германия поставя на обсъждане и внимателен анализ проблема с Индустрия 4.0.
Перспективата за милиарди "излишни хора" поставя пред всяко отговорно правителство въпроса: какво следва? А логиката сочи само един път - държавата, щедро финансирана от "умни" фабрики и заводи (печалбите от които са огромни, защото отпада най-сериозният разход - надницата за труд), ще трябва да осигурява средства за всеки свой гражданин. Според нуждите - лични, семейни, здравни и т. н. Това напомня ли ви за постулатите на стария, мъдър Маркс?
Естествено, да се "елиминират" милиардите хора, останали без работа, е немислимоЕ Алтернативите не са много. Или социално щедра за всички, демократична държава, или глобален бунт, хаос, жестоки сблъсъци. И така очевидно се налага изводът, че киберкомунизмът ще се окаже единствената разумна възможност.
Разбира се, има и експерти, които далеч не възприемат такива мрачни прогнози относно новия революционен скок в производствените сектори и заплахата от масова, да не кажем тотална безработица. Един от тях е Джеймс Удхейзън - икономист, футуролог, професор от инженерния факултет на Лондонския университет "Саут-Бенк".
В своите лекции и публикации той твърди, че проблемът с Индустрия 4.0 е все още в много ранен етап на развитие. "На Запад - изтъква той - често пъти смятат, че нововъведенията са само компютрите и интернет, като забравят такива важни области като транспорт, строителство, търговия на дребно, селско стопанствоЕ" И естествено, Индустрия 4.0 е още в началото си. Интернетът на нещата, на отделните апарати, може да включва в себе си потребителски приложения, хитроумни уреди, контролиращи дома и автомобила. Освен общуването и комуникирането на различни електронни апаратури - обяснява професорът - Индустрия 4.0 включва и анализ на данните. "В търговията, селското стопанство, както и във фабриките си имаме работа с гигантско количество данни."
За разлика от Удхейзън редица други икономисти, футуролози, социолози в Европа и САЩ не споделят спокойния академичен тон на британския учен относно перспективите в Индустрия 4.0, като изхождат преди всичко от факта, че компютризацията се развива с чудовищна прогресия. И техните анализи предлагат много интересни социо-икономически перспективи. Тук може да споменем такива имена като Пол Кокшът, Алин Котрел, Карин Рено, Грег Майкълсън - учени, които убедително доказват как в недрата на развития, постиндустриален капитализъм, на фона на кибереволюцията се зараждат нови обществени отношения, които мнозина теоретици не се страхуват да нарекат киберкомунизъм.
В теоретичните разработки например на Пол Кокшът и Алин Котрел, правени още в края на миналия век, срещаме рационалния анализ на въпроса възможен или не е в близко бъдеще комунизмът и кои фактори съпътстват много вероятната поява на общество, наречено "киберкомунизъм".
Под заглавие "Буржоазните теоретици за невъзможността от идването на комунизъм" Кокшът и Котрел разглеждат някои тези на Лудвиг фон Мизес - австрийски, а по-късно и американски икономист, философ, писател, и на европейския теоретик Фридрих фон Хайек, известен в средата на миналия век с ревностната си защита на либералната пазарна икономика и с атаките си срещу социалистическата форма на стопанство.
"Само парите - дефинира фон Мизес - осигуряват рационална основа за изчисляване на цените. Пресмятането на съотношението работно време - разходи и цени е невъзможно поради милионите изчисления, които трябва да бъдат направени."
От друга страна, Фон Хайек твърди следното: "Пазарът е като телефонна система, обменяща информация, свързана с икономиката. Само пазарът може да решава проблема с разпръснатата нашироко информация."
В тези твърдения има известна истина. Марксовият комунизъм не е възможен през 60-те години на миналия век поради ограниченията на информационното процедиране. Първият етап на комунизма според Маркс - пишат Кокшът и Котрел - предвижда:
- премахване на парите;
- изчисляване на съотношението работно време - използвани стойности;
- плащане с работни кредити.
"Но да се изчисли положеният труд във всяка стока изисква решаването на милион изчисления - пишат авторите. - Компютрите през 60-те години на ХХ век не са достатъчно мощни. Трудностите с мащабните пресмятания засягат процесите на планиране, а парите по онова време все още са необходими за плащане на надниците в социалистическия блок. А наличието на пари естествено води до появата на черни пазари, корупция и натиск да се възстановят капиталистическите отношенияЕ"
И тук стигаме до

еволюционния скок


в производствените сили след шейсетте години на миналия век. Именно в този период се появяват технически новости, позволяващи да се премахнат пречките, спъващи комунистическата икономика. И това са:
-    интернет, позволяващ кибернетично планиране в реално време и можещ да реши проблема с разпръснатата информация (най-важното възражение на Хайек);
-    големи бази данни**, позволяващи съсредоточаването на информацията, необходима за планиране;
-    суперкомпютри, способни за секунди да извършват милиони изчисления (възражение на Фон Мизес);
-    електронни разплащателни карти, правещи възможно заместването на парите с кредитни карти.
Авторите подчертават, че без съмнение тези нови моменти в развитието на компютрите отварят пътя пред пряката демокрация. Вече е възможно - чрез компютърните мрежи и мобилните телефони да се осъществява пряк контрол на широките маси върху хода на икономиката. Това прави възможно също големи стратегически решения да бъдат взимани наистина по демократичен път. Разбира се, при съответните политико-социални условия на един следващ обществен строй.
От казаното дотук излиза, че именно в недрата на развитото капиталистическо общество се заражда една бъдеща социо-политическа структура, която по много показатели опира до прогнозирания от Карл Маркс комунизъм - с едно важно допълнение: в етапа на извършващата се в момента поразителна киберреволюция. А докъде ще доведе тя - ще ни покаже близкото бъдеще.



Четирите стадия на индустриалната революция

1. Механизация, парна машина

2. Масово производство, поточна линия, електричество

3. Компютър и автоматизация

4. Киберфизически системи


* Компютърен "облак" или "облак от сървъри"?
По-широката дефиниция описва състояние, при което изчислителните процеси се извършват на отдалечено място от цяла мрежа изчислителни машини (образно казано, далеч в облаците) вместо на десктопа или екрана на мобилното устройство. Достъпът до тази изчислителна мощ се осъществява чрез интернет връзка. "Облакът е умна, сложна, мощна компютърна система, която потребителят използва само с едно движение", уточнява пионерът на уеб браузърите, големият ай ти експерт Марк Андрийсен.

** База данни (БД, още база от данни) представлява съчетание от логически свързани данни в конкретна предметна област, които са структурирани по определен начин.




 

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