В курника

Голяма суматоха настъпи в курника. В едно ранно ноемврийско утро 28 кокошки вдигнаха глъч до небето. Възбудата настъпи, като установиха, че петелът им го няма. Той бе предопределен да изчезне в небитието на историята. За курника това означаваше обричане на смутно бъдеще. Тревожната действителност вещаеше, че всичко, което бъде снесено в полозите, ще бъде запъртък. В кокошите умове бе осъзната неотложната нужда от изход от крайно унизителната ситуация.
За нещастие, както често става, възникнаха разногласия. Едни кудкудякаха, че трябва нов петел, но с всички достойнства на стария - пак да бъде вносен, да гарантира оцеляване на стария ред и да разширява територията на кокошарника. Други - някакви неоперени още ярки, крякаха за нов порядък, можели сами да си намерят петел - всяка според вкуса си, може и домашна порода. В крайна сметка олелията се вдигна, защото никой не знаеше как новият петел ще се разпореди с курника.
Историята можеше да изглежда забавна, ако събитията не се разиграваха в Европа и в главите на нейния елит. Едни искат да продължат по отъпкания път на покорство пред транснационалния капитал и евробюрокрацията, на противопоставяне с Русия и с всички, които не следват указанията. Други виждат неизбежност в настъпването на спасителна промяна. Има и трети, които всеки ден произвеждат различни послания.
Онзи ден Европарламентът прие резолюция за борба с руската пропаганда, която в прав текст препоръчва създаването на черни списъци на несъгласните с еврокрацията и русофобията. Ден по-късно еврокомисарят Жан-Клод Юнкер, който досега не пестеше хапливи нападки срещу Москва, направи "откритието", че Русия е "мощно обединение и горда нация" и че без нея европейската сигурност е невъзможна. Заяви и нещо немислимо до вчера: Обама е допуснал големи грешки в политиката си към Кремъл.
Особен смут настъпи в Берлин. Докато кандидатката за четвърти мандат на канцлерския пост продължава да бълва страховити предупреждения към Москва, освобождаващият скоро президентското столче Йоахим Гаук запя песен, несъвместима с основополагащи европейски принципи. Той се обяви за пауза в разширяването на ЕС. Същевременно в Брюксел не дават и дума да се изрече, че може да бъде прекършен ищахът на някоя държава да влезе в съюза. Това се смяташе за свръхсуверенно право, без значение дали то е изразено от мнозинството й граждани. Важно бе то да е заявено от шепата управляващи.
Нещо повече, Гаук допусна и крамолната мисъл, че "ще е полезно в бъдеще да решаваме на национално равнище онези проблеми, които може да бъдат решени именно там". Той се обяви срещу "десуверенизацията" на европейските държави. Призна, че глобализацията е неприемлива за повечето европейци. "На хората им трябва дом, родина, иска им се да чувстват принадлежността си към нещо. Мнозина страдат от превръщането на света в единен организъм", направи и той своето "откритие". Ами сега? Нали тъкмо глобализмът бе и все още е светая светих на неолибералната религия. Ще запишат ли сега германския президент в списъка на еретиците, разклащащи "евроатлантическата вяра".
От онзи ден в този списък се вписа още един еретик. Предварителните избори за кандидат на републиканците за президентските избори във Франция бяха спечелени от Франсоа Фийон. На всичко отгоре той има най-големи шансове през пролетта да влезе в Елисейския дворец. И, о, ужас! - иска незабавно сваляне на санкциите срещу Русия, съвместни действия с нея срещу джихадистите, които според него са истинският враг, а не Башар Асад. И най-страшното: допуска търсене на компромис за Крим и припомня за нарушаване на международното право с признаването на Косово. Съотношението на силите във Франция за момента показва и съкрушителен провал на политиката на Социалистическата партия. Доверието към техния лидер - президента Оланд, клони към нула. Причините са явни: той загърби интересите на левия електорат и сграбчи байрака на евроатлантизма. Всъщност такава е съдбата на всички леви партии, които заради лични и корпоративни изгоди твърде лекомислено се придвижват към т.нар. политически център. С единствената цел да намерят място във властта, пък било то и за шепа от командата си.
Да видим къде сме ние. Какви мисли и послания произвежда българският политически елит, заседнал в ямата между два вота - отминалия президентски и предстоящия парламентарен. Какви страсти и размишления витаят в нашия кокошарник на властта. Там по въпроса за "ориентацията" на страната постепенно взе да настъпва затишие, което от време на време се нарушава от някои най-въртоглави кокошки. А само преди седмици колко заклинания бяха изкудкудякани от тази порода пернати по новоизбрания ни президент! Само защото бе казал очевидното: че над Крим се вее руското знаме. Сега се поумълчаха. И правилно. До парламентарния вот има време. Дотогава, дай боже, и в европейския курник да настъпи някакво успокоение, и отвъдокеанският петел да изкукурига по-внятно.