15 Ноември 2024петък02:57 ч.

Срещи

ИСКРЕН ПЕЦОВ: Театърът беше голямата ми мечта, но сцената остана

Днес повече се котират соловите изпълнители. От нашата плеяда в края на 90-те групите се изгубиха, казва известният певец

/ брой: 8

автор:Надежда Ушева

visibility 1478

Интервю на Надежда УШЕВА


ИСКРЕН ПЕЦОВ е роден в Русе, където е израснал до 8-9-годишна възраст. После се премества в София. Играе в театралната трупа при Двореца на пионерите, с художествен ръководител Ники Априлов. Свири в училищни групи. Носител е на много отличия, между които първа награда от "Златният Орфей" през 1993 г. с песента на Деян Неделчев "Обич блян", грабва "Златен Арлекин" на Плевенския фестивал през 2009 г. Има няколко приза от конкурса "Бургас и морето", награди от БГ радио, награда от Медийния фестивал в Албена за най-добра жива група през 2002 г. През 1996 г. Пецов основава "Латинопартизани", с които също има много признания. Издава шест диска, дори плоча с три песни, т.нар. максисингъл "Коледари", 1989 г. с песни на Димитър Керелезов. Първият му албум "Анна" излиза и на диск, и на касета. 

 

- Записахте нов дует с Росица Кирилова "Вървя към теб", как се роди идеята за песента, в какъв стил е тя?

- Гласяхме го да влезе в дуетния ми албум, който излезе в края на 2021 г., но не можа да стане за него. Получи се отделна песен. Музика и текст - Иван Беловски. Автор, с който се явяваме по различни фестивали и конкурси. Искаше да го направим за дует. Аранжиментът е на Пламен Велинов. Обикновено сам си пиша парчетата, но това не е мое. Търсехме певица и Роси се съгласи. Записахме песента, но няколко месеца не я издавахме. Имахме вътрешноекипни проблеми къде първо да я дадем, на кой фестивал или конкурс да участва и накрая решихме да я пускаме. Аз разпространих парчето, както обикновено правя с моите песни. По-скоро стилово стана като за Роси, на нея като че ли повече й лежи. Съобразих се с нейната енергия и мисля, че се получи готино. Като гласове много добре лежим двамата. Песента бе представена в новогодишни програми и най-големите национални радиостанции като БНР, Дарик радио, БГ радио. Лятото ще снимаме и видеоклип, защото сега сезонът не предразполага. 

- През 2021 г. издадохте шестия си албум, озаглавен "Искрен Пецов и приятели", който включва дуети с едни от най-харесваните ни женски гласове. Как ги подбрахте? С какво се отличават тези песни от другите Ви в "Латинопартизани"?

- Този албум съдържа много дуети, но някои от тях са правени доста отдавна. Такава беше тематиката на "Искрен Пецов и приятели". Освен двамата певци, които участват - Благовест Зерлиев, бившият вокал на "Атлас", и Мишо Шамара, останалите са женски дуети, правени през годините. Например първият ми дует с Мариана Попова е записан през 2001 г., с Цветелина е от 2009-2010 г., с Кристина Димитрова - през 2005-2006 г. беше първият дует с нея. Другите са по-нови - с Тони Димитрова, с Петя Буюклиева, едва ли не най-новият, с Джина Иванова, Вили Станева, Румяна Коцева. Това са много различни песни от тези на "Латинопартизани", освен единствено с Мариана Попова, която записа дуета с групата. Стана в стила на нашия втори албум "Нощни мечти", който излезе 2001 г. Имаше друго звучене. Докато първият ни албум - "Кайман" през 1999 г., беше изцяло с латино песни.           

- С "Латинопартизани" замисляте ли съвместни изяви през новата година? От дълго време не сте пели заедно.

- Преди Нова година им пуснах ново парче, отново не мое авторско, обаче много ме докосна. То е на мой съученик от Френската гимназия, който работи в бардовата музика, Бойко Беров се казва. Тази песен отразява нашия живот в училище едно време. Готова е почти на 90 процента. "Автостоп" се казва. Направих аранжимент в студиото, обаче ми се струва доста синтетично и я дадох на "Латинопартизани". Да видим как ще стане с жива група.

Наистина имаме голяма пауза с момчетата. Това е новото предизвикателство през 2023 г. Групата не я поддържаме много, имаме по няколко концерта на година, защото не правим нови неща. Сега може да се възбуди интересът. В моята група има страхотни музиканти. В момента свирят по други състави. Нека да им кажа имената: 

Борис Таслев - бас китара, свири на контрабас, бих казал, че влиза в първата тройка в България на най-успешни музиканти; Цветан Георгиев - ударни, има частно музикално училище; Минко Ламбов - кийборд, пише класическа музика, прави концерти. На големи участия винаги взимаме и Калин Вельов - перкусионист. Сериозни музиканти, с тях може да се направят чудеса, стига да има нови парчета, по които да работим заедно.

- Много от групите в България се разпаднаха още в зората на тяхната дейност. 

- Времената станаха такива, че повече се котират соловите певци. Останаха само старите групи като "Щурците", "Сигнал", "Б.Т.Р.", "Диана Експрес". От нашата плеяда в края на 90-те години на миналия век се поизгубиха. Не знам например дали "Уикеда" още съществуват, "Обратен ефект"?... "Сафо" ги няма. Модата на живите групи, която се възбуди в края на 90-те, вече не е актуална. Може би заради финансовата причина, като вземеш цяла група заплащането става по-скъпо. 

