В капана на хаоса

Преди девет години поетът Васил Златарев издаде стихосбирка със заглавие "Ще чакам". През това време успя да издаде и "Събуждане", "Първичен грях" и том "Избрано", което означава, че чакането му е оползотворено в денонощна работа, за да стигнем сега до "Деца на хаоса". Тя е книгата на Златарев, побрала като във фокус цялата му природа. А ето каква е неговата природа.

Сонет

Уж имам трето, вътрешно око,
а две не виждам даже в себе си -
в един безвременен покой
трептя тревожен, непотребен.

И лесове, реки... тълпи
край мен метежно отминават.

Тук се налага да го прекъсна и да кажа, че цялата книга е един катарзис, едно недоволство, стигащо до богохулство.

И ослепяват светове -
очите, трите... не ги виждат.

Аз съм наясно с неговото тегло, защото то е и мое. Към края на тази творба си казва поетът: А аз си пиша стихове.../ Нали си нямам други грижи.
Моето учудване идва и от факта, че почти всички стихотворения в "Деца на хаоса" са с дати. Сонетът, от който цитирах пасажи, е с дата 13.11.2012 и е посочен и часът - 13. Сонетът е с посвещение: На един заклет поет, а това е авторът. И веднага следва друг сонет: На един пиян поет. Ще цитирам нещо и от него.

Аз съм също трезвен пън...
Но ще се напия,
та като залитна вън,
да съм като тия,
дето пият за разкош,
без да се тревожат,
че в една пияна нощ
всичко е възможно.

Не е възможно всичко, поете, щом завършваш и тоя сонет: Няма битки и герои./ Няма кой да падне в бой...
На езика ми е да кажа, че новата стихосбирка на Васил Златарев е побрала целия ужас на човека, неговата безнадеждност. Ето затова само децата се захващат с непосилна работа - да подреждат хаоса, каквито са всъщност и поетите. Тези наивници, като едва в края на своето време разбират, че са в капана на хаоса.

На 21 октомври от 18 ч. книгата ще бъде представена в НЛС "Старинният файтон" и от капрата на Файтона ще прозвучи гласът на поета в неговия авторски рецитал.