Къде сте, поети от аудитория 272?

Къде сте вие, поети - рецитатори и декламатори от аудитория 272 на СУ, да видите как вашите дечица-студенти, внуци и правнуци свободно окупи-и-рат, протести-и-рат! А не както беше по времето на вашето студентство - да се гънете като някакви баби и да се плашите от сянката на Пантелей Зарев (да ме прощава покойният професор!) или да треперите от каскета на другаря Живков. Днес студентите протестират срещу когото си поискат - срещу ректора на университета или министъра на просветата, срещу кабинета или  Конституционния съд. Против министъра на околната среда или който и да е друг министър. Срещу тези, на които не им пука, че на протестиращите им пука. Те могат да окупират не само аудитория 272, но и всяка друга аудитория. Могат да играят шах цяла нощ, за да не нарушават обществения ред. Могат да не употребяват алкохол по същата причина. Важното е да върви купонът и всички да бъдат доволни - както хората от Реформаторския блок, така и хората от всеки жилищен или какъвто и да е друг блок.
Къде сте все пак вие, поети от 272-ра аудитория? Къде е Банчо да развее оня перчем и да изрецитира: "Монтевидео! Монтевидео!", т.е. "Виждам връх! Виждам планина!" Какъв ти връх и каква ти планина, когато днес навсякъде е само равнина?! Или Стойчо Стойчев да каже стихотворението за сивото искърско говедо. Къде ти искърско говедо, дами и господа, когато кравите днес са само "Милка"? Къде е Войо, да изплаче своята болка по своя южен град, по българската земя? Няма ги.
Но са живи и здрави и Недялко Йорданов, и Стефан Цанев, и Лъчо Еленков, и Тошко Климентов... Къде си, Недялко, да ни издекламираш "Едно дете говори с баща си"? Къде си, поете Цанев, да ни кажеш какво е дошло в България, след като вече си е отишъл комунизъма. Или по-добре да извикаме на бис Тошко Климентов с неговото: "Мила родино, ти си земен рай. Туй народът най-добре го знай!" Мила Родино!...