Какви романи съчиняват в Скопие

В съседна Македония се изрекоха и изписаха реки от хвалебствия, словесни излияния и изцепки за издадената там 130-томна литературна поредица "Македонска книжевност". 
След като премиерът Никола Груевски определи мегаизданието като "скъпоценен артефакт", последва цяла лавина от самодоволни елейни възхвали от страна на самите автори и съставители на поредицата, литературни критици, македонски културтрегери и пр. Според председателя на Съюза на македонските писатели Раде Силян поредицата е "един вид панорама на македонската литература". Смятаният за "икона на съвременната македонска литература" писател Влада Урошевич определя изданието като "траен паметник на македонската култура, който свидетелства за приемствеността на македонския език през писмена традиция, дълга 1100 години"(!). За маститата академичка компаративистка Катица Кюлявкова поредицата е "ексклузивна легитимация на македонската културна идентичност и македонския културен континуитет и за функцията на македонския език и литература в изграждането на европейската и световната цивилизация"(!!). Още по-възторжена е оценката на културната министърка Елизабета Канческа-Милевска. Според нея изданието е "нова страница от македонската културна читанка; огледало, в което се отразяват нашето (на македонците- б.а.) съзнание, култура и традиция"...
Отначало поредицата се появи на бял свят в своя македонски вариант, след което бе издадена на английски език, а сега се подготвят още 6 издания на китайски, арабски, немски, френски, руски и испански език. До 2014 година се предвижда да бъдат отпечатани около 2 млн. екземпляра от мегаизданието, като първоначалният тираж вече е разпратен в около 400 посолства, културни центрове и национални библиотеки по света.

Обективно погледнато

в този "мегапроект" няма нищо ново, тъй като той включва три категории автори и техни литературни произведения. На първо място: "македонизирани" български книжовници и писатели (от IX век насам), както и български автори с "македонско потекло" - до средата на XX век, обявени за "двудомни". На второ място: писатели и поети, създали свои литературни произведения на "кодифицирания" след 1945 г. "македонски книжовен език". На трето място в поредицата са "прибавени" автори с албанско и турско етническо съзнание, които живеят на територията на днешна Македония (за да се създаде впечатление за "мултиетнически профил" на поредицата).

Митко Маджунков (вляво) в компанията на премиера Никола Груевски

Критерият на съставителите

е бил един: да се включат повече имена на писатели с техни творби, за да се покаже на света, че кодифицираният "македонски език" е легитимиран от внушителна "македонска литература", с утвърдени автори и качествена продукция, създадена през последните 50-60 години. Успоредно с това (ако не и преди това) да се демонстрира, че тази "книжевност" не е стъпила на "празно място", а върху солидни "темели". Разбира се, без някой дори и да подозира, че изграждането на тези "темели" е осъществено чрез поголовна литературна кражба на чужди писатели и техни "македонизирани" произведения.

Авторите и... темите

Едва ли ще е пресилено, ако се каже, че по отношение на писателите е преобладавал "количественият" критерий. Със свои творби са представени около 280 писатели и поети, като сред тях преобладават авторите на исторически романи: "Солунските атентатори" на Йован Бошковски, "Подкова на смъртта и надеждата" от Миле Неделкоски, "Твърдоглави" на Славко Яневски, "Зоя" на Паскал Гилевски, "Към другата земя" на Митко Маджунков, "Александър и смъртта" на Слободан Мицкович и др.
Доста внушителен е списъкът на поетите, като повечето от тях пишат в модерен свободен стих. Тяхна основна тема са екзистенциалните и философски проблеми, преклонението пред "славното македонско минало", не на последно място - пред личността на Александър Македонски, комуто са посветени отделни стихотворения или оди - като поемата "Александриада" на Петър Башески и др.

Антибългарската истерия

...Тя може да бъде забелязана от първия до последния ред на изданието - като се започне от лъжите и инсинуациите при представянето на автори от старата българска и възрожденска литература за... македонски. Мине се през компаративистката измислица "двудомни писатели". И се спре до наглите "художествени фалшификации", с които гъмжат някои от "историческите романи".
Такава привидна литературна "обективност" съдържа романът "Зоя" (т. 46) на станалия известен като сръбски агент Паскал Гилевски.  Още в предговора на изданието "между другото" се внушава, че няма никаква разлика между "турското и... българското робство" (с. 7). Тече си времето в егейското село Сетома, редуват се въстания и войни. Пленителната македонка Зоя по принуда живее със сладострастния турски паша Али. Тя е потурчена и кръстена Фатма. Преди това се е опитал да я изнасили българският капитан Боян, след него вече са го направили сръбски и арнаутски офицери. Най-сетне идват македонските комити и я освобождават, след което отиват при гръцкия митрополит в Костур, за да й върне християнското име. Тогава самата Зоя го успокоява с думите: "Важното е, че не сме турци, нито българи" (с. 225), а светиня му изрича своето заклинание: "Ще ги изгоним разбойническите славянски учители, които ги изпращаше България в тази свята земя" (с. 226).

