Защо Петкан "изяде" Паисий?

Някой от МОН да обясни навреме и по подходящ начин защо се налага "преместване" на учебен материал от един в друг клас, което винаги е за сметка на познати от детството ни стихове и балади, народни умотворения, творби и автори, които са имали в мисълта само добруването на България? Каква е връзката с философията на новото време и "нежеланието на деца и родители" да бъдат обременявани със "сложни, неразбираеми и архаични" произведения като "История славянобългарска" и другите велики наши творения? На какво повече ще научат децата ни Робинзон Крузо и Петкан от например Балканджи Йово? Всички сме чели Даниел Дефо, без да са ни го разяснявали в училище, но си пеем за Йово със сърцето си.
Тези новатори с претенции за реформи, а просто творци на поредно разбъркване в системата на образованието, дали следят новите размисли на западни учени и творци? Дали си дават сметка, че все повече от тях говорят, че "само знанието може да се противопостави на пазарните закони", които "превръщат хората в стока и пари" и че това "ражда едно чудовище без мисъл и родина"? И още, че "логиката на печалбата минира в основите институции като училища, университети, музеи, библиотеки, архиви"? Това са аргументи срещу ликвидирането на човешкото и националната принадлежност. Нещо, което в Унгария и Чехия например, а напоследък и в Полша, се превръща в държавна политика. А ние какво отглеждаме? Безродници с мисъл по-бързо да напуснат България, след като са учили по "европейски изисквания"? Оставащите тук ги управляват по принципа "дай му 2 лв. за труда и го пусни на свобода". Хитро, нали? Силни думи, но е тъжно, когато не ги чуват точно хора, които са се образовали в другото време, а днес се изживяват като първопроходници на демокрацията. Историци, които навремето пишеха в учебниците за робството, сега викат, че "терминът не бил коректен" и трябвало да е "съжителство". Кога лъжат - преди или сега, и кога са лизали - преди или сега?
Образователната ни система се люшка в крайности и влияния, които нямат нищо общо с традициите и българските морални устои. Учителите са си глътнали езиците от страх да не ги уволнят, защото друга работа няма. Те щели да проявяват инициатива да учат децата ни и на онези автори, които са останали извън новите програми. Каква инициатива у хора, които бяха мачкани през целия преход, а сега треперят да не влезе в час някой разгневен родител да ги заплюе и да им зашлеви някой шамар пред учениците! Тази реформа ни идва в повече, защото образоването е онова, което осигурява бъдеще. Или го отнема...