- Вие като свободен артист как се издържате? Как се случват нещата при издаването на албуми, записването на песни?

- Нямам мениджър. На 90 процента от песните сам съм автор, на много от тях съм и аранжьор. Имам студио и записвам. Сам издавам албумите си и ги продуцирам, без втория, който има друг издател. Успявам с много работа да изкарвам пари и да издавам дисковете си, и да правя клипове. Сам се боря. 

- Самостоятелно или към някоя музикална компания, как е по-добре да се пее в днешно време?

- Компаниите имат достатъчно бюджет, за да могат да подкрепят всеки артист, който пожелаят. Не мога да преценя. Преди, когато започвах, бяха трудни времена в края на комунизма. Безвремие няколко години, още под шапката на стария строй се научих да оцелявам сам. Тогава още свободната практика не беше разпространена. Новото поколение, разбира се, е плод на последните две десетилетия комерсиален подход към музиката, към културата, към всичко изобщо. Те са си научени. Ние сме деца на прехода.

Първите си песни записах в Националното радио, което ми беше продуцент в началото, "Балкантон" - също. Там бяха единствените студиа. Нямахме избор нито за автори, нито за издатели, нито за продуценти. Каквото кажат те, това се записва. Днес е съвсем друго.

Сега дори и да искам да стана артист на някоя от големите компании, не мога, защото те нямат интерес да имат завършен и готов продукт. Занимават се предимно с риалити шоута. Създават си нови имена, които да обвържат с дългосрочен договор и да им вземат сериозен процент. Няма сърдити. Такива са условията в новата действителност.

За младите има някакъв път в момента, докато, когато аз започвах, буквално нямаше път. Просто висиш пред БНР всеки ден и чакаш някой мастит автор или тонрежисьор да се появи и да се запознаеш с него. Да почнеш да му говориш, да го увещаваш да те чуе как пееш...              

- Добри ли са тези формати за младите? Защото, от една страна, дават шанс, от друга, създават бързи звезди еднодневки...

- Харесвам форматите, защото това е голяма възможност за нашата талантлива нация да се изяви и да се отсеят най-добрите, по някакъв начин да им се даде шанс. За другото не съм съгласен, защото това е малко балон, който се пука след няколко месеца. Нож с две остриета. Хващаш големия успех - цяла България те е гледала два месеца, и ставаш известен. Но какво следва после, като те спрат от екран? Продуцентите повече нямат интерес, защото догодина ще има нова звезда. Получава се свободно падане без парашут, ако успееш да се хванеш за някой клон - успееш, в противен случай падаш долу и така пак от нулата. За съжаление, има лоша и добра страна. Но въпреки всичко, като цяло е положително, защото все пак е шанс за младите. Ние нямахме никакъв шанс.

- По Ваше време е имало фестивали като "Мелодия на годината", "Златният Орфей", "Бургас и морето", който още съществува...

- За да отидеш на тях, трябваше да те познават, а как ще се случи това? Нямаше айтюнс, спотифай... Не можеш да представиш никъде парчето си. Да ти го пуснат - чакаше се две години. Молиш се на някой мастит композитор да ти напише песен и после пък се молиш на музикалния редактор да я излъчи. На тези фестивали ходеха утвърдените. Как да отида, като съм започнал тогава? Например моето поколение с имена като Деян Неделчев, Васил Петров, които са 3-4 години преди мен, горе-долу от моята плеяда, как да участваме, като никой не ни знаеше? Сложно беше. Но, ето пак сме направили нещо. И аз спечелих "Златен Орфей" през 1993 г. Вече имах пет години кариера и успях да се пробутам. Опитват се всякакви начини.    

- Какви качества трябва да притежава един певец, за да го забележат и да успее? Талантът важен ли е? 

- Трябва да го има. За мен харизмата е особено важна. И късметът! Излъчването да бъде безкомпромисно. Или хващаш публиката, или не я хващаш. Това личи веднага, щом излезеш на сцената. Още първия път! 

- Завършвате икономика и финанси, играли сте в театъра, после ставате певец...

- Играл съм в театъра още като дете. 7-8 години бях в детската трупа в Пионерския дворец - много ми помага как да стоя на сцена. Участвал съм в постановки в Театър "Сълза и смях", в Сатиричния... Често имам ангажименти като водещ по телевизии и радиа. Работил съм в Дарик радио 8 години...

Театърът беше голямата ми мечта. Кандидатствах във ВИТИЗ преди казармата, но те не приемаха момчета и се отказах след това. Така свърши тази мечта, но пък сцената остана. Хвърлих се по музиката. Дори не съм завършил и Консерватория. То тогава беше полувисше две години. Питах се дали да го направя и в един момент се оказа безсмислено, защото вече знаех всичко.

- Децата Ви тръгнаха ли по Вашия път? Артистични ли са? Имат ли музикални наклонности?

- Дъщеря ми има дарби, но не тръгна по този път професионално. Танцува, пее, има няколко песни записани. Завърши в Южна Корея. После ще заминава, мисля, че за Западна Европа някъде. Тя по-скоро на мен се е метнала, докато синът ми - на майка си. Не бих казал, че с музиката е окей.

  

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