Фройдистко насаждане на омраза

Върхът на примитивната ксенофобия и разюздано насаждане на омраза срещу България и българите е "енциклопедичният роман" на Митко Маджунков "Към другата земя" (том 60 от поредицата). Това хвалено (и прехвалено) от македонската литературна критика съчинение надминава всякакви граници на натурофилософска ненавист и изтънчена инсинуация.
Така покрай "диалога" между не съвсем ориентирания в живота македонец Кирил Видочки и неговата майка Бела Видочка писателят внушава свои истини и философии, тенденциозни измислици и лъжи, зад които прозира едно: първосигнална омраза срещу всичко българско. "Най-умните ни възрожденци не се ли нарекоха българи само поради това, че не можаха да направят разлика между националност и държавност" (с. 128) - философства Маджунков, като приписва на предците си олигофренски инфантилизъм. "Когато дойдоха българите, не знаехте ли, че е окупация?" - пита Кирил. "Знаехме и беше по-лошо от лошо..." - отвръща Бела. "Докато българите ги освобождаваха македонците през тринадесета година от гърците и сърбите, само допринесоха да бъдат погубени" (с. 129). Прабабата Анастасия, която имала снаха гъркиня, била непрекъснато плашена, че "ще дойдат българите и ще я заколят" (с.129). По същата причина другата баба "бягала на гръцко-сръбска територия, за да не я заколят (българите - б.а.)" (с. 129).

По-големи изверги и от османлиите

"А кой ги е изклал през 1912 година петте хиляди струмишки турци, които тук са живели 500 години или като бегълци са потърсили спасение?" -  пита в подтекст М. Маджунков и само след няколко реда отговаря, че в началото на същата година градът (Струмица - б. а.) бил имал "двайсет и пет хиляди къщи, църкви и дюкяна, а няколко години по-късно пет хиляди по-малко"... "Така, когато дошли българите, хванали едно дете сираче, турско дете без майка, закопали го и му сложили едни голям камък да не може да се освободи" - "свидетелства" Маджунков чрез своя герой Сандо (с. 176) А на друго място недвусмислено заключава: "Турците вършеха золуми. Българите ограбиха църквата "Св. Илия", след това я запалили и си отишли" (с. 166).
В началото на своя роман М. Маджунков внушава, че на Балканите всички сме мразени: гърци, българи, албанци, сърби, че дори и македонци. Откъде идва тая омраза? Като търси отговор на този въпрос, М. Маджунков сам си отговаря, че коренът на злото, според него, е в "егоизма, който е основен двигател на света". Ако наистина е така, от какъв атавистичен егоизъм страда авторът на "Към другата земя", за да въздава така тенденциозно своята "присъда" срещу българите?
Дълги години той е живял в Белград, където е работил като библиотекар. Първите си книги е написал на сръбски език. И би трябвало да е взел нещо от сръбската култура. Казват, че за известно време е бил низвергнат в Македония, но вече е реабилитиран и сега е сред приближените на властта в Скопие. Затова ли се е заредил с такава низка ненавист срещу "Бългърто" (българите - б. а.), или поради някаква си чисто своя лична неприязън?...

Българомразие за... деца

Не е останал по-назад в своето българомразие Александър Поповски, чиято повест "Разлетяване" е включена в том 95 на поредицата "Разкази за деца". В нея известният македонски детски автор е съчинил образа на българската учителка-шовинистка Лилия, която по време на "окупацията" през 1941 г. издевателства върху децата, като ги обявява за неграмотни, загдето не могат да произнесат правилно името на България. А по време на един от уроците ги кара да правят топографски скици на улиците, където живеят, за да узнае къде са... тайните явки на партизаните. Срещу неадекватната даскалица се възправят двете деца-герои Блаже и Данче, които обединяват родителите си за борба срещу "българските окупатори".

Нашенското безхаберие

Скандално е, че английската версия на 130-томната поредица "Македонска книжевност" на 9 май 2012 г. бе представена в Брюксел от премиера Никола Груевски пред евросдепутати и политици, без у нас да последва каквато и да е реакция. Пълно безообразие е, че вече години наред изданието се тиражира по света, без някой в България да е отправил към македонистите в Скопие въпроса: Докога ще продължават кражбите и историческите фалшификации с българското културно наследство? Докога ще се тиражира омраза чрез разхвалената до небесата "Македонска книжевност", като се насажда изкривен образ на българите и България в чужбина? Докога.